Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

Предисловие

 

Защо тези размишления?

Затова скъпи, млади приятели съответно да задоволят ваши духовни нужди, които във вас предизвикват присъщо апокалиптично време и години на вашето съзряване. Затова се родиха, в тях да намерите отговори на своите въпроси, да се лишите от своите съмнения, неясности и привидни съпротивления между разума и вярата.

В тази книжка няма да намерите нищо, каквото не  се отнася до вас, понеже е направена от отговори на въпросите, които в различни моменти сами задавахте  на автора.

Защо са толкова кратки? – Според св. Франциск Салски по-полезно е да се размишлява за малко неща много, от колкото за много неща малко.

В духовния живот е по-полезно да се навлиза повече в дълбочина, от колкото в ширина.

Защо не са детайлно изработени като другите размишления? Защо много от изреченията са само започнати, незавършени? – Защото собственото размишление е именно това, каквото читателят сам от себе си добавя към предложен текст. Авторът не иска да каже всичко, не иска да размишлява вместо другия.

Ако искаме да се научим на медитации и да говорим с Бог за своите нужди със собствени думи, нужни ни са именно такива текстове, в които има много незавършени изречения, много прекъсвания и тирета.

И още – защо не са като останалите? Защо техният стил не е гладък. Цитати някъде неточни, заглавия малко подходящи…? Заради неблагоприятни обстоятелства, в които се появиха. Нито едно от насъщните размишления не се роди в тиха стая върху пишеща машина.

Писани са с твърда от работа ръка, върху изморен крак, в прах,  в  шум  и  трясък на строителни  машини, в позиции често много неудобни, в тъмни и хладни ъгли, където всичко пречеше на мира и нужното размишляване.

Писателят обаче вярва, че Божията милост, за която толкова пъти молеше и добрата воля на читателя наваксват това, което при писането не беше в неговите възможности.

За какво се отнася?

Отнася се за наш временен и вечен живот и затова трябва да говорим за молитвата. Понеже не може добре да живее и така да постигне вечно блаженство, който не се моли добре, който вижда своите молитви като задължения. Който определя за Бог определен миг, да му каже от какво се нуждае и това е всичко. Който има официално, даже търговско отношение спрямо Бог.

Молитвата не е възможно никога да приключи, понеже молитвата не е задължение. Тя е нужда, постоянна нужда на душата, израстваща от нейната мечта често да се свързва с Бог. Това направлява до вечно свързване с Божия Приятел.

Бог – мой Приятел.

В това едно изречение има цяла наука за молитвата. Ако Бог ми е Приятел, моята молитва ще бъде винаги радостна, пълна с доверие и постоянна. Няма да се

задоволя при нея само с красивите думи, ще потърся и красиви дела, понеже приятелството живее от жертвите.

С такава молитва живота ми явно ще се  променя към по-добре. Ще изчезне пропаст между моята вяра и моят живот. Пропаст между това, което изповядвам и това, което върша.

Обаче как да постигнем това трайно и радостно доверие с Бог?

Само с размишлението.

То е незаменимо. Само с него се научиш да разговаряш с Исус, това означава да се молиш, понеже само с него се учиш да го обичаш. – Понеже кой не би знаел или не би искал да разговаря с Този, с който се среща, понеже го обича?

За приятеля има винаги доста думи.

Когато старозаконен пророк видя около себе си онова паднало богопразно човешко стадо, с болка в душата си извика „Nemo est qui cogitet in corde suo. – Няма човек, който би размишлявал в сърцето си.“

Виж причина заради която сегашният свят отново се намира в такова жалко състояние. Няма хора, които с набожно мислене биха внесли Бог в своето сърце и там осамотено да се съветвали с него.

Ние сме бежанци, дезертьори от своето вътрешно. Исус обаче ни вика обратно. Да се върнем. Това ще е началото на промяна на човек и от него промяна на цялото общество…

Брат, сестра, нов по-добър свят може да се роди само от новите по-добри хора и такива трябва да станем ние младите.

Децата тази задача още не разбират, старите вече не я сбъднат. Ние сме на ред.

