Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

НЕГОВОТО СЪРЦЕ

 

 За дванайсет обещания на Исусовото сърце

 

1.       Първото обещание

 Трудно е да бъда сам по себе си, това означава, това което съм или по-добре казано това, което трябва да бъда.

Да бъда човек, когато се събуждат в нас животинските инстинкти – не е нещо малко.

Да остана християнин между покръстените езичници, също не е леко.

Да постъпвам братски спрямо небратските братя и спрямо несестринските сестри – това също не е дреболия.

Не е така обикновено да бъда човек християнин и.т.н. Сами много добре чувстваме, че точно тези найобикновените титли най-малко ги заслужаваме. Трябва да се дават само на някои – така, както се дават наградите за заслуги.

Така установяваме ние, заради това ни се натъжават очите и сърцето започва да боли. Така малко сме хората, така малко християни, така малко братята, децата, учениците – така малко това, което сме, каквито според името трябва да бъдем.

Защо?

Чуй този странен отговор: ние сме малко поклонниците на Божието сърце.

Ако бяхме истински поклонници, щеше да ни се сбъдне първото обещание, което гласи: „Ще им дам милостите нужни за тяхното положение“ – това значи желание и възможност да бъдат това, което трябва да бъдат.

 

2.       Второто обещание

 

Има в света едно място, където получавам всичко без броенето, където не важат законите за правилното измерване и теглене, където правдата винаги дава, което принадлежи, за да има спокойствие, и любовта придава за да има радост. Тук вратите се отварят без чукане, до масата се сяда без покана…

Тук заедно с връхната одежда се отлагат всичките титли и всичките обръщания, без които другаде не бихме се чувствали добре. Всичко, което не ни прави ценни се премахва от това място, от името и фамилното име се прави някаква мила, умалителна форма. – Нито господин, нито другар. Син, брат, сестра, каквито са всичките смъртни. Това място, това е за мен у дома, моето семейно огнище. Обаче, дали е всеки покрив такъв оазис на мир и любов за всички под него? Виж, най-голямата болка на нашето време. Не е възможно на този въпрос да се отговори положително.

И в семейството днес всеки мисли за себе си. И ако трябва да има мир, някой трябва да се подчини и да преглъща  всичките  горчивини   на   семейния  живот. И ако се съпротиви или няма сили, веднага идва инат, обида, което ужасно боли, защото идва от тези, които би трябвало да разберат.

Това е нашето заболяване. А лекарството? – Уважението към Божието сърце, на което второто обещание казва: „На техните семейства дам мир.“

Намерение:

Честа въздишка: Божие сърце, бъди с нас, царувай, господувай над нас, нека в нашето семейство да се развие живот на вярата…

 

3.       Третото обещание

 „Във всички трудности ще ги утеша.“

Не чувстваш ли, че това обещание в същността си е повторение на този трогателен призив на Исуса от Евангелието на Матея: „Елате при мене всичките, които се трудите и сте обременени, аз ще ви освежа.“

Виж какво обещава в първия и втория случай: утеха, освежение.

Добре забележи: не казва, че ще те избави от неприятностите, че ще те освободи от бремето и ще ти даде  да живееш сладко, без болка.

Не…

Това Исус не прави. Това не е направил нито на своята майка, която така нежно е обичал.

Излишно ще викаш, за да ти даде на земята всичко, каквото хората наричат щастие, за да те избави от изкушенията, заболяванията, бедността и от останалите неприятности.

Ще ти отговори като на св. Павел: „Достатъчна ти е моята милост!“

Да, Исус ще ти остави бремето, защото обича твоята любов, която само с приетото страдание можеш на него да му я проявиш. Обаче ще ти даде силата, под бремето да се изправиш, усмихнеш и да вървиш весело напред… Иска да си като великан и да възроди в твоята сла-

бост – своята сила.

И знаеш ли какво изисква, за да ти сбъдне третото обещание? – Да застанеш пред превратностите (да не ги избягваш) и да станеш поклонник на Божието сърце.

