Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ЗА СМЪРТТА И ЗА ВСИЧКО СВЪРЗАНО С НЕЯ

 

 Наредено беше на човек веднъж да умре… И след смъртта има съд…

 

  1. Бог

 Господи, в тази молитва ще говоря с Теб и ще говоря на Теб, това значи, че ще Те хваля. Тъй като Ти нямаш сенките и несъвършенствата, които ние хората имаме. Ти имаш само предимства и затова всяка истинска дума за Теб е хвалба…

Възхвалявам Твоето величие. Ти е неизмерим и несравнителен.

И какво ще кажа за Твоята сила?

Твоята ръка носи и подкрепя цал свят и при това Ти не си и най-малко изморен.

Ти си тук и там, всичко попълваш, но и в нищо Ти не си разтворен.

Ти никога не почиваш. Ти си постоянно действащ…

Действителен богаташ, който може на милиони хора да опрощава дълговете и при това нищо да не изгубва.

Нищо не изследваш и всичко научваш. Теб никой не вижда, Ти виждаш всеки…

Ти си стабилен! Ако човешката злоба ще се увеличи милион пъти, няма да се придвижваш от своя престол… Ти обаче без труд придвиждаш всичко както на Теб ти харесва…

Приеми овации за уважението, Ти си мой недвижим Двигател!

Никога Ти не беше млад и никога няма да остарееш… Ти си вечен.

За всичко се грижиш, за нещата присъщи и бъдещи. За нещата незабележими и големи и при толкова грижи за нищо не забравяш.

От нищо не се нуждаеше и толкова създаде.

Цялото сътворение уреждаш и направляваш  без труд и на Твоето направление нищо не може да се съпротивлява нито на небето, нито на земята. Понеже, който не печели Твоята любов той ще получи Твоята справедливост.

И ако цял живот така ще казвам за Тебе, нищо няма да кажа…

Зная, че въобще нищо за Тебе няма да кажа, но горко ако ще мълча за Теб.

Затова искам да Те хваля, Боже, с думите и с делата си докато живея – с надеждата, че ще мога да продължа в тази хвалба цяла вечност на небето. Амин.

 

  1. Аз

 Кой съм аз? – Какво е въобще човек?

Шепа от Божиите дарби и Божиите милости, мъдро разпределени около това голямо нищо, което така обича да си внушава, че е нещо.

Аз съм тогава купичка от Божиите дарове. Аз съм нищо, което има от Бог всичко. И от това, което имам получих само душа за постоянно. Всичко останало получавам от минутка до минутка.

Душата имам от ръката Божия. Всичко останалото имам в ръката Божия. Там в неговата Божия длан е моя живот и моето здраве и сила, чистотата на моята душа… Ако само за миг се затвори неговата длан, край,

свърших… Аз съм нула.

Аз казвам: „Мога и трябва.“ Мога дещо да обещая и да дам. Да, обаче само толкова, колкото ми обещава и дава Бог. Аз съм релативното съществуване, както казват науковците, зависимо във всичко от абсолютния Бог.

Осъзнавам ли тази действителност? Как се явява това? Познава ли се това от моето поведение?

Намерение:

През деня по-често въпроса от св. Павел: „Какво имаш, което не си получил?“ И по-голяма скромност във връзка с Бог и с хората, която ще бъде и видима.

 

3.              Целта

 Грънчар взема в ръцете глина и оформя съд какъвто сам иска. Това ще бъде ваза за цветята, за тържествените случаи, или обикновена тенджера за всекидневно ползване.

Готово изделие използва производител сам, или ще го даде на някой друг. Ще го използва дълго или кратко

– както поиска.

Мен ме създаде най-висшият Художник.

Аз съм дело на Господните ръце. Бог ме намести и оформи… За себе си ме създаде (Августин). На никой  не ме подари, нито продаде. Остави ме за своята служба.

А на Бог да служа, това значи да сбъдвам неговата света воля и неговата воля е нашето посветяване. Това донесе славата на Бог и на мен вечното блаженство.

От Бог излязох, за да се върна пак към него с използването на всичките си способности и възможности.

 

4.              Път

 Много е от това, за което мечтаем, за което се стараем… Където има много цели, там има и много пътища. Където има много пътища там има и кръстопъти. – И на кръстопътя има много колебания и безпомощност.

Колко пъти и аз вече в своя живот стоях като Херкулес и не знаех да решавам… Разум ме направляваше на дясно, сърцето ме привличаше на ляво. Стоях и измъчвах се с нерешителността…

Бог знаеше, че заради слабостта ми често ще падна в подобна ситуация, затова ни даде направления и сигурни показатели на правилния път – този, който ще ни доведе към целта…

Виж, Бог, Татко вписва в сърцето ни заповедите на двете каменни дъски.

