Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

Знак на кръста и Отче наш 

 

Знак на светия кръст

 

1. Знак на светия кръст

 Често виждаме, може би и сами опитваме, с каква болка се свива сърцето върху развалините на едно обикнато дело. Как плаче човек, че не се случи това, което искаше да доведе към щастлив край…

Защо?

Най-често за това, че е забравил в началото да пре- кръсти себе си и своята работа. Той е почнал в своето име, в името на човек, в името на своите мускули и  своя разум… и не в името на Отец и Син и Светият Дух… Той е изпуснал Бог. Това му се отмъщава. За това с болка казва с Псалмист: „Nisi Dominus aedificaverit domum, in vanum laborant qui aedificant eam. – Ако Гос- под не строи къща, напразно се трудят тези, които я строят.“ Предварително са осъдени на трагическа гибел всички дела, които са раждали безбожно, които създа- вал човек без мисълта на Триединния Бог.

Намерение:

Днес и в бъдещето, преди всяко свое дело, преди всяка работа ще изразя своята слабост и Божията сила със знака на светия кръст…

 

2. Знак на светия кръст

 Прекръстването е прекрасен символ, остроумно съкращение на цялото Кредо. – Преди всичко това е подходящо и необходимо въведение във всяко човешко дело.

От недоверието в собствените ни сили се ражда в нас доверието във всемогъщата сила на Бога, която е толкова голяма, че ни подбужда да извикаме със св. Павел: Всичко мога с Този, който ме подсилва.

Разбирам, милост предполага естественост и Бог по- мага само там, където и човек се труди. Работа, която не съществува, Бог нито може да подкрепи, нито да благослови…

Когато започваме дело и слагаме върху себе си знак на светия кръст, изразяваме, че приемаме охотно за себе си страдание свързано с работа, така както Исус. Той, когато е дошъл да свърши делото на спасение, взе на себе си кръста и всичко каквото е било свързано с него…

При допир на челото молим Отец за мъдрост, при допир на гърдите молим Син за любов и когато до- косваме плещите молим Светият Дух за сила.

В стария век се е воювало против невярващите на чело с кръста. И в новия век трябва с кръста да се почва всекидневна борба за временно и вечно благо.

 

3. Знак на светия кръст

 Отец и Син развълнувани от любов, която е Светият Дух, решили да ни покажат със смърт на Сина на кръста, колко много ни обичат.

Знакът на светия кръст ни припомня Божията любов към нас. – Обаче, трябва той да е и израз на нашата любов към Бога…

Колко тъжно е когато виждаме християнин, който извършва този знак на любовта без любов, механически, нехайно.

Исус заради нас не се колебаеше да постави ръцете си в положение най-неудобно. С желание е понасял болестно измъчване и три часа остана пребит върху кръст – а ние търсим при извършването на този посветен знак най-голямо удобство?

Боже, колко страшно обиждаме Твоята любов особено с това, че не смятаме нехайството за грешка!

Намерение:

С това ще започна поправяне веднага, и то найнапред в себе си – и ще почна в името на Отец и Син и Светият Дух. Амин.

 

Отче наш…

 

4. Отец

 Молитвата е невидима ръка, с която се докосваме до Бога… Молитвата, която ни научи Исус е ръка, с която прегръщаме Отец. Отче наш…

Бог ми е Отец. – Татко!

Най-радостният вик, какъвто земята изпраща към небето… Понеже в това е моята величина, моето спасение, че съм чедо на такъв Татко. В това е цялата ми надежда и радост.

Да си представим тези две отворени обятия и тези два радостни вика: Татко! – Чедо! – които се срещат по пътя между земята и небето.

Представи си и при своите 20-30 години, своето не могъщо, напрягащо се детство и всемогъщо Божие бащинство…

Благодари на Светия Дух, понеже точно Той-същинската Любов помага това двойно движение. Той отваря и двете обятия. Той вика в нас: Татко! – Бащата към нас: Чедо!

Сложи с детското доверие ръцете си и извикай на Татко. Той ще се обади в сърцето ти по свой начин. Слушай!…

Осъзнай детството си, осъзнавай го през целия ден, през целия си живот. Защото и тук важи каквото е казал Исус Христос: „Nisi efficiamini sicut parvuli. – Ако не станете като малките деца, няма да влезнете в небесното царство.“ – Това е условие: трябва да съм чедо на Татко, ако искам някога да стана неговия наследник.

