Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

За приятелството с Исуса

 

1.       Исус отблизо и отдалеч

 Над града Тивериада вече изгрява слънце и дванадесетте постоянно се борят в средата на водите с противодухащия вятър. Наведнъж вдигат главите и насочват изплашените погледи в редещата тъмнина… В далечината над водите се движи някаква фигура, придвижва се и се доближава.

Кръвта им застина в жилите и в лодката се чува ужасяваща дума: „Призрак!“ Тази дума затваря очите и притиска главите чак между плещите. След няколко ужасяващи мига пред тях стоеше призрак.

И тук.

О, сладка изненада. – Исусовият глас: „Аз съм, не се страхувайте!“

От далеч плашило – отблизо сладък Исус.

Така е било тогава на Тивериадското море и това е и днес в морето на нашия живот.

Който, със своите недостатъчно добродетелни дела, със своите нехристиянски постъпки се отдалечава от Исуса, за този Той е плашило, постоянен упрек и заплаха.

Обаче, който го гледа отблизо, който живее до него, в неговото присъствие, за този Христос е Приятел, с който можем да си позволим каквото и да е доверие.

„Страх ли те е от него?“ – пита св. Августин.

„Хвърли му се в обятие!“

Бог от далеч е ужасен, обаче от близо е Любовта – така го е определил този, който може да почива на неговото сърце (св. Йоан апостол).

Отнася се тук за моето отношение към Исус. – Кой ще бъде за мен Той? – Ужас събуждащ справедлив съдия или прощаващ всичко Приятел?

Не съм достоен, лош съм. Да, обаче точно за това трябва да се държа в неговото присъствие.

Намерение:

Днес повече както по-рано ще мисля, че във всеки миг стои до мене Исус.

 

2.       Исус – младеж

 Ти вече от детството говориш на „ти“ с Исуса. Обаче може би не си осъзнал това. Говоренето на „ти“ е знак на доверие. – Това го знаеш. Защо тогава това отстъпление? За какво тези три крачки?

Когато говориш с него, кръстосваш ръцете в знак на службата като средновековните васали. – Правилно,  тъй като това е твоят Господ. Обаче защо не ги разтваряш от време на време в прегръдка – в знака на доверието? Падаш пред него на колене и покланяш своята млада глава. – Правилно, тъй като това е твоят Бог. Обаче, защо го правиш с такова мрачно лице, защо не се усмихнеш в знак на сърдечност? Та, нали му говориш на „ти“, нали е твоят Приятел?

Сигурно за това, че ти свикна да го виждаш такъв, както го рисуваха художниците: по-възрастен, сериозен мъж без усмивка, хладен, строг или трогателно тъжен. Ти тогава го знаеш само от картините. Грешка. Защо ти не би могъл да го видиш като строен младеж, младеж тъкмо на твоите години, с ясни очи, привличащо лице, кипящ с живот и сияещ от радост? – С такъв по-лесно се свързва доверието. Понеже Той, всъщност, не е бил стар…

Ако така ще го видиш, твоята набожност иначе ще изглежда.

Намерение:

Днес при молитвата ще осъзная всяко говорене на Ти с Бог и ще го смятам за призива към истинското доверие.

  

3.       Спорта или работата

 Колко свети внушения вече докоснаха моята душа, колко спасителни предупреждения, колко фини покани да започна новия живот… И това всичко млъкна в мене без отговор и аз изглеждам като едно огромно гробище на всички красиви мисли и свети намерения.

Днес тука пред мене има пак нова покана: Исус младеж с отворено обятие и с пламващо от любов сърце. Разбирам. Кани ме в приятелското доверие…

От разбирането на мисълта, от улавянето на внушението до неговото осъществяване има един скок, който изисква от човека малко смелост и малко добра воля.

Исус чака. Осмелих ли се? Ще има ли нещо от това

  • или ще приспя и тази Божия покана?… Ще бъде ли моята набожност само епизодическа чувствена екскурсия в свърхестествената област или ще се промени под постоянното усилие на упорития стремеж да се харесвам на Господа с всекидневен, обикновен живот?

Ще бъде ли моето благочестие само някакъв вид религиозен спорт или ще получи характер на религиозната работа? Ще отстъпи ли моето официално църковно и салонно християнство на християнството живо? Живо навсякъде и по прашните улици, и в шума на фабриките или в тишината на ученическите пейки. Зависи от това, дали ще направя смел доверен скок в Исусовото обиятие, дали ще почна да живея с него от близо…

 

4.       Изгодно ли е?

 Когато искам да проявя желание и добра воля, питам, какво трябва да правя? – А след отговора обикновено питам по-нататък, как трябва да го правя?“

Тези въпроси не могат да липсват там, където става дума за приятелство с Исуса. В какво се състои същността на това, как се живее в такова приятелство с Божия Младеж?

Съвсем обикновено. Така, както истинското приятелство между хората.

Копнеем за приятелското присъствие – за неговите думи, за неговото обятие и постоянно за него мислим. Това е всичко.

Ти знаеш, че Исус постоянно е до тебе. Само в това се състои, за да си ти с мисълта и сърцето колкото е възможно по-често и по-трайно до него. Също говори, обръща се към тебе веднъж с внушенията, веднъж пак с духовните книги. Отвори от време на време някоя  книга – особено Евангелието и слушай.

Копнееш за обятието? И за това се е погрижил. Понеже в Дарохранителницата точно за това живее. – Отдалеч е постижим с духовното причастие; ако обаче копнееш за  осезаемото  тяло, приближи  се,  очаква те  в Евхаристия, в Нафора.