Син ни остави Църквата, безгрешната учителка и любезната майка.

И Светият Дух остава в нас и води ни със своите внушения от вътре…

Не е ли достатъчно това?

Който се заблуди, заблуди се не затова, че не познава пътя, но че нарочно се отклони от него… На изгубените не липсваше познание, а липсваше добра воля.

Нашият път практически: добра воля и Тайнствената милост.

 

5.              Грях

 Според това как мисля за Бог и вечното наказание, според това осъждам и своя грях.

Ако Бог е стар, добросърдечен пенсионер, живеещ безгрижно на почивка според заслуга горе в облаците, ако е от пъкъла плашилото, което има педагогическото значение, но малка вероятност за съществуване, защо да се страхувам от греха? Защо да не мога да си го позволя даже сто пъти през деня, когато ми харесва и никой грях не ограбва имуществото и здравето или силата?

Обаче аз знам, че Бог е повече от това какво мислят за него хората. Пъкълът е по-ужасен от колкото ни го представя поетичната фантазия и за това всеки мой  грях е толкова ужасен…

Бог мой Създател и Поддържател. От него имам всичко, своето начало и своето продължаване. – Бог мой Татко, който мрази моя грях, обаче мен при това безкрайно ме обича, снизхождава се, очаква, прощава, помага и ме радва и посилнява… Бог, мой бъдещ съдия. Бог на който съд ще бъде именно така без милосърдието, както сега е милостиво неговото очакване.

И пъкъла? – До безкрайност степенувана болка, болката без край, без утеха, без съчувствие, без надежда, без заслуга, болката без Бог.

Докато живея, Бог е към мен безкрайно добър. Когато умра, ще бъде безкрайно справедлив.

И затова е всеки моят грях такъв ужасен.

 

6.              Има безкрайно много луди

 Тигър убиващ невинно дете няма грях; детето, което се доближи до неговата муцуна и с това даде живота си в опасност, също не греши… Защото в първия случай няма разум, а в другият случай разума още не се използва…

Грехът е огромна глупост, която обаче винаги предполага здрав разум. Само разумен човек може да извърши тази лудост.

Грешникът това е лудият с здравият разум.

Помисли. С всеки грях казваш на Бог: Вече не ми трябваш, ще си помогна сам… И сам при това чувстваш, че във всичко ти си зависим от него. Не си ли луд?

С грях се отнасяш към вечния и силен Бог като негов неприятел. Той може да те хвърли на земята и изгори на пепел с един блясък на своите очи… Кажи, не си ли луд?

С грях продаваш своето право на небесното царство, на наследството на Татко за купичката леща. Вечното блаженство за пет минути съмняваща се наслада… Разумно ли е това? Съди сам.

В света има много грешници и затова света Библия казва: Безкрайно много са лудите.

 

7.              За това няма думи

 Представи си в своята близост Бог в човешки вид. Гледате с очи в очи. Ти си пред него и Той пред тебе…

Около вас стоят ангелите, свети и наблюдават те. Какво ще направиш?

Ще паднеш пред него на колене и ще се изповядваш със св. Тома: „Господи мой и Бог мой“?

Не.

Ти вместо това дръзко ще доближиш своите устни до неговото Божествено лице и ще го покриеш със плюнката си на позор и презрение. После ще се обърнеш, за да можеш по-скоро да прегърнеш негоден предмет на своята любов, който ти избра вместо Бог. Обект между хората или предмет между вещите.

Така изглежда всеки твой смъртен грях.

Казано драстично – ти така подумаш. Прав си.

Обаче не още така, както в действителност…

Грехът е наистина гнусно нещо…

Имаме дела, с които знаем да го извършваме, но нямаме в речника такива отвратителни и ужас събуждащи думи, с които бихме знаели да схванем същността му.

 

8.              Та, това е само обикновен

 За който обикновеният грях е дреболия, на него и смъртният грях няма да бъде голямо нещо. И сигурно няма да има в света толкова смъртни грехове, ако са помалко от обикновените…

Научните книги определят тежък смъртен грях като: отклонение от Бог и преклонение към създанието. Обикновеният грях наричат привързването към създанието, но без отклонение от Бог.

Помисли какво правим  при  обикновения  грях.  –  С едната ръка прегръщам Бог и с другата прегръщам някаква непозволена вещ. Не искаш да оставиш нито едното, нито другото. И двата предмета еднакво са за теб любими.