Да се осмелим… Да си подадем ръцете и хайде!

Забележка:

Молитвите, които тук се предлагат бяха избрани и съставени след обмисляне и практика. Ако в тях си съвестен, вярвам че с помощта на Божията милост ще останеш истински християнин. Налага се да бъдеш и в средата на това изнервено и грешно бързане, което около нас създаде времето.

В предлаганата духовна програма смятай за главното всичко. Това, което се дава е минимум. Затова и на най-малкото обръщай цялото си внимание, особено сутрешното размишление и вечерна оценка на деня.

 

Молитва сутринта

 Когато сутрин стаеш, измиеш се и се приготвиш. После с желание дариш поне петнадесет минути на Бог и своята душа. Намираш подходящо място, може и домашните помолиш в това време да не ти пречат.

Отложиш всичките спомени, станеш или коленичиш пред лицето на всеприсъщия Бог и прекръстиш се.

С молитвата Благодаря ти Боже… поблагодариш на Господа за защита през нощта и предложиш на него като дар на жертвата всичко, което ще правиш или страдаш през деня. После помолиш за сила, за да можеш всичко да направиш така както на него му харесва. – На това обърни голямо внимание.

После следва най-красивата и най-съдържателна молитва „Отче наш“. В нея осъзнаваш своето духовно детство и когато в нейните седем молби включиш всичките нужди на своята душа и своето тяло – ги представяш на небесния Баща. В течение на тази молитва свещеникът в литургията издига ръцете като малко дете, когато нещо с желание моли от своя родител. Прави така поне в ума си, и малко се спирай върху всяка молба.

И понеже всичко за каквото молиш, по-сигурно получиш чрез ръцете на Дева Мария, веднага се обърни към нея, до Помощницата и Посредничката. Поздрави я в „Радвай се“ с думите на ангела и Елисавети и продължи с молбата за това най-нужното.

За да припомниш на себе си наука на Исуса, по която нужно да живееш, помоли се „Вярвам в Бог“.

Тук в дванайсте части на Апостолското вероизповедание е цялата ни вяра.

Осъзнай, че за всяка част помирали християните на първите столетия и обещай на Господa, че и ти смело ще вероизповядаш със своя живот пред хората.

Накрая свързвай се в духа с ангелите и светиите и искрено „Слава“ кажи на Бога. И едновременно на света протест против обидата, с която него го унижиха.

С това се свършва първата част на твоята утринна молитва.

Устната молитва може да изглежда така:

 В името на Отца…

 Благодаря ти Боже за отдих, който Ти на мене даде и за новия ден, който Ти на мене подари. Благодаря ти за здравето. Искам да го използвам днес в работата за твоето царство Господи, дай на мене сила да правя всичко така както ти желаеш.

Моля те и за тези, на които Ти довери своята Църква тук на земята – за Светия отец, за епископите, за свещениците, за да бъдат верни на тази правда, която Ти им даде. Благослови родителите ми, наставниците, приятелите. И за тези те моля, които не ми го пожелават. На всичките ни дай милост, за да можем да дойдем при Тебе. Амин.

 Отче наш… Радвай се… Вярвам в Бог… Слава на Отца…

Няколко принципа за устната молитва:

 При молитвата мисли за този, с който говориш, понеже там където започваш да мислиш за нещо друго, твоята молитва свършва. – На тялото и сетива определи веднага в началото дисциплина, за да не пречат в Божия разговор.

  • Да се молиш редовно в определено време. Молитвата не отлагай и не изпускай. Когато има сериозна причина, молитвата може да е по-кратка, но не можеш да я оставиш. Молитвата не прави кратка, ако не е за теб приятна.

  • Разсеяно направена молитва никога не повтаряй. По-добре си обещай, че следващия път ще я направиш по-добре.

  • Никога не вземай за себе си нови молитви без да се съгласи твоя духовен ръководител.

Размишляваща молитва

 С устната молитва казвам аз на Бог, с размишлението говори Той до мене – с помощта на текст, който е пред мене. Аз напред ще му кажа желание, че искам да спазвам каквото каже на мене чрез вдъхновение в размишлението.