Намерение:

На страна колебанието, което строи между нас и Тебе все по-силна преграда. Нека от днес се забелязва твоето истинско уважение към неговото сърце – ако има важно значение за теб твоето вечно и временно щастие.

 

4.       Четвъртото обещание

 Най-ужасното в този живот е това, че не е възможно повече пъти да се умре, че смъртта не е възможно да се повтори.

Ако в нея не се успее, невъзможно е да се поправи. Има хора, които ще имат желание, време и възмож-

ност да се подготвят за смъртта. Обаче може би повечето ще бъдат такива, които трябва да я импровизират.

В това никой не може да ни осигури безопасност. И после?

Ако няма да е сполучлива, всичко е несполучливо… Ужасно е ако помисля, че този късичък миг има веч-

ни последствия.

Ако помислиш върху това, не можеш да се отнасяш така лекомислено към четвъртото обещание на Божието сърце.

Забележи, на своите поклонници обещава: „В живота – по-особено при смъртта ще бъда за тях сигурна защита.“

 Намерение:

Мисли днес за своята смърт и за Исусовото сърце.

 

5.       Петото обещание

 Когато съжалявах, че съм направил нещо, беше заради това, че не го направих както трябва…“

Нека това признание на модерният размишляващ звучи като подходящо предупреждение.

И пред нас има най-различни начинания, от които главното и най-важното е спасението на душата ни – unum necessarium.

Почвам първо, второ, трето – и след време установявам: толкова се трудих, себеотрицавах, не дадох нито на тялото, нито на главата си почивка, и е било излишно. Днес нищо не е останало от това…

Знаеш ли какво, приятелю?

Затова, че когато си действал, ти забрави важните предупреждения на Този, който на поклонниците на своето сърце е обещал: „Всяко тяхно начинание изобилно ще благословя.“

Особено, обаче, не забравяй за петото обещание на Божието сърце тогава, когато работиш върху делото на спасението на своята душа.

Намерение:

Ще мисля за непосредствените произшествия след своята смърт и за любовта на Исусовото сърце.

 

6.       Шестото обещание

 „Грешните намират в моето сърце извора и безкрайното море на милостите…“

Това значи, Господи, че с това обещание окончателно затваряш портите на пъкъла…

„Бих искал много да го направя, обаче има смъртни хора, които казват за себе си, че нямат грях. Смятат себе си за измежду праведните. Когато става дума за грешниците, говорят в трето лице, когато става дума за праведните вмъкват пред всяко изречение местоимението на първото лице, аз, ние… Мислят си, че нямат вина и затова не чувстват нужда от моето милосърдие и не ги интересува уважението към моето Сърце…

Моятa милосърдна прошка е обещана на тези, които тяхната вина принуждава да уважават моето Сърце и да обичат моята Любов. На тези, които чувстват, че загиват и за това викат за помощ…

Вярвай на мен, че тези така наричаните „праведни“ ще отидат със своите измислени добродетели в тъмнината, защото Аз съм справедлив…

А тези грешници със своите действащи грехове ще влезнат в царството, защото съм милостив.“

Господи, защити ме и избави ме от най-големия  грях да не чувствам своя грях и да не въздишам за твоето милосърдие.

Намерение:

От днес ще се смятам между грешниците, обаче и между поклонниците на Исусовото сърце.

 

7.       Седмото обещание

 „Познавам Твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. Така обаче, щом си хладък, нито горещ, нито студен, почвам да те изплювам от устните си.“ (Ср. Откровение 3, 15.)

Тези упреци и заплахи от Апокалипсис на Йоан са били адресирани на епископ от Лаодикия.

И за нас са това големи предупреждаващи удивителни, които Бог е написал зад думата хладък.

Духовното безразличие е чума, която няма никога достатъчно да мразим, защото никога няма да разберем нейното последствие.

Ако с нея истинският християнин изрази състоянието на душата си, неговата изповед би трябвало да е такава: „Имам един стремеж – да нямам никакъв по-висш стремеж.

Не искам да бъда по-лош, обаче и по-добър не искам да бъда. Искам да остана такъв, какъвто съм.

