Генерални Аудиенции

“За да не бъдем вече като деца, блъскани от вълните и носени насам-натам от всеки вятър на учение, според човешката измама, с тази тяхна хитрост, която води до заблуда” (Ефесяни 4:14)

24 август 1983 – Папа Йоан Павел II

“За да не бъдем вече като деца, блъскани от вълните и носени насам-натам от всеки вятър на учение, според човешката измама, с тази тяхна хитрост, която води до заблуда” (Ефесяни 4:14)

 

  1. “. . . За да не бъдем вече като деца, блъскани от вълните и носени насам-натам от всеки вятър на учение, според човешката измама, с тази тяхна хитрост, която води до заблуда” (Ефесяни 4:14).

Скъпи приятели, апостол Павел ни напомня с тези думи за необходимостта да бъдем възрастни във вярата, зрели в нашите преценки, притежаващи морална съвест, способна да ръководи нашите избори в хармония с „истината в милосърдието“ (Еф. 4, 15).

„Формирането“ на съвестта е основна задача. Причината е много проста: нашата съвест може да греши. А заблудата, когато надделее над нея, става причина за най-сериозното увреждане на човешката личност: пречи на човека да се реализира, подчинявайки упражняването на свободата на истината.

Пътят към зряла нравствена съвест обаче не може дори да започне, ако духът не е свободен от една смъртоносна болест, която днес е много разпространена: безразличието към истината. Как бихме могли всъщност да се тревожим, че истината живее в съвестта ни, ако вярваме, че да бъдеш в истината не е ценност от решаващо значение за човека?

  1. Има многобройни симптоми на това заболяване. Безразличието към истината се проявява например във вярването, че истината и лъжата в етиката са само въпрос на вкус, лични решения, културна и социална обусловеност; или че е достатъчно да изпълняваме това, което мислим, без да се притесняваме повече дали това, което мислим, е вярно или невярно; или дори, че това да бъдем угодни на Бога изобщо не зависи от истинността на това, което мислим за него, а само от искрената вяра в това, което изповядваме. Безразличието към истината е все още вярата, че за човека е по-важно да търси истината, отколкото да я достигне, тъй като тя в крайна сметка безвъзвратно му убягва; и следователно бъркат уважението, което се дължи на всеки човек, каквито и идеи да изповядва, с отричането на съществуването на обективна истина.

Ако човек е безразличен, в гореспоменатия смисъл, към истината, той няма да помисли за формирането на собствената си съвест и рано или късно ще обърка верността към собствената си съвест с придържането към някакво лично мнение или мнението на мнозинството.

Откъде идва това много сериозно духовно заболяване? Неговият основен произход е гордостта, в която, според цялото ническо предание на Църквата, се крие коренът на всяко човешко зло. Гордостта кара човека да си приписва властта да решава, като върховен арбитър, кое е истина и кое е лъжа; тоест, да отрече трансцендентността на истината по отношение на нашия създаден интелект и да оспори, следователно, задължението да се отвори към него, да го приветства не като собствено изобретение, а като дар, даден му от нетварната светлина.

Следователно изглежда ясно, че произходът на безразличието към истината е в дълбините на човешкото сърце. Не можете да намерите истината, ако не я обичате; не знаеш истината, ако не искаш да я знаеш.

  1. „Да живеем според истината в милосърдието“ е това, което апостолът ни кани да правим. Идентифицирахме отправната точка за формирането на морална съвест: любовта към истината. Сега можем да идентифицираме някои важни „моменти“.

Един от положителните резултати, които се очакват от празнуването на тази изключителна Света година, е, че усърдната практика на Тайнството на покаянието се връща в Църквата. В контекста на днешния ни размисъл споменаването на това Тайнство става особено важно. „Обръщането на сърцето“ всъщност е най-ценният дар на това благодатно събитие. Сърцето, обърнато към Господа и към любовта към доброто, е основният източник на истинските преценки на моралната съвест. Тъй като, нека не забравяме, за конкретно разграничаване на това какво е добро от това, което е зло, познаването на универсалния морален закон не е достатъчно – дори и да е необходимо – но също така е необходима някаква „естественост“ между човешката личност и истинското добро (. срв., например, Св. Тома, Summa theologiae, II-II, q.

По силата на тази „естественост“ съвестта става способна, почти чрез форма на духовен инстинкт, да възприема коя страна е добра и следователно кой е изборът, който се налага в конкретния случай. Е, благодатта на Тайнството на покаянието, усърдно и пламенно празнувана, произвежда в човешката личност това прогресивно и все по-дълбоко „природяване“ с истината и доброто.

В текста на Павел, от който започва това наше размишление, се казва, че Христос „е установил едни като апостоли, други като пророци. . . с цел изграждане на тялото Христово“. Е, именно в Църквата расте и съзрява моралната съвест на човека; от Църквата е подпомогнато „да не бъде носено насам-натам от никакъв вятър на учение, според човешката измама“. Църквата всъщност е „стълб и опора на истината“ (1 Тим. 3, 15). Следователно верността към Учителството на Църквата не позволява моралната съвест да се отклони от истината за доброто на човека.

Следователно не е правилно моралната съвест на индивида и Учителството на Църквата да се разглеждат като двама съперници, като две реалности в конфликт. Авторитетът, който по волята на Христос се ползва от Магистериума, съществува, за да може моралната съвест да достигне истината със сигурност и да остане там.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 24 август 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.