библия за младежи - Старият Завет - Излизането от Египет

Израилтяните продължават пътуването

Историята на Спасението

Израилтяните продължават пътуването Ханаанската земя

И в първия месец синовете Израилеви дойдоха в пустинята Син. Народът се засели в Кадес. Там умря Мариам, Ароно- вата сестра, и бе погребана.

За народа нямаше вода. Те се опълчиха против Мойсей и Арон и зароптаха:

„Да бяхме измрели и ние, когато Господ порази нашите братя! Защо доведохте Божия народ в пустинята? За да измрем и ние, и добитъкът ли? И защо ни изведохте от Египет, а ни доведохте на това лошо място? Тук не може да се сее, няма нито смокини, нито лозя, нито нарове! Дори и вода за пиене няма!“

Тогава Мойсей и Арон се оттеглиха от народа към входа на синията на събранието и паднаха ничком. Славата на Господ им се яви и Господ рече на Мойсей:

„Вземи жезъла си и свикай синовете на Израил! Пред очите на народа ти и брат ти Арон кажете на скалата и тя ще даде от себе си вода! Така ще напоиш и народа, и добитъка му!“ Мойсей взе жезъла.

След това отиде заедно с Арон и народа при скалата и каза:

„Чуйте, непокорници, нима можем от тази скала да ви изкараме вода?“

И вдигна Мойсей ръката си, и удари дваж в скалата с жезъла си. Потече много вода. Пи и народът, и добитъкът му.

А Господ рече на Мойсей и Арон:

„Задето не Ми повярвахте и с това не свидетелствахте Моята святост пред очите на Израилевите синове, вие няма да въведете този народ в земята, която Аз му давам.“

Това е Водата на Мерива* (* Мерива – търся разпра. И на това място се дава името Мерива), при която синовете на Израил влязоха в разпра с Господ и Той им яви Своята святост.

 

Едомийците не позволяват на Израил да премине

Мойсей проводи от Кадес пратеници до царя на Едом:

„Така говори твоят брат Израил. Ти знаеш всички неволи, които ни постигнаха. Отците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме там дълго време. Но египтяните постъпваха зле с нас и с отците ни. И викнахме към Господ. Той чу нашия глас и изпрати ангел да ни изведе от Еги­пет. И ето, ние сме в Кадес, града до твоите предели. Позволи ни да преминем през земята ти. Няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от кладенците. Ще вървим по царския път. Няма да се отбием нито вдясно, нито вляво, дока- то не преминем твоите предели.“

Но царят на Едом му отговори:

„Не смей да минеш през моята земя, защото ще изляза с меч срещу тебе!“

Израилевите синове му казаха:

„Ще вървим само по големия път. И ако пием от водата ти, ще ти я платим. Не искаме нищо друго, освен да преминем пеша.“

Едом отговори: „Да не си посмял да преминеш!“

И излезе срещу израилтяните с много- бройна войска и със силна ръка. Така той не позволи на Израил да мине през неговите предели и Израил се отби встрани.

 

Смъртта на Арон

Тръгнаха Израилевите синове от Кадес и дойдоха при планината Ор.

Там Господ говори на Мойсей и Арон:

„Нека Арон умре и се прибере при предци- те си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете на Израил, защото бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива. Вземи Арон и сина му Елеазар и ги изкачи на планината Ор. Снеми от Арон одеждите му и облечи с тях Елеазар. И нека Арон умре и премине при своите отци!“

Мойсей направи така, както Господ заповяда.

Пред очите на цялата общност те се изкачиха на планината Ор. Мойсей сне от Арон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар. И там, на върха на планината, Арон умря. След това Мойсей и Елеазар слязоха от Ор. Народът разбра, че Арон е умрял. Целият Израилев дом оплакваше Арон тридесет дена.

 

Народът отново недоволства

Като чу Ханаан, че израилтяните идват, встъпи в бой с тях и плени неколцина.

По-късно Израил победи хананейците. След това напусна планината Ор и тръгна към Червено море, за да заобиколи земята на Едом. По пътя народът падна духом. И заговори против Бог и Мойсей:

„Защо ни изведохте от Египет, да измрем в пустинята ли? Тук няма нито хляб, нито вода, а тази лоша храна вече ни омръзна!“

Тогава Господ изпрати върху народа отровни змии, които го хапеха. И много хора измряха.

Дойде народът при Мойсей и каза: „Съгрешихме, задето говорихме против Господ и против тебе. Помоли се на Господ да премахне от нас змиите!“

Мойсей се помоли за народа. А Господ му рече:

„Направи си змия от мед и я окачи на един прът като знаме! И всеки, ухапан от змия, щом я погледне, ще остане жив!“ Мойсей направи медна змия и я окачи на прът като знаме. И когато змия ухапеше някой човек, ако погледнеше медната змия, оставаше жив.

 

Победата над аморейците

Израилевите синове отпътуваха и се спряха при онази част на река Арнон, която е в пустинята, близо до земята на аморейците.

Тогава Израил проводи пратеници при Сихон, царя на аморейците, с поръка да му кажат:

„Позволи да преминем през твоята земя. Няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от кладенците, а ще вървим по царския път, докато преминем пределите ти.“

Но Сихон не позволи на Израил да преми­
не през неговата земя. Той събра целия си народ и излезе в пустинята да воюва срещу Израил. Когато стигна Яац, нападна. Но Израил го порази с острието на меча си и завладя земята му от Арнон до Явок. Превзе всички аморейски градове и се засели в тях.

После израилтяните тръгнаха към Ва- сан. И васанският цар Ог излезе с целия си народ при Едрей, за да воюва с Израил.

Господ каза на Мойсей:

„Не се бой! Аз ще предам в ръцете ти него, целия му народ и цялата му земя.

Постъпи с цар Ог така, както направи с аморейския цар Сихон!“

Израилшяните поразиха него, синовете му и целия му народ, така че нито един не остана жив. И завладяха земята му.

След това отпътуваха и се спряха в Моавската равнина, при река Йордан, срещу Йерихон.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.