Намерение:

Ще поставя духа си пред Отец Небесния до отношението на доброто дете.

 

5. Отче наш

 Не само мой, обаче, и наш. Ние децата сме много, ние сме голямото семейство на Небесния Отец.

Между нас има добри и лоши братя, святи и грешни сестри. Обаче всички се обичаме. Лошите обичаме с това, че им прощаваме и ги  предупреждаваме, добрите с това, че ги уважаваме. За болните и слабите се грижим с особена любов. Тези, на които Отец даде грижа охотно слушаме за нашето временно и вечно благо във всичко – така както самия него.

Когато идваме при братята си, които населяват другите морски брегове, чувстваме се като в къщи. Никога не сме се виждали и все пак с любов се прегръщаме, преминавайки границите на обществените слоеве и територии.

На някои даде Отец грижа за по-големи имущества, за да ги ползват и да дават на ползване. Ние не им завиждаме, защото всичко е Бащинско, тогава всичко е и наше.

Брат, сестра да склоним главата и със срам да помолим Отец да ни прости, че това което тук четем за себе си, не е винаги истината… Да се помолим за себе си и  да се помолим и за другите, понеже сме едно семейство…

И да благодарим на него, че не е прекъснал да се отнася към Нас както Татко. Не е прекъснал нито тогава когато забравихме че ние сме братя и сестри, че сме неговите чеда…

Намерение:

При всяка среща с човек ще си припомням днес, че аз на него съм брат,сестра и така ще се отнасям към него.

 

6. Отче наш, който си…

 Някои от нашето божествено-човешко семейство неразумно са закопнели по незадължеността и за това уверяват себе си и другите, че ние хората нямаме общ Татко. И ако уж някога е бил, сигурно отдавна е умрял и за това всеки може да си прави каквото сам си иска.

Няма Бог – за това може силен да бие слаб, богат да използва бедния, лош-добрия.

Няма Бог – така казват едни, за да могат да бият и угнетяват, другите след тях го повтарят, за да могат да отмъстят.

Ние на тях всекидневно противоречим, когато повтаряме в молитвата: „Отче наш, който си…“ Но слабо ще бъде нашето противоречие, ако ще се състои само от думи. Това напълно го осъзнаваме. За това спазвайки заповедите на Татко ни, викаме с дело срещу дело:

„Отче наш, който си…“

Молитва:

Господи, дай ни сила да надвикаме всичките тези грешни безмислици, които днес се възвестяват в света с думи и дела. Дай ни сила, за да сме живи и постоянни доказателства на Твоето съществуване. Дай ни милост да станем Твои чеда – защото където има деца, там светът трябва да признае и Отец.

 Намерение:

Молитва за възвръщане на всичките заблудени синове-особено за тези, които лично познавам.

 

7.  Отче наш, който си на небесата…

„Ubi pater, ibi patria. – Където има Отец, там има отечество.“ А нашият Отец е на небето.

Земята не е наш дом. Тук живеем. Това е само моста, по който трябва да преминем от единия бряг на вечността към другия. Това е преминаването от творческата ръка на Бога, в обичащата длан на Татко…

Красиви са разцъфналите ливади, узряващите житни полета, шумящите зелени гори, обаче, това още не е отечество.

Величествени са хълмове украсените със снега и слънцето, обаче това не е още небето.

Сладко е в обятието на дъщерите на Адам, разкошни са целуващите устни на децата, обаче и това е още постоянно чужбина. Когато човек се любува на всичко това, ще каже със св. Августин: „Неспокойно е сърцето ми докато не почива в Тебе, о, Боже!“

Отечеството е там където има Отец.

Погледни през моста на своя живот на другия бряг,  в тази посока, където е небето, нашата истинската родина. Помоли Бога да те пази от това страшно заблуждение, на което толкова хора се поддават, когато търсят своята съвършена цел – своята почивка тук в изгнанието – тук в този Вавилон.

Намерение:

По време на деня по-често ще обърна очите си към небето и ще си припомням, че там е моята истинска родина.