Размишляваща молитва е много важна това го добре знае и неприятел на душата ми. Затова ще търси всички възможни средства и начини, за да ти пречи. Затова ако искаш да имаш полза от утренното размишление, запази следващият начин за напредване.

Подготовка:

Заеми позиция каквато се налага пред Бог, с който ще говориш. При това цялото си внимание в течение на петнадесет минути насочвай единствено на него. В тази позиция и в това съсредоточение остани няколко минути.

Това е миг тишина пред размишлението, в който очаквам Божията милост, светлина и помощ. После заеми друга подходяща позиция. Неудобната ще ти пречи, а удобната ще те приспива.

  1. част:

Вземи подготвен текст и чети го бавно, толкова че да можеш да разсъждаваш върху изреченията и ако има кратък текст, върху всяка дума.

Целта на тази първата част на размишлението е да  се разбере текста последователно и в най-малките части. Чети го дотогава, докато нещо не те заинтересува. Тук прилагаш главно разум.

  1. част

В тази част се прилага освен разума и чувството, сърцето. Тук обследвай своето отношение до правдата, която прочете. Разбирането на своите отношения до предложената Божия правда предизвика в теб например съжалението, че ти против нея така често греши, или радостта, че и в трудните мигове ти с нея се ръководеше. Може би предизвика в тебе и благодарност до Бога и възхищение или може би предизвика гняв и срам…

  1. част

На тази по-нататъшната част казваме плануване. Размишляваме затова с разумното мислене да предизвикаме съответните чувства и така направим движение на волята до делата. И когато волята има желание да поправя каквото не е правилно, запазва всичко добро за бъдъще. Волята сама започва да действа обратно на разум. Разумът пак съветва къде и как ще бъде найподходящо да се започне с поправянето. Резултат на влиянието на всичките състави балансирам и формирам в някакво конкретно изпълнимо намерение.

Накрая на размишлението поблагодаря за просвещението и помоля за сила да остана верен на намерението във всички обстоятелства. Това се прави с няколко изречения със собствени думи.

А сега, когато вече знаеш как, започни и при това точно следвай редовността. Понеже наистина много е правдиво изречението: „Запази ред и редът ще запази тебе!“

 

Вечерна молитва

 В името на Отца… Отче наш…

Радвай се Мария…

 Кратко разпитване на съвестта:

 Както в началото на деня, така и в началото на нощта свързвай на няколко минути разговор с Бог. Повтори седемте молби на Отче наш и добави Радвай се, молейки Дева Мария да се моли за тяхното изслушане.

Главната част на вечерната молитва е кратко спиране как преживях деня. Това е за да преминеш в ума си деня и да му направиш оценка. Можеш да го запишеш, за да не забравиш. Когато вече осъзна какъв ти беше през деня, има възможност това да го кажеш в искрената молитва до Господа. В тази молитва можеш да включиш още и нуждите на другите. Тази молитва е заключваща част на твоите вечерни молитви.

Вечерната оценка на деня можеш да направиш в основата на трите отношения спрямо Бог – спрямо себе

– и спрямо ближния.

Заключителната устна молитва може да изглежда така:

 Боже, благодаря Ти за помощта и защитата  в този изминал ден. Благодаря Ти за всичко, което с твоята помощ успях да постигна (кажи конкретно…).

Прости ми, моля Те, за всички непослушания, всичко това, което не трябва да правя, всичко това, което занемарих (конкретно поискай прошка…).

Благодаря Ти за родителите и за всички, които Ти ми даде, за да се грижат за мене (какво за тях конкретно моля…).

Благодаря Ти за приятелите, затова че можах  да се срещна с тях (помоли се за техните проблеми…).

Благодаря Ти Господи за всички, на които Ти даде този ден.

Моля Те, помогни на тези, които работят и страдат за Твоето име и на тези помогни, които още не знаят Твоята любов.

Дай ни на всички добър сън, за да можем утре с подновени сили да сме готови за Твоята служба. Амин.

