Един ден една учителка помолила учениците си да донесат в училище по една чанта с картофи. След това, им казала да сложат настрана един картоф за една личност, която ги била обидила или им е била причинявала страдание по някакъв начин. Освен това, ги посъветвала да напишат името на обвинената личност върху картофа и да го върнат в чантата. Децата така започнали да помнят една по една всяка личност, която ги била обидила. Някои чанти станали много тежки.
Следващата задача била да носят картофите навсякъде със себе си, през цялата седмица, а чантата била препълнена с картофи. През това време картофите започнали да се развалят. И това била наистина трудна работа, да вдигаш винаги чантата и при това да усещаш миризмата. Притеснението да не забравят чантата на някъде, водело до изоставяне на други много по-важни неща. Това било толкова неудобно и важно, колкото да се товарят с картофи.
Когато отдаваме значение на малките грешки или неизпълнени обещания, нашите мисли се изпълват с тъга и омраза, увеличавайки стреса и отнасяйки нашето спокойствие. Единственият начин да направим да се върне мира и спокойствието в душите ни, е да прощаваме и да забравяме получените обиди.
Затова, да захвърлим веднага всички наши развалени картофи!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Захвърли картофите
Един ден една учителка помолила учениците си да донесат в училище по една чанта с картофи. След това, им казала да сложат настрана един картоф за една личност, която ги била обидила или им е била причинявала страдание по някакъв начин. Освен това, ги посъветвала да напишат името на обвинената личност върху картофа и да го върнат в чантата. Децата така започнали да помнят една по една всяка личност, която ги била обидила. Някои чанти станали много тежки.
Следващата задача била да носят картофите навсякъде със себе си, през цялата седмица, а чантата била препълнена с картофи. През това време картофите започнали да се развалят. И това била наистина трудна работа, да вдигаш винаги чантата и при това да усещаш миризмата. Притеснението да не забравят чантата на някъде, водело до изоставяне на други много по-важни неща. Това било толкова неудобно и важно, колкото да се товарят с картофи.
Когато отдаваме значение на малките грешки или неизпълнени обещания, нашите мисли се изпълват с тъга и омраза, увеличавайки стреса и отнасяйки нашето спокойствие. Единственият начин да направим да се върне мира и спокойствието в душите ни, е да прощаваме и да забравяме получените обиди.
Затова, да захвърлим веднага всички наши развалени картофи!