И именно в това има злоба, в това, че Бог не го оценяваш повече от създадената вещ. С това го унизяваш и обиждаш, освен това с него неучтиво се караш. Той казва: „На двама господари не е възможно да се слугува.“ Ти обаче със своя грях на него противоречиш.

Карането обикновено свършва така, че Господ взема от теб своята милост. Ти падаш в смъртен грях и чак след тъжен опит със сълзи в очите установяваш истинността на изречението: „Не е възможно на двама господари да се слугува.“

Не е възможно да се слугува на Бог и мамон…

 

9.              Смърт – край

 Ще умреш. И възможно е да не бъде после, може да бъде и сега. Може би този миг е отдалечен още на петдесет години или може би е само на петдесет кратки минути…

Ще умреш… Всички създадени красоти ще изчезнат от очите ти. Всички увлекателности ще останат за тебе безинтересни. Насладите ще огорчат, всички светлини ще изгаснат. Няма да има ден и нощ. Цветята ще изгубват цвят и аромат и тъпите удари на буците падащи върху твоя ковчег ще ти звучат в ушите, точно така приятно както песните, които ти пееше с приятелите си с чаша вино…

Ще умреш… Твоите вкоченени пръсти няма да задържат нищо от това, което притежаваше и няма да можеш да наречеш нито една вещ своя. Твоите домашни ще те изхвърлят от твоята собствена къща – тържествено със съпровождане, венци и музика – но все пак ще те изхвърлят.

Ще умреш… Това ще бъде голям миг. Обаче само за теб. Светът ще върви и без тебе по-нататък, напред, както вървеше досега и може би по-хубаво.

Слънцето ще изгрява на изток и ще залязва на запад. И на работа, и в сърцата на тези, които те обичаха ще те замести някой друг. Спомените ще бъдат по-редки, чак напълно ще се изгубят.

Ще умреш… Не забравяй докато живееш…

Попитай самия себе си: Колко от любовта и колко  от времето обръщам внимание върху преходните неща, колко на Бог и на своята душа…

Намерение:

Днес ще определя кои от преходните неща наймного ми пречат да обръщам вниманието на Бог и своята душа и ще взема нужни мерки.

 

10.          Смърт – началото

 Когато се забележи показателна слабост в долната челюст и в дихателните пътища се чуе зловещо хриптене, изплашените очи ще избегнат от ямките на повърхността, като деца от изгаряща къща. Сърдечният мускул още веднъж спазматически ще се свие, гърдите ще се напрегнат и изпотеното чело ще се навеси безмощно в посока на земното притегляне. И това ще бъде краят…

Обаче ще бъде и началото…

Страхувам се от този миг. Страхувам се заради това, че със смъртта всичко свършва… Обаче още повече заради това, че с нея започва нещо, което няма да има никога край. – Какво ще бъде това? Болка, страдание или блажена радост?

Само толкова знам, че това което започва след смъртта ще бъде вечно и неизменимо. В сравнение с това, което сега притежавам и живея, това ще бъде загуба или печалба? – Не зная…

Павел за себе си казва: „За мен смъртта е печалба.“

  • Павел, откъде имаш тази радостна сигурност?

  • От това, братя и сестри, че: „Mihi vivere est Christus. – За мен да живея значи Христос.“

Да живея с Христос, неговия живот, да подражавам неговите дела,  да  се  съгласявам с него,  с мечтите си,  с волята си, това е условието да бъде смъртта за мен печалба – начало на сладка награда в обятието на Бог.

Намерение:

Днес ще моля Господа за щастлива смърт с попоследователен християнски живот: в къщи, на работа и при забавлението.

 

11.          Очаквам справедливост, не равенство

 Смъртта е като скелет – сляпа и глуха. В главата и липсва мислещ мозък и в гърдите излишно ще търсиш съчувстващо сърце. Пред нищо не се спира. С никой не се съобразява. Богаташът не я подкупи, бедният не я измоли и от кезарейското величествие ще направи точно такава мръсна кал, както от последния просяк в страната.

Някои харесат това, че смъртта изтрива всички разлики, които между хората откриваше живота, че създава съвършено равенство. И на теб може би това ти харесва.

На мен не. Аз виждам в това нейно равенство върха на несправедливостта. Не, решението, което носи смъртта не може да бъде крайно.

Защото ако гроб ще даде на съвестен клетник същото като на прахоснически богаташ, ако ще даде на невинен толкова, колкото на убиец, ако ще награди майката съдирана от службата на любов със същата монета както тираничен баща, който семейството само използваше

– така, то моят живот е най-голяма безмислица.