 

Молитви през деня

 Целта на утренните молитви е съзнателно да свържем душата с Бог. Целта на вечерните молитви е да го заключим. Целта на молитвите през деня е това свързване с Бог да поддържаме. Утренните и вечерните молитви се свързват с определено време, дневни молитви се свързват със случаи.

Знаем, че единствено за Бог наш трябва да се изморяваме, затова всяка своя работа започваме и свършваме със спомена на Бог.

Когато сядаме до масата, за да приемем яденето, осъзнаваме, че имаме пред себе си изслушане на молитвата „Отче наш“, с която молим Господа за всекидневен хляб. Затова е много подходяща в началото и на края кратка молитва. В началото: Благослови ни…, на края: Благодарим Ти, всемогъщи Боже…

Освен това викаме през деня от време на време към небето – повече със сърцето от колкото с устата: проявляваме на Господа например преданост, доверие, нещо доверим до неговата защита, обещаваме му, че никога няма да го напуснем.

Когато нещо ни е трудно, казваме на него, че искаме да го правим или да го понасяме заради него. Когато някой е отвратителен за нас, молим се да го благослови. В страданието се свързваме с неговата света воля и в изкушението викаме към него за помощ.

Тези възклицания на нашата душа могат да бъдат например: „Исусе, ти за мен си достатъчен, Бог мой и мое всичко. Господи запази ме, Безпорочна Девица моли се за мене, Исусе милосърдие.“

Да не забравяме да използваме тези така наричаеми изстрелни молитви особено в миговете на изкушението. От време на време да си спомним на Господа Исуса затворен от любовта до нас в Тайнството на Евхаристия. Ако имаме възможност да го посетим в църквата, да направим така. Ако нямаме възможност да го поздравим в църквата, поздравяваме го вървейки наблизо. Между нашите молитви през деня би трябвало да не липсва молитвата на Света броеница. Достатъчно е  една десета част. Хубаво ще бъде ако си намерим другари и създадем жива броеница.

Всеки участник се моли само една десета част, обаче според мнението на Църквата има такава заслуга като, че ли се моли цялата броеница.

На пладне време е да поздравим Пресвета Девица в молитвата „Ангел Господний“. Да осъзнаем, че и ние сутринта сме получили Възвестяване и  у нас трябва да е видимо това, че ще го осъществим.

 

Света литургия

 В Света литургия ние сме задължени да участваме всяка неделя и посветен празник. Обаче, ако ти е възможно, вземи участие и по-често.

Света литургия свързана със Светото причастие е най-красивата и най-действащата молитва – това е върха на твоите богослужения.

Жертвата е движение на човека до Бога. Тайнството е пък движение от Бога до човека. Света литургия е жертва и Тайнството същевременно в това най-собствено значение. Тук затова Бог се движи в посоката на човека и човекът в посоката на Бог, за да се срещнат, сближат и свържат. Ако тук няма да черпя от Божия живот, ако тук няма да печеля за какво се моля, после вече няма на къде.

Когато Исус се променя, със свещенските ръце дава себе на Отец и при Светото причастие със същите ръце се дава на нас, на своите братя и сестри. Нашето Свето причастие принадлежи тогава към пълнотата на Света литургия. Красиво щеше да е ако можем да приемем Господа Исуса винаги когато ние присъстваме на Света литургия. Това е желание на Христа и на неговата Църква. Понеже така е казал, когато по този  начин ни се даде: „Вземете и яжте…“ Ако имаш книжка с молитви, там ще намериш подходящи текстове, които ще ти помогнат кое е възможно най-пълното преживяване на този Свят миг.

Ако я нямаш, подходящо съпровождане ще бъдат на тебе известни молитви в такава последователност:

Дело на покаянието – разпитване на съвестта и предизвикане на искрено съжаление.

Молитвата на деня, определи мотива, за  която искаш да жертваш Света литургия. Моли Господа със свои собствени думи да те милостиво изслуша и да сбъдне твоите молби.

В мига на четенето от Светото писание, от Евангелието – припомни на себе какво ти каза Господ в ранното размишление. При това четене от Евангелието стоим в знак на желание и готовност да сбъднем неговите изисквания, които постави на теб от вън  – чрез наказания на родителите и наставниците или от вътре чрез внушенията.

