Генерални Аудиенции

Исая 40: „Утешавайте, утешавайте народа ми...“

7 декември 2016 – Папа Франциск

Исая 40: „Утешавайте, утешавайте народа ми…“

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес ще започнем нова поредица от катехези на тема Християнска надежда. Много е важно, защото надеждата никога не разочарова. Оптимизмът разочарова, но надеждата не! Имаме такава нужда в тези времена, които изглеждат тъмни, в които понякога се чувстваме дезориентирани от злото и насилието, които ни заобикалят, от страданието на толкова много наши братя и сестри. Имаме нужда от надежда! Чувстваме се дезориентирани и дори доста обезсърчени, защото сме безсилни и изглежда тази тъмнина никога няма да свърши.

Не трябва да позволяваме на надеждата да ни изостави, защото Бог със Своята любов върви с нас. „Надявам се, защото Бог е до мен“: всички можем да кажем това. Всеки от нас може да каже: „Надявам се, имам надежда, защото Бог върви с мен“. Той върви и държи ръката ми. Бог не ни остави сами на себе си. Господ Исус е победил злото и ни е отворил пътя на живота.

По този начин, особено в този сезон на Адвента, който е времето на очакване, в което се подготвяме да посрещнем отново утешителната тайна на Въплъщението и светлината на Коледа, е важно да разсъждаваме върху надеждата. Нека позволим на Господ да ни научи какво означава да се надяваме. Затова нека се вслушаме в думите на Свещеното Писание, започвайки с Пророк Исая, великият Пророк на Адвента, великият пратеник на надеждата.

Във втората част на своята Книга, Исая се обръща към хората със своето утешително послание: „Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашият Бог. Говорете нежно на Ерусалим и му извикайте, че войната му свърши, че беззаконието му е простено… „Глас вика: В пустинята пригответе пътя на Господа, прав направете в пустинята път за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат; неравната земя ще стане равна, и неравните места – равнина. И славата на Господа ще се разкрие и всяка плът ще я види заедно, защото устата на Господа са говорили““. (40:1-2, 3-5).

Бог Отец утешава, като издига утешители, които моли да насърчат хората, Неговите деца, като обявяват, че скръбта е приключила, страданието е приключило и греховете са простени. Това е, което лекува страдащото и уплашено сърце. Ето защо Пророкът ги моли да приготвят пътя на Господа, да бъдат готови да приемат даровете Му и спасението Му.

За хората утехата започва с възможността да вървят по Божия път, нов път, направен прав и проходим, път, приготвен в пустинята, за да може да се премине по него и да се върне в родината. Пророкът се обръща към хората, които преживяват трагедията на Изгнанието във Вавилон, а сега вместо това те чуват, че могат да се върнат в земята си, през път, направен гладък и широк, без долини и планини, които правят пътуването трудно, равен път през пустинята. И така, подготовката на този път означава подготовка на път за спасение и освобождение от всяко препятствие и спънка.

Изгнанието беше тежък момент в историята на Израел, когато хората бяха загубили всичко. Народът беше загубил родината си, свободата, достойнството си и дори доверието в Бога. Чувстваха се изоставени и безнадеждни. Вместо това обаче има призивът на Пророка, който отново отваря сърцето за вяра. Пустинята е място, в което се живее трудно, но точно там човек вече може да върви, за да се върне не само в родината, но и при Бога, и да се върне към надеждата и усмивката. Когато сме в тъмнина, в затруднение, ние не се усмихваме и точно надеждата ни учи да се усмихваме, за да намерим пътя, който води към Бога. Едно от първите неща, които се случват на хората, които се дистанцират от Бог, е, че те са хора, които не се усмихват. Може би те могат да избухнат в силен смях, един след друг, шега, смях … но усмивката им липсва! Само надеждата носи усмивка: това е изпълнената с надежда усмивка в очакването да намериш Бог.

Животът често е пустиня, трудно е да се върви в живота, но ако се доверим на Бога, той може да стане красив и широк като магистрала. Просто никога не губете надежда, просто продължавайте да вярвате, винаги, въпреки всичко. Когато сме пред дете, въпреки че имаме много проблеми и много трудности, усмивката ни идва отвътре, защото виждаме надежда пред себе си: детето е надежда! И по този начин ние трябва да можем да разпознаем в живота пътя на надеждата, който ни води към намирането на Бог, Бог, който стана Дете за нас. Той ще ни накара да се усмихнем, той ще ни даде всичко!

Точно тези думи на Исая бяха използвани от Йоан Кръстител в неговото проповядване, което приканва към обръщане. Ето какво каза той: „Гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя на Господа“ (Матей 3:3). Това е глас, който вика там, където изглежда, че никой не може да го чуе – защото кой може да слуша в пустинята? — и което вика в дезориентацията, причинена от криза на вярата. Не можем да отречем, че светът днес е в криза на вярата. Единият казва: „Аз вярвам в Бог, аз съм християнин“ — „Аз принадлежа към тази религия…“. Но вашият живот далеч не е християнски; далеч е от Бога! Религията, вярата е само израз: „Вярвам ли?“ — „Да!”. Това означава да се върнеш при Бог, да обърнеш сърцето към Бога и да тръгнеш по този път, за да го намериш. Той ни чака. Това е проповедта на Йоан Кръстител: подгответе се. Пригответе се за срещата с това Дете, което ще ни върне усмивката. Когато Кръстителят провъзгласява идването на Исус, сякаш израилтяните все още са в изгнание, защото са под римско господство, което ги прави чужденци в собствената им родина, управлявани от мощни окупатори, които вземат решения за живота им. Истинската история обаче не е тази, която правят силните, а тази, която Бог прави заедно с малките си. Истинската история – тази, която ще остане във вечността – е тази, която Бог пише със своите малки: Бог с Мария, Бог с Исус, Бог с Йосиф, Бог с малките. Онези малки и обикновени хора, които виждаме около новородения Исус: Захария и Елисавета, които бяха стари и неплодни, Мария, младата девица, сгодена за Йосиф, пастирите, които бяха презрени и считани за нищо. Именно малките, направени велики от своята вяра, малките са способни да продължават да се надяват. Надеждата е добродетелта на малките. Големите, тези, които са доволни, не знаят надежда; те не знаят какво е.

Малките с Бог, с Исус са тези, които превръщат пустинята на изгнание, на отчаяние и самота, на страдание, в равна равнина, по която да вървим, за да срещнем славата на Господ. Стигнахме до „точката“: нека бъдем научени на надежда. Нека бъдем уверени в очакване на идването на Господа и това, което може да представлява пустинята в живота ни – всеки знае в каква пустиня ходи – тя ще се превърне в цъфтяща градина. Надеждата не разочарова!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 7 декември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.