Животът е несправедлив със своето неравенство, смъртта е несправедлива със своето равенство! – Затова аз вярвам, че трябва да дойде и ще дойде след смъртта съд и в съда – справедливостта и в справедливостта – награда или наказание…

Намерение:

С желание днес ще понасям кривда в надеждата за справедливостта, която не ни дава нито живот, нито смърт.

 

12.          И след смъртта съд

 Когато египетски оръженосци догониха връщащите се синове на Яков, прегледаха им чувалите и намериха в тях освен купеното жито и взетите скъпоценности

„откраднати пряко от масата на владетеля“, върнаха ги обратно. И те почти станаха на камък от ужас, когато застанаха пред всемогъщия „Египтянин“ и чуха от устните му: „Аз съм Йосиф, вашият брат, който предадохте…“

Братя и сестри, направете си присъщ този миг, когато и вас изобличат със собствената си съвест от толкова грехове и представят пред вечния Съдия и той ще ви каже думите: „Аз съм Исус, твой брат, който ти продаде…“ Който те изкупи с цената на кръвта и който ти продаде за безценица, за шепа сребро както Юда, за малко удобство, за мизерна човешка хвалба… Този, който ти не изповядваше заради страха, за да не ти се смеят, от който ти се отказа, когато хванаха наследниците му… Аз съм Исус, твой брат, който ти по-малко оценяваше от преходните неща, които утре ще загинат.

Отивай, не те познавам.

Представи си, че това можеше да стане действителност вече в този ден. Използвай времето на Божието милосърдие, да устоиш във времето на Божията справедливост.

Намерение:

Предизвикване на съвършено съжаление след всяка осъзната грешка.

 

13.          Ще отмъстя за братята си

 Когато с последното издишване преминеш през прага на вечността, ще видиш на Исусовите гърди вместо от любов изгарящо сърце, две хладни табла от камък. Това ще ти е знак, че измина времето на неговото милосърдие и снизходителност, и започва съд. Ще обвинява и ще изобличава, ще осъжда и ще наказва сам, лично той, който ти си обидил: Христос.

Бях гладен и ти не ми даде да ям… Каквото за теб е останало на масата, това на мен ми липсваше и ти не си спомни за мене.

Бях болен, ти купуваше на приятелите си опияняващи вина, но  за мен  лекарство нямаше.  Заключваше в шкафа новите дрехи всеки месец – аз излизах по улиците оскубан и гладен, и гол. Дневно се срещаха твоите очи с моята голота и ти не ме покриваше…

Бях в затвора заради правдата и своята бедност и ти не ме посети…

Изяждах се с тъга и усамотение, бях неразбран и непризнат, отблъскван и подиграван, обаче ти не се застъпи за мен. Ти не каза на мен хубава дума, не даде приятелска усмивка.

Училището и животът ти дадоха знанията, ти разпознаше, къде има истина и къде има заблуждение, всичко това държеше за себе си, на мен не си помогнал в незнанието и безпомощността.

Аз се нуждаех от твоето милосърдие тогава; ти се нуждаеш от моето днес… Но каквото ти не даде тогава на мен, това сега не изисквай от мене. – Понеже: Каквото ти не направи на единия от моите най-малки

братя, това на мен ти не направи. Отивай, не те познавам!

Въпрос:

Как решаваш социален въпрос ти в своята среда? – Така: ще отговоря с дела.

 

14.          Последният съд

 Когато умреш, ще започне съд. И когато на края на вековете станеш отново, ще отидеш на съд. При първият ще те съди само Бог, при вторият ще те съдят и хората. И нищо няма да премълчиш, нищо няма да скриеш… Всичките ти скрити грехове, всичките ти нечисти мисли и мечти, всичките лицемерия и хитро построените лъжи ще се появят. Ще те обкръжат и пред лицето на всички ще се представят с цялата си противна

голота.

Добромислените приятели, невинните и фините приятелки, родителите и познатите в този миг ще узнаят всичко за тебе… С гнус ще извърнат лицето си от тебе и това ще бъде тяхната присъда за тебе.

Ще останеш сам, напълно осамотен…

После ще дойде прощаване, за теб толкова по-болезнено, колкото порадостно ще бъде тяхното отиване във вечното блаженство… Ще те боли, когато видиш, че са съвършено щастливи и без тебе…

Искаш да избегнеш от това унизяващо засрамване? Искаш никой от приятелите ти да не знае за твоите отвратителности?