На Жертвата – наблюдавай свещеника. Когато повдига Нафора и чаша, прибави и ти нещо. Жертвай на Бог своята воля, някакво крепко намерение, своите радости и трудности.

На Промяна – когато затихват пеенията и свещеникът се наведе над олтара, над хляба и виното, за да каже думите на Промяната, осъзнай какво става пред очите ти. Исус отново даде себе си на кръст, на който ти би трябвало да висиш за своите грехове. За да не стане така, Той жертва себе си.

Погледни с благодарен поглед на повдигната Нафора и обещай на него, че ще го заместиш в работата за спасението на душите, затова че Той приема смърта – като наказанието за греха. После повдигането на Чашата готвим се с молитвата Отче наш до Светото причастие, до идването на Божия гост. Когато вече в сърцето ми дойде Той, до края на Светата  литургия вече обръщаме внимание само на него в нас.

После разпускането на литургичното събрание има време да носиш Христос, който ти си получил в Светото причастие в средата, в която живееш и работиш.

Исус иска да живее в теб, иска да прави добро с твоите дела. Иска да говори на хората с твоите думи и с целия твой живот иска да покаже пътя в небето. Припомняш ли това на себе си, когато се кланяш на благословение? Исус взе на себе човешко тяло, при това Свето причастие взема твое тяло. Иска чрез тебе да живее и влияе. Дай на него тази възможност. Това е твоето послание. Това иска да ти каже свещеникът, когато се обръща на края към тебе и изпраща те с думите: „Идете в името Господне.“

Няколко забележки към Светото причастие:

 Светото причастие не е съставна част на Тайнството покаяния. Светото причастие е съставна част на Светата литургия. Трябва да го приемаме не само тогава, когато идваме от Тайнството покаяния, а и винаги когато ние участваме в Светата литургия и не осъзнаваме тежък грях.

Ако искаш с желание да приемаш Светото причастие: 

  • Осъзнай първо действителността, която ще преживееш.

  • С Тайнството покаяния или поне със съвършената жал над греховете поправи своето отношение до Бога.

  • Поправи и своето отношение спрямо ближния. Прости на тези, които ти причиниха болка и моли прошка у тези, които ти обиди.

  • После продумай какво ще кажеш на срещата на Господа Исуса, какво ще молиш от него, за какво него го измолваш и за какво ще му благодариш.

  • Отхвърли всички фалшиви молитви, които могли би да те водят до Светото причастие. Например да се харесваш на този или на онзи.

  • И подготви се и физически: пости се както е предписано. Жените и момичетата да уважават Исуса в Светото причастие с подходящи одежди.

  • Когато приемаш Господа Исуса, представи си го на твоите години. Като младеж, пълен с живот и сила. Или представи си го според литургичното време: Коледа като дете, Велик пост като обучаващ и страдащ Майстор и след Великден като прославен Изкупител.

  • После Светото причастие поблагодари на него не само с думи, а и с дела. Всяко Свето причастие нека даде на тебе подтик поне за едно хубаво дело.

  • През време на Светата литургия дръжи себе естествено. После Светото причастие вече не ставай на колене пред Дарохранителницата понеже тогава вече ти си Дарохранителница.

Към тези молитви през седмицата това значи Светата литургия и Светото причастие включи още спомена на страданието Господне в петъка. Този спомен – това може да бъде Кръстен път, особено в петък през Велик пост. Това може да бъде и малък доброволно поставен пост.

 

Тайнството покаяния

 Ако центъра на молитвите през седмицата са Света литургия и Светото причастие, така и центъра на молитвите през месеца е Тайнството покаяния. Много е подходящо да го приемем в края на месеца, когато правим баланс или в началото по случай Първия петък.

Много добре обърни внимание на това Тайнство. Направи всичко по силите си, за да я осъществиш както може най-добре. Понеже – както казва Дон Боско – много ще бъдат загубените за това, че не искаха да се изповядат, обаче още повече за това, че са се изповядали зле.