Нито срещу течението, нито надолу по течението. Да имам мир, да не ме предизвикат нито на дясно,

нито на ляво.

Хладък съм, тъп. Зная, че Бог почва да ме изплюва и знам, обаче мен вече и това не може да ме придвижи към това да започна последователно християнски да живея.“

Духовното безразличие е ужасно заболяване, обаче Божият Лекар подготвил и за него действащо лекарство.

Подава го на поклонниците на своето сърце във вид на обещанието: „Хладките души ще станат ревностни…“

 Намерение:

Сутринта малко размишление върху своето душевно състояние, през деня по-често споменаване на това обещание.

 

8.       Осмото обещание

 Когато става дума за светците, за примерите на християнското съвършенство, в първия момент мислим за позлатените статуи и почернелите картини, които християнската набожност е наместила в мрака  на храма.

Това е грешка!

Би трябвало по-скоро да се появи мисълта за мъжете и жените, старците и децата, които са работили и страдали така, както ние, само че малко по-търпеливо и пожертващо.

Които са яли, пили, почивали както ние, само че малко по-умерено.

Знаели са да се забавляват и да се радват както нас, само че малко по-практично и по-последователно.

Светци са били хората като нас, само с нещо по-добри. Не ни отдалечава от тях толкова, както обикновено си мислим. Между тях и нас има незначителна разлика, малко от добрата воля умножавана с милостта.

Отнася се само до една крачка, за добрата воля да бъда постоянно по-добър във всяко отношение. Поклонниците на Божието сърце ще я получат изобилно. Обещал на тях това самият Исус Христос в осмото обещание: „Ревностните души бързо ще постигат голямото съвършенство.“

Ако имахме жива любов и практическо уважение към Божието Сърце, светците и щастливите между нас нямаше да бъдат изключение.

Намерение:

Ще си припомня завета на Евангелието: „Бъдете съвършени, както вашият Отец небесен е съвършен“ – заедно с осмото обещание.

 

9.       Деветото обещание

 Едно от свойствата на безкрайната Божия любов е богато да награждава и най-незабележимото внимание от наша страна.

Проявата е красива особено при уважението на Божието сърце. Да се носи неговото медальонче, да се сложи негова картина в къщи, да си имаме статуйкаструва ти се детски наивно, дребно, беззначително.

„Изобилно ще разпръсквам своето благословение по всички места, където ще се сложи и уважава картината на моето Божие сърце.“

Ние сме християните на мъжкото сечене, няма да обръщаме внимание на амулети и талисманите, обаче вярваме на деветото обещание, защото вярваме в Божията любов, която богато награждава и най-незабележимите добри дела.

Намерение:

Подходящо е някъде да си поставя картината на Божието сърце Исусово.

 

10.    Десетото обещание

 Ако съм християнин не може да ми е безразлично, дали хората до мене живеят в милост или в грях.

Не може да не се докосне до мене обида насочена към Сърцето, на което обичам да почивам.

Ако истински обичам Бог, трябва да ме боли всеки грях – и този, който не произлиза от мене – трябва да имам истинско разкаяние над греховете на всички хора, свързано със силното намерение да намалявам техния брой.

Без постоянното и искрено усилие да намалявам броя на греховете и броя на грешниците – започвайки от себе си – Не съм християнин…

Искам ли да бъда? Несъмнено.

Божието сърце с десетото обещание идва да ме посреща. Ако стана неговия поклонник няма да ми липсва нищо до християнската пълнота и ще получа желание и способност да се докосна до най-закоравелите сърца и да работя за тяхното спасяване. (Ср. Vie et oevres 141.)

Греховете и недостатъците на другите са и мой недостатък – отсъствие на моята любов и уважение към Най-светото Сърце Исусово.

 

11.   Единадесето обещание

 Обещанията в същността си са големи унизителни молби на Божието Сърце, с които проси от хората уважение и обич. – Кого няма да трогне това?

Предлага и препоръчва сърцето си, своята любов като панаирен търговец и хората вървят около него без интерес, без да забележат.

Как трябва да го боли това?