За това има само едно средство: Да ги кажеш навреме в изповедалнята. Отивай тогава и не отлагай, тъй като Христос предупреждава: „Не знаеш нито ден, нито час…“

 

15.          Отхвърлящо наказание

 Когато ни осъдят лошите, това не боли; обратното, това радва. – Когато добрите се отнасят с нас с презрение, това не радва; това боли. Разбира се за известно време. Обаче когато се отнася с презрението към нас Този, който е безкрайно добър, това ще боли безкрайно и вечно – това ще бъде пъкъла…

Днес още не можеш напълно да разбираш какво означава да изгубиш Бог завинаги. Тъй като още не знаеш колко е красив и добър. Обаче ако веднъж напуснеш този временен живот, ще ти се покаже и тогава душата ти ще пламне с неизмерима мечта да го прегърнеш и да се съединиш с него във вечността.

Ако обаче, не е заслужила, в най-голямата си мечта Бог ще я отблъсне с хладното изречение на осъждането:

„Отивай си от мене злочестива!“ И това ще бъде болка без сравнение, болката на разочарованата мечта, болката на непризната любов.

Душата ще се издигне, но отново ще падне под твърдия удар на отхвърлянето. И това ще се повтаря вечно. Бог ще я притегля със своята красота и  добрина и ще я отблъсква в пропастта на страданието със своята справедливост.

Ако не искаш Бог да се отнася с презрение във вечността, пази се, ти да се отнасяш към него с презрение във времето. Пъкълът е загубата на човек от Бог, защото грехът е загуба на Бог от човек.

Молитва: Предизвикване на надеждата. Намерение:

През деня тази молитва по-често ще повтарям.

 

16.          Завинаги сам

 Ако изгубиш Бог, изгубиш и тези, които тук на земята познаваше и обичаше. – Представи си как отиват във вечната радост твоята майка, твоят приятел, сестра, брат.

Струва ти се, като че ли не са те. Радват се на своето щастие и за твоята болка въобще не се интересуват. Ни най-малко не ги боли, че за последен път те виждат… Чувстваш, че станахте чужди един за друг. Ти си син без майка, приятел без любов, брат без братя и сестри.

И това не е достатъчно, че изгубваш завинаги тези най-хубавите, твоята болка трябва да е още по-силна и затова от днес ще живееш в обществото на най-лошите. Ще те измъчва усамотението и обществото наведнъж, и това ще трае вечно.

Няма да има човек, който да те обича. И твоето собствено Аз ще те мрази. А ти до него ще се отмъщаваш също с омраза. Ще се преследваш и измъчваш с упреците по цялата вечност. Ще буйствуваш срещу себе си и ще си подготвяш убийството по най-жесток начин, обаче няма да ти се даде да умреш, тъй като това би значело край на твоите мъки, а те трябва да са вечни…

Намерение:

По-често през деня ще си припомня мъките на пъкъла според ценното препоръчване: „Слизай в пъкъла докато живееш, за да не се наложи след смъртта ти…“

 

 17.          Ужасно е да паднеш в ръцете на справедливия Бог

 Ако умреш в немилост, краят на живота ти ще бъде началото на вечното страдание за душата. И краят на света ще бъде началото на вечните мъки и за тялото…

„Гладен бях,“ – ще каже Исус – „и ти не ми даде да ям…“ И затова вечно ще молиш за парче хляб с подпухнали устни…  Жаден  бях и  ти не ми даде да пия…  И за това с жажда ще присъхне езика ти към твоите венци… Пътувах и ти не ме прие… Затова мърсотията и язвите ще бъдат единствената ти одежда за вечни времена… Болен бях и в затвора… и ти не ме посети… Затова се кълна, че всичко ще желаеш и нищо няма да получиш и няма да опиташ свободата на вечността…

Ръцете, които не искаха да се прекръстват в молитва ще дам да вържат с желязна връзка и твоето тяло ще запаля като горящ факел, тъй като сърцето, което носеше в него не искаше да гори с любов към мене.

Това ще ти направя, Аз, твоят Бог. Да разбереш поне от големината на наказанието какво е грях, когато не си го разбрал от големината на любовта ми.

Намерение:

Днес ще си припомням отделните мъки на загубените и ще моля Бог да изпълни сърцето ми със спасителен страх.

 

18.          Налага се

 Има грешници, които чак в последния час, даже понякога чак в последната минута, обръщат угасващите си очи към небето, използват смиление и обещават подобрение… Затова трябва да има чистилище.

Има справедливи, които на смъртното легло не знаят да се отрекат от свързаността към суетния боклук на този свят. За небето не са годни и пъкъла не заслужават… Затова трябва да има чистилище.

Бог е милостив, има интерес към това да спаси колкото може повече от нас. Бог е справедлив и свят; няма да му се доближи никой, който не е още съвършено чист… Затова трябва да има чистилище.