Разпитването на съвестта си направи обстойно, не с теснота. Направи искрено изповядане. Нищо не скривай, не дръжи в тайна. Понеже Бог знае какво направи и от свещеника не се страхувай. Той е сигурен в искреността на твоята изповед ако се изповядаш от тежките грехове и се радва на тази искреност. Не затова, че бяха направени, а заради това, че ще бъдат простени. Не се срамувай да кажеш това, което не се срамуваше да направиш. Дяволът обикновено крие този срам в изповедта, срам който взе на човека в греха.

Нищо не добавяй. Кажи какво стана. В тежките грехове не забравяй да кажеш брой. Ако не знаеш точно кажи поне приблизително. Не забравяй обстоятелствата, които могат да намалят греха.

Съвършена жал със силно намерение предизвикай веднага в разпитване на съвестта. Обаче за тази жал  има време и след изповядването на греховете – преди опрощение на греховете чрез свещеника.

В искрена жал събери всички грехове от началото направени, съзнателни и несъзнателни. В изповедта включи само тези, които ти направи от последната изповед и които си спомниш. Не забравяй да кажеш „от миналите грехове си спомням този…“

Ако се нуждаеш от някакъв съвет или обяснение, смело кажи. Обърни внимание на предупреждението, което на теб каже свещеника. В него има лекарство на болките на твоята душа.

Даденото наказание не отлагай.

Ако ти е възможно да имаш постоянен изповедник.

Баланс за месеца

 Може да изглежда така: през някой ден на края на месец се спри, за да помислиш поне един час за своето духовно напредване.

Програма направи така:

  • Кратко размишление за последните неща (целта на човека, смърт, съд, пъкъл, небе).

  • Подробно разпитване на съвестта, можеш да използваш приложените въпроси.

  • Предизвикането на съвършената жал.

  • За миг подумай за направените грешки, кажи пред себе си от какво имаш нужда следващият месец да се пренебрегваш, избери си добродетел, в която искаш да се упражняваш. Резултатът от този баланс запиши в духовната тетрадка.

  • На края направи генерално подреждане на всичките вещи, които използваш. Излишните изхвърли, нужните подреди.

Въпроси за месечен баланс

 Моето послание:

От време на време дали мисля за това за какво съм в света и защо аз съм това, което съм? Познават във връзка с хората от моите думи особено от моите дела, че аз съм християнин, католик? Не направих ли вече със своите грешки договор за без атаки? Какво намерих в миналия месец в своя духовен стремеж? В какво направих напредък? В какво отстъпление? Защо?

Спомни за думите на Христос „Не е достоен за царството Божие, който постави ръката си на плуга и обръща се назад…“

Моя работа:

Как използвам времето? Как сбъдвам своите съсловни задължения? Смятам ги за ясни прояви на Божията воля? Правя най-напред каквото е нужно, после каквото е полезно и чак на края това което е приятно? Не работя небрежно, набързо, да се избавя по-скоро от работата? Моя стремеж трябва да е видим особено в моята всекидневна работа.

Мисля в своята работа за чест Божия и полза на тези, за които я извършвам?

Моите молитви:

Как осъществявам всекидневни молитви? Не випускам сутрешното размишление и вечерното разпитване на съвестта? Стремя ли се при всяка Света литургия да проникна в Жертващо деяние? Няма за какво да се упреквам в отношението до Света изповед и до Светото причастие? Не пренебрегвам ли подготовка и благодарност? В какво се появява влиянието на моите молитви върху моя всекидневен живот? Как сбъдвам намеренията от сутрешното размишление? Умея ли да намирам време за нужно духовно четене?

Моето умъртвяване:

Не принадлежа може би между тези, които се страхуват от всичко, което е свързано със страданието? Как умъртвявам очите, езика? Как обуздавам фантазията? Как държа себе при сутрешното събуждане? Може би извършвам трудно умъртвяване обаче в сбъдването на своите задължения аз не съм достатъчно издържлив и последователен? Не добавям ли някакви трайните и сериозни умъртвования без осъзнания и без съгласието на духовен ръководител? Да не забравим, че най-полезното и най-красивото себеотрицание е това, което произхожда от стремежа за осъществяване, както е само възможно по-съвършено своите професионални и религиозни задължения.