Освен това се налага за приятел практически да се мисли, това значи, с добрите дела да му способствам радост. Това понякога много ще изисква от теб, обаче точно тогава трябва да се осъзнае, че любовта – и особено приятелската любов – живее от жертвите. – Където няма жертви, там любовта угасва, умира.

И не се страхувай, Исус на никой няма да даде да го надмине във великодушието. Вярвай във всеки случай хиляди пъти повече ще получиш от колкото ще дадеш. И за всеки път ще кажеш: Това се рентира!

 

5.       Постоянното доверие

 Характеристика на приятелската любов е доверието. За това на страна страховете! Не се страхувай да се обърнеш към Исуса.

Най-хубаво да започнеш веднага от сутринта. Когато се пробудиш, ще го поздравиш и ще му кажеш, че хубаво се наспа. Не се смей, и това има своето значение; в това е доказателство на голямото доверие и това иска от нас Исус. Поблагодари му, че те е пазил през нощта и помоли го да ти помага през деня.

Обаче най-хубаво може да се приказва с него в момента на Светото причастие. Тогава добрият Исус приказва, само трябва да го слушаш; недей да заглушаваш неговия тих глас със странични мисли. Помоли го да ти каже нещо и ще видиш, че няма да те остави без отговор. Ще ти каже винаги истината, както само Той знае.

Това го практикувай и през деня, в училище, на работа. Нека не минава повече време без това, че няма да си спомниш за него. Ще видиш каква радост ще преживееш!

Обаче, кога най-много се изисква да слушаме неговия съвет, най-много да се доближим, да му подадем ръката си, за да ни води през времето? Когато има буря в нашата душа, когато е тъмно, когато се налага упорито да се борим. Тогава да си помислим, че имаме Приятел, който бихме много наскърбили, ако забравим за него…

Брат, сестра, казвай винаги на Исуса всичко, просто и с доверието и ще бъдеш щастлив. Вярвай, няма  никой, който по-добре ще разбере душата ни, нашите радости и болките. Няма никой който би по-добре оценил нашите победи, който би имал по-голямо съчувствие към нашите загуби, като приятел Исус.

Намерение:

Днес ще направя няколко разговора с пълното доверие на Исус.

  

6.       Интимното доверие

 Ще дойдат черни дни, тежки мигове и ти ще се нуждаеш от особена помощ отгоре… Ще събереш ръцете си и ще се молиш ден, два, седмица и небето все още няма да се изясни, няма да ти отговори…

Налегне те отчаяние, ще отложиш молитвата, ръцете ще ти паднат и ще гледаш в празното…

Не така!

Спомни си, че имаш Приятел. Вземи със смелостта, запретни си ръкавите и хвани го, като патриарх Яков, около талията притисни го за гърдите, бори се с него и кажи му: „Няма да те пусна, докато няма да ме благословиш, докато няма да ми дадеш каквото Те моля.“

И вярвай, че няма да остави по-нататък да го молиш. Когато види това интимно доверие, тази силна издържливост, сигурно ще те награди с изслушване…

Само го държи, от нищо не се страхувай. Можеш да си позволиш това – нали си говорите на „ти“, нали сте приятели…

Намерение:

Ще вложа новото доверие и новата издържливост в молитвата, с която измолвам своето съвършенство.

 

7.       Любовта изравнява

 Любовта е най-голям анархист. Разрушава прегради, скъсява разстояния и сразява бравите на заключените врати, за да може моето да се нарече твое…

Любовта е първият комунист. Където намира до себе си повече, там отнася където има по-малко, никога да не липсва, за да има равенство. Да се смазват разликите, това е голямото свойство на любовта.

Бог е Любовта – казва свети Йоан. И за това веднъж се е отворила портата на небето и Синът Божи излезна да търси между нас съучастниците на своята слава и своето блаженство… За това Бог се изравнява чак до моето равнище. За това стана човек, че е Любов, която не понася разлики.

Как реагира сърцето на това ли ? Какво направи тук моята любов?

Ако е истинска, няма да остане бездействаща. Ще откъсва от вратите бравите и ще каже: „Ела, Господи, каквото е мое и твое е…“ И после ще разруши последните прегради на злите склонности, които още ни отделят от него.

Любовта принизи Бог чак до мене. Мен трябва да издигне чак до него.

По това отношение Той е направил всичко. Сега е моят ред. И трябва да се старая за това, защото приятелството е възможно само там, където има стремеж към равенство.

Намерение:

Приятелството с Исуса – предположение на моето лично съвършенство.

 

8.       Разрешението на всичките спорове – Христос

 Исус – моят приятел. Блаженото помисляне. И това също може с еднакво право да изкаже и моят съсед. А именно, това е красивото в това приятелство, че Исус разделя между нас своето сърце така, че го умножава. На всеки го дава цялото…

Ние сме тогава умножители, а не делители на любовта му. За това няма причина за ревност между нас в любовта към него. Обратно. В него и чрез него възниква между нас – между неговите приятели – новото доверие, новото съединение на сърцата.

О, колко красиво би било ако всички бихме станали приятели на Исуса.

В света би се създало едно огромно живо приятелство, едно голямо и свето общество на сърцата, което би махнало между нас неприятелството, омразата, гордостта, презрението и всички видове на социалните кресливости.

„Solutio omnium problematum Christus“ викаше Тертулиан вече в 3. век – „разрешението на всичките спорове е Христос“.

Щом не може да бъде поради човешката злоба това приятелство навсякъде, ще се стремя да го създам поне някъде, поне в своята среда.

Намерение:

Приятелството с Исуса – предположение на моя апостолат.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.