И чистилището е временен пъкъл. Не може да ми бъде тогава безразлично дали ще го избегна или ще падна в него за дълги години, може би столетия.

Намерение:

Своята вяра за съществуването на чистилището ще доказвам днес с избягването от доброволен, обикновен грях и с търпеливо понасяне на неприятностите като удовлетворение за греховете.

 

19.          Да се спасяваш и да спасяваш

 Много не разбираме, когато се говори за такава болка, каквато още не сме опитали… И затова и думата за страданията в чистилището много не ни е разбираема… Не можем да си представим какво е, нямаме понятие за неговите ужаси.

Ако знаехме какво е това, нямаше така често и така безразлично да извършваме обикновен грях, който се наказва именно на това място… Нито ще сме толкова невнимателни към душите, които тук се свиват в своите болки и молят в името на любовта за нашата помощ.

Ако не можем да си представим мъките на чистилището, да се направляваме с общото мнение – според което най-голямата болка тук на земята дори отдалеч не може да се сравни с наймалката мъка в чистилището…

Намерение:

Днес ще имам постоянен стремеж да избегна страданието на чистилището. Да помогна с молитвата и добрите дела да се освободят ако е възможно повече души.

 

20.          Бог самият на мен ми е достатъчен

 Какво е небето? – Небето е виждането с Бог лице в лице.

Кажи това на хората и ще видиш как различно ще реагират. На едните им светят очите и сърцето им се вълнува от радост. Другите ще те погледнат с разочарование и от лицето им ще четеш въпроса: В небето ще видим Бог и нищо повече? И такива има между нас може би най-много.

Причина? – Недостатъчно познание.

Ако можехме да познаем Божията красота, величието, добрината и любовта така, както я познаха светците и нам щяха да светят очите при спомена на небето, където ще можем да гледаме Бог пряко и отблизо. Ако можехме да го познаем така както Апостол и ние  щяхме да викаме: „Мечтая да се разпадна и да бъда с Христос…“

Ако щяхме да се стремим да го познаем от създаденото, от Откровението, от историята на Църквата и от историята на своята душа, с познанието щеше да идва любовта и няма да питаме, дали ще има в небето освен Бог още някаква друга радост.

Който познава Бог, поне колкото на смъртника е възможно, няма да иска друга радост нито тук, нито във вечността. Бог му е напълно достатъчен.

Намерение:

Своя стремеж към по-хубавото познание на Бог ще изразя днес с това, че ще си направя размишление върху някоя част от Евангелието.

 

21.          Трудно е да се каже

 За да ти покажа поне с нещо какво има в небето, трябва да ти кажа какво там няма. – В небето няма да имаш, например, грижи за своя утрешен ден и утрешния ден на семейството ти. Тук вече няма да се наложи да строиш граници и плетове, понеже няма лоши съседи. Няма глад и жажда, няма главоболие и болка в зъбите… Няма ги горчивите разочарования, тъй като няма трудности в любовта. Никой не чувства тежест в тялото си, нито огорчаващите, обезкуражаващите падения на своята душа. Няма го раздразнението, няма го страха, че ще можем да изгубим своето спокойствие. Няма го унижаващото подчинение, тъй като няма повишаваща надменност.

В небето няма скука понеже няма безинтересности. Тук не съществуват спорове за по-голямо и по-високо място, нито борба за по-красива усмивка и по-голямо

„парче“ на благосклонност. В небето няма нещастие, тъй като в небето няма мечти, които не би могли да бъдат сбъднати…

Брат, сестра, искаш да ползваш вечните предимства на небето? Поднасяй от любовта към Бог, мъжествено и радостно, временните неизгодности на земята. И ако от време на време ти се струва това трудно, дай да те уверят думите на св. Павел: „Страданията на този живот не са достойни за онази слава, която ще се появи на нас…“

Намерение:

Ако днес ще ми трябва да страдам от нещо, ще погледна горе – към небето.

 

22.          Окото не е видяло

 Представи си, че имаш пред себе си обикновен домашен заек, бял, с дълги уши и рубинено червени очи…

Ще му кажеш: „Виж, приятелю, ако бъдеш във всичко послушен, ученолюбив и стремлив, ще те науча да говориш и да разбираш, както ние хората. Ще можеш  да идваш с мен в обществото, ще се разкарваме с колата, ще спим в мекото легло, ще ядем на наредена маса и ще слушаме музика по радиото.“

На животното предложението му харесва. В знак на съгласие ще тропне с крак и ще помаха с уши – и договора е свършен.

