Генерални Аудиенции

Иди и направи същото (Лука 10, 25-37)

27 април 2016 – Папа Франциск

Иди и направи същото (Лука 10, 25-37)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес нека помислим върху притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37). Един доктор на Закона подлага Исус на изпитание със следния въпрос: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“ (ст. 25). Исус го моли сам да отговори на въпроса и човекът отговаря перфектно: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум; и ближния си като себе си” (ст. 27). След това Исус завършва: „Прави това и ще живееш“ (ст. 28).

След това човекът задава друг въпрос, който е много значим за нас: „Кой е моят ближен” (ст. 29) и подчертава „моите роднини? моите сънародници? Тези от моята религия?…”. По този начин той иска ясно правило, което му позволява да класифицира другите като „съседи“ и „несъседи“, като тези, които могат да станат съседи, и тези, които не могат да станат съседи.

Исус отговаря с притча, като взема за пример свещеник, левит и самарянин. Първите двама са фигури, свързани с поклонението в храма; третият е схизматичен евреин, смятан за странник, езичник и нечист, а именно самарянинът. По пътя от Йерусалим до Йерихон свещеникът и левитът се натъкват на умиращ човек, когото разбойници са нападнали, съблякли и изоставили. Законът Господен в подобни ситуации налага задължението да му се помогне, но и двамата минават, без да спрат. Те бързаха… Свещеникът може би погледна часовника си и каза: „Закъснявам за литургия… Трябва да отслужа литургия“. Другият може да е казал: „Не знам дали Законът ми позволява, защото там има кръв и аз ще бъда нечист…“. Поемат по друг път и не го доближават. Тук притчата ни предлага първия урок: тези, които посещават Божия дом и познават Неговата милост, не знаят автоматично как да обичат ближния си. Не е автоматично! Може да знаете цялата Библия, може да знаете всички богослужебни рубрики, може да знаете цялото богословие, но от това знание любовта не е автоматична: любовта има друг път, изисква интелигентност, но и нещо повече…. Свещеникът и левитът виждат, но игнорират; гледат, но не предлагат помощ. И все пак няма истинско поклонение, ако не е превърнато в служба на ближния. Нека никога не забравяме това: пред страданието на толкова много хора, изтощени от глад, насилие и несправедливост, не можем да останем зрители. Какво означава да игнорираме страданието на човека? Това означава да пренебрегнеш Бог! Ако не се доближа до този мъж, тази жена, това дете, този възрастен мъж или жена, които страдат, аз не се доближавам до Бог.

Нека стигнем до същината на притчата: самарянинът, а именно презреният човек, този, на когото никой не би заложил и който също имаше свои ангажименти и неща за вършене, когато видя ранения човек, не премина както го направиха другите двама, които са свързани с Храма, но „той имаше състрадание“ (ст. 33). Така Евангелието казва: „Той имаше състрадание“, тоест сърцето му, чувствата му бяха развълнувани! Това е разликата. Другите двама „виждаха“, но сърцата им оставаха затворени, студени. Докато самарянинът беше в синхрон със самото сърце на Бог. Наистина „състраданието“ е основна характеристика на Божията милост. Бог има състрадание към нас. Какво означава това? Той страда с нас, той усеща нашето страдание. Състрадание означава „страдам с“. Глаголът показва, че тялото се движи и трепери при вида на злото на човека. В жестовете и делата на добрия самарянин разпознаваме Божиите милостиви действия в цялата история на спасението. Това е същото състрадание, с което Господ идва да посрещне всеки един от нас: Той не ни пренебрегва, Той познава болката ни, знае колко много се нуждаем от помощ и утеха. Той се приближава и никога не ни изоставя. Всеки от нас да си зададе и отговори на въпроса в сърцето си: „Вярвам ли? Вярвам ли, че Господ има състрадание към мен, такъв, какъвто съм, грешник, с много проблеми и много въпроси?”. Помислете за това и отговорът е: „Да!“. Но всеки трябва да види в сърцето си дали има вяра в това състрадание на Бога, на добрия Бог, който се приближава, лекува ни, милва ни. Ако го отхвърлим, той чака: той е търпелив и винаги е до нас.

Самарянинът действа с истинска милост: той превързва раните на този човек, отвежда го в странноприемница, грижи се лично за него и му помага. Всичко това ни учи, че състраданието, любовта не е смътно чувство, а означава да се грижиш за другия, дори да плащаш за него. Това означава да правиш компормиси, да предприемеш всички необходими стъпки, за да се „приближиш” до другия до степен да се идентифицираш с него: „обичай ближния си като себе си”. Това е Господната заповед.

Когато притчата свършва, Исус обръща въпроса на доктора на закона и го пита: „Кой от тези трима мислиш, че се оказа ближен на човека, който попадна сред разбойниците?“ (ст. 36). Отговорът е напълно недвусмислен: „Онзи, който му показа милост” (ст. 37). В началото на притчата за свещеника и левита съседът беше умиращият човек. В крайна сметка ближният е самарянинът, който се приближи”. Исус обръща перспективата: не разделяйте другите според вида кой е ближен и кой не. Можете да станете ближен на всеки нуждаещ се човек, когото срещнете, и ще знаете, че имате състрадание в сърцето си, тоест дали имате способността да страдате с другия.

Тази притча е прекрасен подарък за всички нас, но и задача! На всеки от нас Исус повтаря това, което каза на учителя на Закона: „Иди и направи и ти така“ (ст. 37). Всички ние сме призовани да следваме същия път на добрия самарянин, който е фигурата на Христос: Исус се наведе към нас, стана наш слуга и така ни спаси, за да можем и ние да обичаме, както Той ни възлюби, по същия начин.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 27 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.