библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Исав и Яков

Историята на Спасението

Исав и Яков

Когато Исаак беше на шестдесет години, Ревека роди близнаци. Първият, който се появи на света, беше много червен и космат и затова го нарекоха Исав* (Исав – покрит с козина). По- късно получи и прякора Едом* (*Едом – червен, рижав). После се появи и неговият брат, държейки се с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков.

Децата пораснаха. Исав стана изкусен в лова и обхождаше полетата. А Яков беше тих човек и живееше в шатрите. Исаак обичаше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше Яков.

Веднъж Исав дойде от полето изтощен. Яков беше сварил ястие и Исав му рече: „Дай ми да ям от червената гозба, защото съм много уморен.“

Но Яков отговори: „Ще ти дам, ако ми продадеш първородството си.“

Исав рече: „Аз умирам, защо ми е това първородство?“

Яков му каза: „Закълни ми се.“

Исав му се закле и така продаде първородството си. Тогава Яков му даде хляб и гозба от леща. Исав яде и пи. После стана и си отиде.

Така той презря първородството си.

 

Ревека и Яков измамват Исаак

Когато Исаак остаря и зрението му отслабна, повика по-големия си син Исав и му рече:

„Сине мой!“

Той отвърна: „Ето ме.“

Исаак продължи: „Вече съм стар. Не зная деня на смъртта си. Сега вземи сечивата, тула и лъка си и отиди на полето. Улови ми дивеч и ми сготви ястието, което обичам. Донеси ми да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.“

Ревека чу какво нареди Исаак на по-големия син. Исав отиде на полето да улови дивеч. Тогава Ревека каза на по-малкия син Яков:

„Чух как баща ти заповяда на брат ти Исав да му донесе дивеч и да му сготви ястие. Той ще яде от него и ще го благослови пред лицето на Господ, преди да умре. Сега, сине мой, послушай какво ще ти заръчам. Иди при стадото. Оттам ми донеси две добри млади ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти ястието, което той обича. Ти ще занесеш на баща си да яде, за да те благослови преди смъртта си.“

Яков рече на майка си:

„Брат ми е космат, а пък аз не съм. Баща ми може да ме пипне. И аз ще бъда пред очите му измамник. Така ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.“ Но Ревека му каза:

„Сине мой, нека това проклятие падне върху мене. Само послушай думите ми и иди.“

Той отиде при стадото, взе две ярета и ги донесе. Ревека сготви гозбата, която обичаше Исаак.

После взе скъпата дреха на по-големия си син Исав, която беше при нея, и я облече на по-малкия си син Яков. Ръцете и гладката му шия уви с ярешки кожи. Тогава сложи в ръцете на сина си Яков ястието и хляба, които бе приготвила.

Той влезе при баща си и продума: „Татко!“

Исаак отговори: „Ето ме. Ти кой си, сине мой?“

Яков рече на баща си: „Исав, твоят първороден син. Направих каквото ми нареди. Моля те, стани. Седни да ядеш от лова ми, за да ме благослови душата ти.“ Исаак попита сина си: „Синко, как толкова скоро го улови?“

Яков отговори: „Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър улов.“

Тогава Исаак рече: „Приближи се, сине мой, да те пипна. Искам да разбера дали ти си моят син Исав.“

Яков се приближи до баща си, той го попипа и рече:

„Гласът е като гласа на Яков, а ръцете са като на Исав.“

И Исаак не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му. Преди да го благослови, Исаак го попита още веднъж: „Ти ли си моят син Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“

Бащата рече: „Донеси ми, сине, да ям от твоя лов, за да те благослови душата ми.“ Яков поднесе на баща си и той яде. Донесе му и вино и той пи.

Исаак му рече: „Приближи се до мене, сине мой, и ме целуни.“

Яков се приближи и го целуна.

И усети Исаак мириса на облеклото му и го благослови:

„Ето, дъхът на моя син е като дъх от пълна нива, която Господ е благословил.

Да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята.

Да ти даде изобилие на жито и вино. Народи да ти слугуват и племена да ти се покланят.

Да бъдеш господар над братята си и да ти се покланят синовете на майка ти.

Които те проклинат – да бъдат проклети, и които те благославят – да бъдат благословени!“

Щом Исаак изрече благословията над сина си и Яков излезе от шатрата на баща си, Исав си дойде от лов. Сготви и той ястие и го занесе на баща си.

Рече му: „Татко, стани да ядеш от лоба на сина си, за да ме благослови душата ти.“

Исаак го попита:

„Ти кой си?“

Той отговори: „Аз съм твоят син, твоят първороден син Исав.“

Тогава Исаак се разтрепери и рече:

,А кой беше онзи, който ми улови дивеч и го донесе? Аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.“

 

Исаак разкрива измамата

Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен вик:

„Татко, благослови и мене!“

Но Исаак му отговори: „Брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.“

Исав рече:

„Правилно са го нарекли Яков* (*Яков – лукав, хитър), защото вече два пъти ме измества. Първо отне първородството ми, а сега и благословията ми.“

И пак помоли баща си: „Нима не си оставил благословия и за мене?“

Исаак отговори:

„Аз го поставих господар над тебе и всичките му братя направих негови слуги. Надарих го с жито и вино. Какво да сторя за тебе, сине мой?“

Но Исав рече на баща си:

„Татко, нима имаш само една благословия? Благослови и мене, татко!“

И понеже Исаак мълчеше, Исав издигна глас и заплака. Тогава баща му отреди: „Ти ще живееш далече от тлъстината на земята и далече от росата, която пада от небето.

Ти ще живееш с меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, косато ще се възпротивиш и ще свалиш ярема на игото му от врата си. “

Исав намрази Яков заради благословията, която бе взел от Исаак. И рече в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си. Тогава аз ще убия брат си Яков.“

Казаха на Ревека за заканите на Исав. Тя прати да повикат Яков и му рече: „Брат ти Исав се зарича да те убие. Затова, сине мой, послушай думите ми. Стани и бягай при брат ми Лаван в Харан. Поживей известно време при него. Нека отмине яростта на брат ти и утихне гневът му срещу тебе. И той ще позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо трябва в един ден да се лиша и от двама ви?“

Тогава Исаак повика Яков, благослови го и му заповяда: „Не взимай жена от ханаанските дъщери. Иди в Месопотамия. Вземи си за жена една от дъщерите на Лаван, брат на майка ти, от дома на твоя дядо Ватуил. Всемогъщият Бог да те благослови, да те умножи и преумножи! Да произлязат от тебе много народи. Нека Господ даде благословията на баща ми Авраам на тебе и на потомството ти, за да наследиш земята, в която странстваш и която Бог даде на Авраам!“

Така Исаак изпрати Яков.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.