 

8. Да се свети името Ти…

Извънредно грижливо пазим нашето име да се споменава навсякъде с уважение. Понеже това е нашето най-ценно съкровище. Понеже ако изгубим всичко, винаги ще бъдем достатъчно богати, ако имаме уважението между хората.

Нашето добро име пази Бог с осмата заповед. Но Той не забравя нито за своето име. Против неговото оскверняване Той е поставил втората заповед. Защото иска всичките негови заповеди да предизвикват в нашите души винаги отговорни действия:

Справедливост – спасителен страх от лошо дело. Всемогъщност – доверието в неговата помощ.

Величественост – посветно уважение. Особено неговото Бащинство да ражда в нашите сърца отговорно чувство на синовност и любов, тази истинската, която е гаранция на нашата бъдеща слава и безкрайна радост…

Намерение:

Ще си припомня днес по-често отделни имена на Бога справедливост, вездесъщност, всемогъщност. Особено неговата Бащинска грижа за мене и за нас…

 

9.    Да дойде царството Ти…

Погледни религиозната карта на света. Едва една трета е отбелязана с бял цвят – цвета на радостта от приемането на Евангелието. Две трети не познават Татко…

И ако графически ще начертаеш душевното състояние на тази една трета, може би езичничеството ще заеме пак две трети на кръга…

Всеки ден толкова християни викат към Отец: да дойде царството Ти: а все пак толкова малка е властта му в света и в нас.

Причина?

Лошо се молим – и особено тази втора част на Отче наш.

Това възклицание не е само молба. Това е преди всичко воюващ вик. Това не трябва да забравяме. Това не могат да бъдат само думи, преди всичко трябва да са дела!

Втората молба на Отче наш е да се молим със запретнати ръкави…

Понеже Отец няма да осъществи своето царство в нас без нас, а другите хора ще включи в него също само с помощта на хората…

Не е християнин този, който е християнин само за себе си. Не е добър християнин този, който не се стреми към това всички да станат добри християни!

Намерение:

Днес ще намеря възможност да направя някой подобър християнин. Ако не успея, с този стремеж ще направя по-добър себе си. И ако този мой опит не ще може да стане дело. Сигурно ще бъде поне молитва.

 

10.   Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята…

Така се моли човек, който e останал над развалините на дълъг и кръвополитен сън.

Така прошепва след безнадеждна лекарска операция угасващ млад живот. Така ще напишат на камък над гроба му за утеха и удовлетворение на останалите му живи близки.

Предполагаме ли ние, че Исус мислеше само за безнадеждно страдащите, когато ни учи на тази молитва?

Това би била грешка, голяма грешка.

Това викане трябва да е преди всичко молбата, лозунга на здрави и силни, които приеха от Господа  много дарби за тялото и духа.

Волята на Бога трябва да изпълняваме в живота не само пасивно, а и активно. Трябва да я изпълняваме, не само да я понасяме – и да я извършваме така, както я извършват ангелите в небето, които постоянно стоят пред лицето на Най-Висшият и внимават за най-малкото му указание.

„Както на небето така и на земята…“

Какво е волята на Бога, какво от нас иска Бог, това ни ясно казват свети Божи евангелия: „Haec est voluntas Dei, sanctificatio vestra – Волята на Бога е да станем свети…“

Какво ще направя днес за своето посвещаване и за посвещаването на другите?

Намерение:

Ще отговоря с делото.

 

11.    Хляб ни –

Господи, молим за себе си да имаме необходимо минимум за живота – хляб.

Защото знаем, че не е щастлив този който има много, а този който знае да бъде и с малко доволен.

Обаче за наш хляб Те молим, Господи…

Този наш хляб, който със собствените си ръце припечелваме. – Дай ни тогава здраве, сила и работа, за да можем да го припечелваме…

Наш хляб ни дай. Не чужд. Не краден. Не взет от чуждите ръце.

Наш си молим, този който ни принадлежи според справедливостта или поне според любовта.

Наш – не само мой. Аз и за другите, моля. Дай на мен толкова, за да мога и с другите да разделя. Дай на мен хляб и за старците, децата и болните.

Досега как разбирах аз тази молба на Отче наш и  как ще я разбирам в бъдещето?

Намерение:

Засилен стремеж, за да мога да припечеля по-голямо парче хляб, да мога и с другите да го разделя.

