Разкази от сестра Терезита

За един отчаян човек

имало едно време…

За един отчаян човек

    

         Един човек, вървейки, си говорил със себе си, както обикновено правят онези, които в живота си нямат приятели, на които могат да се доверят.

         -Ето!- казвал си той; няма по-беден от мен; имах една шапка и ми я грабна вятърът; имах дреха и ми я откраднаха; имах бастун и трябваше да го изгоря, за да правя огън; имах една паница за храна и реката ми я грабна; сега имам само ръцете, за да събера водата, за да пия; има ли по целия свят някой по-беден от мен?

         -Аз братче!

         Човекът се обърнал и видял пред себе си Господ с чуждестранно облекло.

         -Аз съм по-беден от теб. Ти, когато си жаден, можеш да събереш водата в твоите ръце; аз не мога, защото ми ги приковаха.

 

Много често ние се оплакваме заради нашите проблеми, но не мислим, че другите могат да имат по-големи трудности от нас.

Трябва да се научим да благодарим за това което Бог ни дава: хубаво и трудно.

В Италия има една мъдрост която казва:

„Господ ни дава студено време,  според дрехите”.