И как се радва ако намери искрена душа, която разбира неговата Божия жажда за нашата любов и идва между хората, за да ги събере при него…

„Такава душа според единадесето обещание си записва в своето сърце и никога оттам не я изтрива.“

Подходящо е да станем апостоли, разпространители на уважението към Божието сърце.

И знаеш ли как се прави това?

Старай се със своя живот да постигнеш това, за да те уважават, почитат и обичат хората.

Ако ти имаш уважението и любовта от хората, ще я има и Този, за който с уважение и любов на другите ще говориш.

В това е цял твоя апостолат.

И вярвай, Исус ще ти помогне в единия и в другия случай.

Направи усилие да го разбереш и това нека остане за днес твоето намерение.

 

12.          Дванадесето обещание

 Ако няма да разбереш дванадесето обещание, то ти не си разбрал и другите единайсет.

Исус затова ти обещава веднъж това, веднъж онова: милост за разбиране на място в живота, мир, благословение, защита в живота и в смъртта, за да те привлече и за да може към тези свои дарове да приложи и себе си.

Ако ще приемеш даровете и няма да приемеш него, невъзможно е да ти се вярва, че наистина го обичаш и уважаваш.

Уважението към Божието сърце води наложително към честото Свето причастие. (Първите петъци със Светото причастие!)

В същността тук в Евхаристията има тая любов, на която символа е неговото сърце.

„Ще присъдя на всичките, които през девет месеца, всеки първи петък се доближават в Светото причастие до мене, милост за крайната издържливост и постижението на Тайнството на умиращите, ще им бъда сигурна закрила в последния час.“

Дай си усилие да разбереш и ще разбереш.

Забележка:

Това последно обещание е същинското ядро на уважението към Божието сърце на Исуса.

 

13.          Неговите статуи

 Вероятно знаеш как изглеждат тези най-обикновени статуи на Божието сърце, младежкото лице, дългата бяла одежда, червено горно палто, на гърдите сърцето в пламъците и двете ръце изправени за обятието… И знаеш ли какво най-много трогва човек, когато гледа някоя от тези обикновени статуи? – Ръцете и сърцето!

Дали е ден, дали е нощ, дали пред него стои светец, дали грешник, ръцете постоянно са изправени и сърцето постоянно е в пламъци.

Ще кажеш: да, нали това е крехък гипс, недвижима мъртва материя.

Обаче мен именно тази нейна неподвижимост ме трогва. – Не е ли статуята именно с това свое свойство съвършено изражение на безкрайното милосърдие, което не отвърна лицето и не затвори обятието нито пред най-големите грешници? Не ти ли говори това, че Исус е постоянно добър, а не само на големите празници, както ние хората?!

Ако вместо статуята стои там самият Исус, мисля, че любовта ще го кара да стои точно така тихо, неподвижно, както това сформирано и боядисано парче крехък гипс. Така ще стои за да ни увери със своята дълготрайна и постоянна неподвижност в това, че ни обича всички без изключение и никога не свършва, нито тогава, когато ние свършим…

Намерение:

В духа си ще създавам такова отношение, което ще отговори на отношението на Божието сърце, както ни го изразяват тези най-обикновени статуи.

 

14.          Славата, честта, благодарността и измолването на прошка от Божието Сърце…

 Между небесните духове избухна един залп на бунта и непослушността против Бог и знаеш ли какво е следвало?

От най-красивия ангел стана най-грозния проклетник! За единственото: „Non serviam! – Няма да ти служа!“ – съборил е Бог Луцифера и с него една трета от небесните звезди в пъкленните пропасти…

Брат мой, колко пъти ти изказа вече тази  дума, колко пъти ти с грях отказа послушността на Бога и все още си тук?! Още имаш надежда да станеш ангел…

Май мислиш, че Бог тогава е действал прибързано, че се е разкаял за това и е станал по-добър?

Не!

Бог не се променя,  винаги  еднакво  е  справедлив. И вярвай, че и теб нямаше да те запази, ако не беше Исус със своето голямо милосърдно сърце.

Ти някога благодари ли на него за това? Обаче така искрено.

Ако не, направи това веднага сега.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.