Моята чистота:

Имам вярата, че в това отношение мога да устоя с помощта на Бога и в най-силните изкушения, и в найпредизвикателната обстановка? Отхвърлям веднага, без притеснения, нечистите мисли? Как владея със своето зрение на улицата и вкъщи? Как владея със своите чувства в присъствието на лицата от другия пол? Грижа ли се за чистотата на тялото така, че да не изгубя душата? Внимателен ли съм в избора на книги и приятели? Моля ли в изкушенията Пречистата Девица за помощ? Не разчитам ли само на своите собствени сили? Има ли в моето домакинство предизвикащи картини и статуи? Как държа себе си в обличането и събличането? И малкото пренебрегване на тези правила има големи последствия.

Моята любов:

Знам, че Бога възможно практически да обичаме само с любовта до другите? „Който говори, че обича Бог и ненавижда човек е мошеник“, казва свети Йоан. Има сигурно по-бедни и по-нещастни от мене. Какво доказва моето усилие да ги надаря? Какво да кажа за моето усилие да им помогна и да ги зарадвам? Когато помагам на другите не се ли чувства моето високомерие? Някои от нас са отвратителни, как преодолявах тази антипатия? Други са наши врагове, как държах себе си до тях? Помагам на ближния, когато на него по какъвто и да е начин не му е добре, без  отношение, дали това е мой приятел или неприятел?

Грижа ли се всевъзможно за това да не съм неприятен, невнимателен, груб и обиждащ? Грижа ли се за постоянната усмивка? Знам ли да я предавам и на другите? Радостта и в страданията и веселата усмивка са най-красивата реклама на вярата, която изповядаме.

Моята дневна програма:

Без дневната програма не е възможно да си представим редовен духовен живот. – Не променям ли своята дневна програма, не отказвам ли се от нея поради някаква причина? Знам ли находчиво да я променям, ако това налага нуждата или обстоятелствата? Имам ли точно определено време на богослужение, работа и почивка? Сутрешното размишление е такава крепостна точка на моята дневна програма, че с нея не трепери никаква промяна на обстоятелствата? Размишлявам ли винаги сутринта? Поддържам ли в ред дрехите, книгите и стаята си? Обръщам ли внимание за някакво време на особеното изучаване на временните въпроси на религиозен живот и на това как в днешно време да се работи за спасението на душите? „Най-голям неприятел на Църквата е незнанието в католиците.“ (Pius XI.)

Първия петък:

Това е възпоменателен ден. В този ден припомняме несравнимата любов на Исуса, която символизира неговото Сърце. Молитвата до Божието Сърце е постоянно актуална и влияеща. Не трябва да агитираме да се прави. То само се препоръчва с изгодите изразени в дванайсетте големи обещания на Божието сърце. Центърът на молитвите в Първия петък е Светото причастие, до което се подготвяме с голямо внимание и ревност. До Светото причастие в този ден добавяме изповедание на любовта, молба за опрощение на греховете свои и на другите. Така само и удовлетворение във вид на някакво покайващото се дело или поне подходящо добро намерение.

Първия петък е същевременно публична документация на нашата преданост и вярност на отблъскван и опозоряван Христос Цар.

 

Духовни упражнения

 Тук принадлежат между тях дни на духовното съсредоточение – exercície.

Как да изглеждат дни на духовното съсредоточение? Тук има значение в какви обстоятелства и в каква среда се правят. Обаче важно е да не липсват тези точки:

  • Пълно или поне донякъде мълчание.

  • Повече молитва.

  • Размишления за последните неща в нашия живот.

  • През деня решаването на собствените проблеми в духовен разговор със свещеника.

  • На края цялогодишен духовен баланс с генералното Свето изповядане – поне за една година.

  • Подобни упражнения трябва да бъдат поне 3 дена. Най-добре ако го правят няколко души общо, под ръководството на опитен свещеник.

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.