Да кажем, че при двустранна добра воля твоят ученик след една седмица вече ще говори. И какво мислиш, какъв ще бъде неговия първи въпрос? Съвсем сериозно и искрено ще те пита: „Ако ще ям с хората на масата, ще има ли там достатъчно детелини?“

Смешно.

Понеже и ние така мислим, когато говорим за небето. Вечните радости си представяме и измерваме със своите човешки, земни мерки. Не осъзнаваме, че небето е съвсем друг свят, съвсем друг ред.

Когато Бог ни въведе в небето, същевременно ще ни даде нова способност, да разбираме свръхестествените неща и то ще бъде такъв скок, като че ли твоя бял заек стана изведнъж човек, който вече не се интересува за детелините, а интересува го което интересува и радва теб…

Павел това красиво схванал, когато е казал: „Окото не е видяло, ухото не е чуло и в сърцето човешко не е влязло, каквото Бог подготвил е за тези, които го обичат…“

Обичай Бог и радвай се с надеждата за небето, където Бог забавлява своите по божествен начин.

Намерение:

От време на време днес ще погледна към небето и ще предизвикам мечтата за компанията на тези, които там се радват от Бог и с Бог.

 

23.          Quo vadis – къде отиваш?

 Със смъртта свършват и двата пътя, тесен и широк. В небето и в пъкъла не се отива след смъртта, а когато ние сме живи…

Ти си млад, пълен с живот. Със сила печелиш хляб, с усмивка – приятели. В твоята среда живеят – според тебе – няколко несимпатични лица, безполезни, сакати. И какво ще кажеш за тях ако те със свойта слабост достигнат по-надалеч, отколкото ти със своята сила? Ако със своите несимпатични лица печелят симпатии в небето по-скоро от теб?

Имаш хитър разум. В училище ти беше изключителен и в живота се реализираш. – Обаче какво ако слабите ученици и хората без успех успеят да постигнат целта, а ти не?

Уважават те хората. Съседите отдалеч те поздравяват и са щастливи ако им отговориш на поздрава… На твоята улица живее човек без име и без уважение; никой не се интересува от него… И все пак възможно е ти да седиш във вечно усамотение и него възхитено ще го посрещат в царството на блажените…

Ти е добродетелен съсед на жената – грешница. Ти се радваш, че не си като нея… И тя плаче, че не е като теб. – Как ще се чувстваш ако веднъж я видиш във височината – между светците. Как ще се чувстваш ако това ще видиш от дълбочината на пропастта на пъкъла?

Брат, сестра след смъртта ще се отиде там, където сме вървели в живота.

Къде отиваш ти? Какво казва присъщото състояние на душата ти? Живееш в милост или в грях? Какво говорят твоите дела? Предимно добродетели ли са, или грехове? Какво казват намеренията ти? Колко процента стават от тях спортени дела?

И молитвите ти, Светите изповядания, Светите причастия? Колко искрен стремеж да станем свети има в тях?

Ако добре вървиш, продължавай! Ако зле, спри се! Спри се и промени посоката, тъй като в небето и в пъкъла се отива сега, не чак след смъртта.

Намерение:

Последователното изпитване на съвестта за напредък в съвършеността.

 

24.          Две предложения

 Ти си млад. Над сто цветни съня летят пред твоите очи. Сърцето ти бяга веднъж след един, веднъж след друг – жадно и сляпо, както дете след пеперуда… При това въздишаш: Ако можех, ако притежавах…

И крадешком се доближи лъжлив цар на този свят, покаже ти царството на радостта, богатството и разкоша, славата и удобството, и даде пред тебе прекрасно обещание: „Това ще ти дам, ако паднеш пред мене, ако си послушен на моите внушения и да ми слугуваш…“

Недалеч стои коронясан с тръните и подиграван Цар на славата и той ти припомня: „Какво е в полза на човек ако и цял свят печели, но душата му от повреда страда?“

Размишляваш: Един предлага щастлива временност за вечната болка. Вторият дава щастлива вечност за временната болка. Лош търговец ще бъдеш ако не знаеш на какво да дадеш предимство…

Намерение:

Ще направя контрол на своите мечти – и на тези привидно светите – и ще питам при всяка със св. Алоис: „В каква вечност ще ме води тази мечта, ако я сбъдна?“

 

25.          Закъснялото разкаяние

 Цар Саул повикал след победната битка своите хора и наредил им: „Нека никой не яде храна докато не отмъстя на неприятеля си. И който няма да е послушен, нека умре!“

Народа се съгласи и почна да гони бягащия враг. Между царските хора беше и синът му Йонатан. Когато момчето минаваше с войниците през гората, забеляза пита мед и не издържа – Топна в нея края на палката си и я приложи до устните си…

Когато царя научи това, провъзгласи съдбата над собствения си син: „Нека умре!“ – Тогава младият Йонатан се разплака: „Толкова малко мед опитах и трябва да умра!“

Приложението на този пример не е трудно! Внимавай! И ти да не плачеш с тази болка: Толкова малко радости в света изживях и вечно трябва да страдам…

Когато те изкушава света, плътта и дявола, да си позволиш някаква непозволена радост, спомни си тогава за нещастния Йонатан.