 

12.   Насъщния дай ни днес…

 Господи, ти казал: „Не се безпокойте за надто за това, какво ще ядете, какво ще си облечете,“ за това молим от Тебе само толкова, колкото ни трябва за днешния ден. За утрешния ден ще се грижим чак след това, когато той ще стане днешен… Ще се помолим и Ти няма да ни пуснеш напразно. Разчитаме на Тебе, защото Ти си Татко – Твоя е грижата, защото Твои сме чеда.

Голямо е нещастието на тези, които попадат в грешка да се погрижат сами за себе си. Те или не Ти се доверяват, или се срамуват всекидневно да повтарят същата молба за хляб.

В първия случай забравят, че Ти си Татко, във втория случай забравят, че трябва да бъдат като чеда  – sicut parvuli. Повече вярват на своите запаси отколкото на Твоята неизчерпаема любов… И така Те обиждат.

Господи, страхувам се от глад, страхувам се от нищета, обаче и от запасите, и от богатството ме е страх и за това повтарям както Ти ни научи: „Хляб всекидневен дай ни днес.“

Намерение:

Като доказателство за доверието ми към Отец, веднага ще се избавя от всичките излишни неща. С някоя на мен нужна вещ ще се разделя.

 

13. И опрости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници…

 Безкрайно справедлив е Бог – и за това и най-дребната човешка злина няма да остане без наказание, без санкция.

Безкрайно милостив е Бог и за това нито една сълза на искрено разкаяние няма да падне излишно.

Когато предизвикват в нас страх и срам нашите повтарящи се падения; когато те искат да ни казват, че е излишно да подновяваме молбите и прошката си, да си припомним тогава, че в началото на молитвата има дума: „Отец!“

Сам Той ни учи така да се молим, защото Той е знаел, че често, много често ще ни трябва неговото милосърдие. Молба и прощаване Той сложи в молитвата Отче наш, непосредствено след молбата за хляб всекидневен. И едното и другото – хляб и прощаване са наши всекидневни големи нужди.

Намерение:

Ще отида да се изповядвам възможно в най-скоро време – така практически да повторя тази молитва…

 

14.   Като и ние прощаваме…

 Боже, когато прощаваш, когато даваш опрощение Ти си добродушен, обаче когато от нас го изискваш Ти си строго взискателен, неумолим. В този случай, обаче, Ти си към нас такъв, понеже ние сме твърди един към друг. – В това отношение постъпваш според нас:

„Ако вие ще простите, така и аз ще простя“ – казваш. „И ако вие няма да простите – така и аз няма да простя.“

Благодарим Ти Боже наш, че само в този случай постъпваш според нас…

Обещаваме на Теб, че със своето милосърдие и снизходителност ще призоваваме Твоето безкрайно милосърдие. И никога няма да провокирам с твърдостта си към своите братя Твоята справедливост…

…Защото зная, че ако няма да ни спаси Твоята прошка, сигурно ще ни погуби Твоята справедливост…

Грешни сме и за това към другите трябва да бъдем много снизходителни. Довежда ни на това нашия собствен интерес и Твоята добрина…

Намерение:

Прощавам от сърце на всички, които ми причиниха болка по какъвто и да е начин. При това осъзнавам, че да простя това означава – завинаги да забравя.

 

15.    И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото. Амин.

 Всичката нищета и болка, които изпитваме от Тебе са, Боже, от Твоята ръка.

Всичко е или наказание за грях, или предпазваща защита от него…

Татко, аз те моля страданието, което ще дойде при мене като наказание след грях, да дойде по-добре преди него като защита…

Колкото и да е болезнено обаче опази ме, моля те –  в изкушението от грях…

И ако не разбера някога Твоята защитаваща намеса, ако някога отхвърля Твоята защитаваща ръка злокобно и ако тогава падна, не ме изоставяй, не ме отхвърляй.

Очаквай заблудения син, който ще се върне от службата на лошия господар, при който го докара отсъствието на Твоята любов.

Посрещни го и прегърни, за да може пак да се нарича и да стане отново действително Твоят син. Амин.

Намерение:

Ще предизвикам в себе си по-често по време на деня съвършено разкаяние и доверие в Божията помощ с крепко намерение да не сгреша.

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.