Генерални Аудиенции

Защо да имаме юбилей на милосърдието?

9 декември 2015 – Папа Франциск

Защо да имаме юбилей на милосърдието?

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Вчера отворих тук, в Базиликата Свети Петър, Светата врата на Юбилея на милосърдието, след като преди това я отворих в Катедралата на Банги, Централна Африка. Днес бих искал да разсъждавам заедно с вас върху значението на тази Свята година, отговаряйки на въпроса: Защо има Юбилей на милосърдието? Какво означава това?

Църквата има нужда от този необикновен повод. Не казвам: този необикновен повод е добър за Църквата. Казвам: Църквата има нужда от този необикновен повод. В тази епоха на дълбоки промени Църквата е призвана да предложи своя особен принос, като прави видими знаците на присъствието и близостта на Бог. Юбилеят е благоприятно време за всички нас, защото съзерцавайки Божественото Милосърдие, което преодолява всички човешки ограничения и свети в тъмнината на греха, можем да станем по-сигурни и ефективни свидетели.

Да обърнем погледа си към Бог, милостивия Отец, и към нашите братя и сестри, нуждаещи се от милост, означава да съсредоточим вниманието си върху същественото съдържание на Евангелието: Исус, Милосърдието, станало плът, който прави видима великата тайна на Троичната любов на Бога за нашите очи. Честването на Юбилей на милосърдието е равносилно на поставянето отново на специфичното естество на християнската вяра, а именно Исус Христос, милостивият Бог, в центъра на нашия личен живот и този на нашите общности.

Затова е Свята година, за да живеем милостта. Да, скъпи братя и сестри, тази Свята година ни е предложена, за да можем да изпитаме в живота си сладкото и удовлетворяващо докосване на Божията прошка, Неговото присъствие до нас и Неговата близост, особено в моментите на най-голяма нужда.

С други думи, този юбилей е привилегирован момент за Църквата да се научи да избира само „това, което е най-угодно на Бога“. Кое е това, което „най-много угажда на Бога“? Да прощава на своите деца, да се смили над тях, за да могат те на свой ред да простят на своите братя и сестри, светейки като пламък на Божията милост в света. Това е, което е най-угодно на Бога. Свети Амвросий, в богословска книга, която написа за Адам, разглежда историята за сътворението на света и казва, че всеки ден, след като Бог създаде нещо — луната, слънцето или животните — [Библията] казва: „Бог видя, че беше добро”. Но когато създаде мъж и жена, Библията казва: „Той видя, че беше много добро“. Свети Амвросий се пита: „Защо Той казва „много добре“? Защо Бог е толкова доволен след сътворението на мъжа и жената?”. Защото най-накрая имаше на кого да прости. Това е красиво: Божията радост е прощаваща, Божието същество е милост. Ето защо тази година трябва да отворим сърцата си, за да може тази любов, тази Божия радост да ни изпълни всички с тази милост. Юбилеят ще бъде „благоприятно време“ за Църквата, ако се научим да избираме „това, което е най-угодно на Бога“, без да се поддаваме на изкушението да мислим, че нещо друго е по-важно или първостепенно. Нищо не е по-важно от избора на „това, което е най-угодно на Бога“, с други думи, Неговата милост, Неговата любов, Неговата нежност, Неговата прегръдка и Неговите ласки!

Необходимата работа за обновяване на институциите и структурите на Църквата също е начин, който трябва да ни накара да направим живото и животворно преживяване на Божията милост, която единствена може да гарантира, че Църквата е този град, разположен на хълм, който не може да бъде скрит ( срв. Матей 5:14). Само милостивата Църква свети! Ако дори за миг забравим, че милостта е „това, което е най-угодно на Бога“, всяко наше усилие ще бъде напразно, защото ще станем роби на нашите институции и нашите структури, доколкото те могат да бъдат обновени. Но ние винаги ще бъдем роби.

„Да изпитаме силно в себе си радостта от това, че сме били намерени от Исус, Добрият пастир, който дойде да ни търси, защото бяхме изгубени“ (Проповед на Първата вечерня на Неделята на Божественото милосърдие, 11 април 2015 г.): това е целта, която Църквата установява за себе си в тази свята година. По този начин ще укрепим в себе си увереността, че милостта наистина може да помогне в изграждането на един по-човешки свят. Особено в нашето време, в което прошката е рядък гост в сферите на човешкия живот, призивът за милосърдие става все по-неотложен, и това е така навсякъде: в обществото, в институциите, на работното място и дори в семейството.

Разбира се, някой може да възрази: „Отче, не трябва ли Църквата да направи нещо повече тази година? Правилно е да съзерцаваме Божията милост, но има толкова много спешни нужди!”. Вярно е, има много работа и аз никога не се уморявам да си спомням това. Трябва обаче да имаме предвид, че винаги, когато милостта е забравена, любовта към себе си е в основата. В света това приема формата на търсене изключително на собствените интереси, удоволствия и почести, съчетани с желание за натрупване на богатство, докато в живота на християнина това често е прикрито в лицемерие и светско отношение. Всички тези неща са в противоречие с милостта. Приливите на любов към себе си, които правят милостта чужда на света, са толкова изобилни и многобройни, че често не можем да ги разпознаем като ограничения и като грях. Ето защо е необходимо да признаем себе си за грешници, за да укрепим в себе си сигурността на Божията милост. „Господи, аз съм грешен човек; Господи, аз съм грешна жена: ела с Твоята милост”. Това е красива молитва. Лесно е молитвата да се казва всеки ден: „Господи, аз съм грешник: ела с Твоята милост“.

Скъпи братя и сестри, надявам се, че през тази Свята година всеки един от нас може да изпита Божията милост, за да бъдем свидетели на „това, което е най-угодно на Бога“. Наивно ли е да вярваме, че това може да промени света? Да, от човешка гледна точка е глупаво, но „Божието безумие е по-мъдро от човеците, и Божията немощ е по-силна от човеците“ (1 Коринтяни 1:25).

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Сряда, 9 декември 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.