Генерални Аудиенции

Знаците на юбилея

16 декември 2015 – Папа Франциск

Знаците на юбилея

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В неделя Светата врата беше отворена в Римската катедрала, Базиликата на Свети Йоан Латеран, и Вратата на милосърдието беше отворена в катедралата на всяка епархия по света, а също и в светилища и църкви, посочени от епископите. Юбилеят е по целия свят, не само в Рим. Исках този знак на Светата врата да присъства във всяка отделна Църква, така че Юбилеят на милосърдието да бъде преживяване, споделяно от всеки човек. Следователно Светата година е започнала в цялата Църква и се празнува във всяка епархия, както и в Рим. Освен това първата Света врата беше отворена в самото сърце на Африка. Рим, разбира се, е видимият знак на всеобщото общение. Нека това църковно общение става все по-интензивно, така че Църквата да бъде живият знак на любовта и милостта на Отца в света.

Датата 8 декември също имаше за цел да подчертае тази необходимост, като свърже, разделени от 50 години, началото на Юбилея с приключването на Втория Ватикански събор. Всъщност Съборът съзерцава и въвежда Църквата в светлината на тайната на общението. Разпръсната по целия свят и артикулирана в много отделни църкви, обаче, тя е винаги и само единствената Църква на Исус Христос, тази, която той искаше и за която той сам се предложи. „Единствената“ Църква, която живее от самото Божие общение.

Тази тайна на общението, която прави Църквата знак на любовта на Отца, расте и узрява в сърцето ни, когато любовта, която разпознаваме в Христовия Кръст и в която се потапяме, ни дава възможност да обичаме така, както сме обичани от него. Това е безкрайна Любов, която има лицето на прошката и милостта.

Въпреки това, милостта и прошката не трябва да останат като приятни думи, а трябва да бъдат проявени в ежедневния живот. Любовта и прошката са осезаеми и видими знаци, че вярата е преобразила сърцата ни и ни позволява да изразим самия живот на Бог в себе си. Любящ и прощаващ, както Бог обича и прощава. Това е програма на живота, която не познава прекъсвания или изключения, но ни тласка винаги да вървим по-далеч, без да се уморяваме, със сигурността, че сме подкрепени от бащинското присъствие на Бог.

Този велик знак на християнския живот след това се трансформира в много други знаци, които са характерни за Юбилея. Мисля за тези, които ще минат през една от Светите врати, които тази година са истинските Двери на милосърдието. Вратата сочи към самия Исус, който каза: „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще се спаси, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” (Йоан 10:9). Преминаването през Светата врата е знак за нашето доверие в Господ Исус, Който дойде не да съди, а да спаси (вж. Йоан 12:47). Внимавайте някой доста бърз или твърде проницателен да ви каже, че трябва да платите: не! Спасението не се заплаща. Спасението не се купува. Вратата е Исус, а Исус е безплатен! Самият той говори за тези, които не влизат както трябва, а просто казва, че са крадци и разбойници. Отново имайте предвид: спасението е безплатно. Преминаването през Светата врата е знак за истинското обръщане на сърцето ни. Когато минаваме през тази врата, добре е да помним, че трябва да държим вратата на сърцето си широко отворена. Аз съм пред Светата врата и моля: „Господи, помогни ми да отворя вратата на сърцето си!”. Светата година няма да бъде много ефективна, ако вратата на нашето сърце не позволява преминаването на Христос, който ни подтиква да вървим към другите, за да донесем Него и Неговата любов. По този начин, тъй като Светата врата остава отворена, тъй като това е знакът за добре дошли, който Бог държи за нас, нека нашата врата, тази на сърцето, също да бъде винаги широко отворена, за да не изключва никого. Нито дори той или тя, които ме притесняват: никой.

Друг важен знак на юбилея е изповедта. Приближаването към Тайнството, чрез което се помиряваме с Бога, е равносилно на пряко изживяване на Неговата милост. Намирането на Баща, който прощава: Бог прощава всичко. Бог ни разбира дори в нашите ограничения и дори ни разбира в нашите противоречия. Не само това, но Той ни казва с любовта си, че точно когато осъзнаем греховете си, Той е още по-близо и ни подтиква да гледаме напред. Той казва още повече: че когато признаем греховете си и поискаме прошка, на небето има празник. Исус празнува: това е неговата милост: нека не се обезсърчаваме. Напред, напред с това!

Колко често съм чувал: „Отче, не мога да простя на съседа, на колегата, на съседката, на свекърва ми, на снаха ми“. Всички сме чували това: „Не мога да простя“. Но как можем да молим Бог да ни прости, ако ние не можем да простим? Да простиш е нещо велико, но да простиш не е лесно, защото сърцето ни е бедно и само с неговите усилия не можем да го направим. Въпреки това, ако се отворим, за да приветстваме Божията милост за себе си, на свой ред ставаме способни на прошка. Толкова често съм чувал: „Не можах да видя този човек: мразех я. Но един ден се приближих до Господ и го помолих да ми прости греховете и простих и на този човек”. Това са ежедневни неща. И тази възможност е близо до нас.

Затова бъдете смели! Нека изживеем юбилея, като започнем с тези знаци, които носят великата сила на любовта. Господ ще ни придружава, за да ни накара да изпитаме други важни знаци за нашия живот. Бъдете смели и крачете напред!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Сряда, 16 декември 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.