Намерение:

Ще си пазя днес очите, през които влизат в душата зародишите на лошите жадности.

 

26.          Memorare novissima tua

 Ще изживееш в живота мигове, когато около теб бъде тишина, обаче вътре в теб – буря. И такава душевна буря, това не е дреболия… Бяха по-силните от  теб и не устояха – паднаха.

Тялото ще иска против духа и мислите ще искат да се попълват чак до края. Душата ще построи защита и ще почне борба, на която резултата ще зависи от теб – на коя страна ще премине волята ти. Когато дойде това, може би ще се колебаеш на кой да станеш съюзник

  • на душата или тялото.

Тогава си спомни за последната минута на последния час на последния ти ден и сигурно ще решиш правилно. Помисли за смъртта, за съда и пъкъла, което е само отвътре отворено и ще видиш, че бурята ще утихне и в душата ще има радост от победата. Мир, спокойствие, каквото има вечерта, когато залязва слънцето и на небосклона излизат първите звезди.

„Memore novissima tua et in aeternum non peccabis. – Помни последните неща и никога няма да сгрешиш.“

Това те съветва като най-действащо лекарство за миговете на изкушението сам Светият Дух.

 

27.          Само частица от добрата воля

 Исусовото изречение: „Много са повиканите, обаче малко са избраните“ и неговите сериозни думи за тесния път и тясната врата, която води към вечния живот предизвикат в мен недоверие в собственото спасение.

Питам със страх: Ще избегна ли вечната загуба и щастливо ли ще се включа в малкия брой на избраните?

Да… ако зная да искам.

Ако Бог намери в мен частица от добрата воля, частица от искрения стремеж да избягам от злото и да извършвам добро, ще направи всичко, за да ме притегли към себе си…

Той повече мечтае за мен, за моето спасение, от колкото аз самия.

Само частица от добрата воля, всичко останало ще даде Бог…

Намерение:

Днес ще си повтарям думата ИСКАМ и при това ще мисля за небето.

 

28.          Само силната воля

 Добрата воля е искрен стремеж да се избяга от злото и да се извършва добро.

Обаче доброто има много врагове и злото е много поддържано със силата на нашите слабости… Затова, ако волята ни иска да остане добра и в тежките мигове, и да не изгуби надеждата в помощта и наградата Божия, трябва да се въоржи с нужната сила…

И волята се посилнява, като мускулите: с преодоляването на трудностите и с постоянна тренировка.

Индиянците мислят, че силата на убитите неприятели преминава в частите на тялото им, и затова в борбата с немилосърдието ги убиват.

И ние се борим с немилосърдието с всякаква пречка, във всяка трудност, която ни стои по пътя след доброто

  • понеже знаем, че с преодоляването на трудностите увеличава се силата на нашата воля.

Добрата воля не е добра, ако е слаба…

Доброто трябва силно да се иска, тъй като има много врагове.

Намерение:

Ще определя днес някаква вещ, която ми пречи в пътя към съвършеността и върху нея ще правя тренировката на своята воля.

  

29.          Чак до края

 Мнозина красиво почнаха, многообещаващо продължиха, много пречки преодоляха и все пак не бяха наградени с палмата на победата… Не знаеха да искат чак до края. На тяхната добра воля им липсваше издръжливост.

Библията ни предупреждава, който чак до края издържи, той ще бъде коронясан…

Да не забравим за това в мига, когато ни се иска да почиваме върху досега постигнатите успехи.

„Земята не е място на нашата почивка, ще почиваме чак в небето“, повтаряше Йоан Боско.

Докато ние сме тук, постоянно напред! Единствено така ще можем преди последната въздишка да извикаме радостно с посланника от Маратона: Победихме! – и да приемем на челото венеца на вечната слава.

Ако искаме небето, да се научим дневно да си плюем в дланите, дневно да започваме, да се научим на изкуството на светците, които знаеха именно тогава най-силно да искат, когато не им се искаше…

Намерение:

Тренировка на волята си в издържливостта при работата, при молитвата.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.