По време на Първата световна война, съвсем млади, едва осемнадесетгодишните, са били призовавани на фронта. Сбогуването със семействата на тези войници било сърцераздирателно. На голямата градска гара родители и приятели се събрали около група заминаващи войници. Всички се прегръщали плачейки. Един баща държал ръката на момчето си и напразно се опитвал да се сбогува. Очите му били пълни със сълзи. Ръцете му треперели и той не можел да говори. Това бил единственият му син, той го обичал безкрайно много. Но какво можел да му каже? С какво можел да го върне у дома?
Влакът изсвирил. Войниците трябвало да побързат да влязат във вагона. Мъжът искал да посъветва нещо сина си. Притиснал го към гърдите си и прошепнал:
– Джованино, малкият ми Джованино! Не трябва да те убият.
Войниците били вече във влака, който трябвало да тръгне. Тълпата аплодирала и махала с ръце за поздрав. Измъченият мъж гледал към Джовани, който му махал от прозореца. Все още искал да му каже нещо. Влакът започнал да се движи. Бащата махнал с ръка. Тогава се отворило място в тълпата, приближил се до влака и извикал:
-Джованино, момчето ми, стой близо до генерала!
Там, където са генералите, обикновено ударите на врага не достигат. Бащата го знаел.
И това е дарът, който Църквата ви дава: гаранцията да сте винаги близо до Генерала, където ударите на Сатаната идват по-рядко.
„Аз съм лозата. Вие -пръчките. Който пребъдва в мене, а Аз в него, той дава много плод, защото без мен не можете давършите нищо“ (Йоан 15: 5).Правиш ли всичко, за да останеш близо до Генерала?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Заминаването на войника
По време на Първата световна война, съвсем млади, едва осемнадесетгодишните, са били призовавани на фронта. Сбогуването със семействата на тези войници било сърцераздирателно. На голямата градска гара родители и приятели се събрали около група заминаващи войници. Всички се прегръщали плачейки. Един баща държал ръката на момчето си и напразно се опитвал да се сбогува. Очите му били пълни със сълзи. Ръцете му треперели и той не можел да говори. Това бил единственият му син, той го обичал безкрайно много. Но какво можел да му каже? С какво можел да го върне у дома?
Влакът изсвирил. Войниците трябвало да побързат да влязат във вагона. Мъжът искал да посъветва нещо сина си. Притиснал го към гърдите си и прошепнал:
– Джованино, малкият ми Джованино! Не трябва да те убият.
Войниците били вече във влака, който трябвало да тръгне. Тълпата аплодирала и махала с ръце за поздрав. Измъченият мъж гледал към Джовани, който му махал от прозореца. Все още искал да му каже нещо. Влакът започнал да се движи. Бащата махнал с ръка. Тогава се отворило място в тълпата, приближил се до влака и извикал:
-Джованино, момчето ми, стой близо до генерала!
Там, където са генералите, обикновено ударите на врага не достигат. Бащата го знаел.
И това е дарът, който Църквата ви дава: гаранцията да сте винаги близо до Генерала, където ударите на Сатаната идват по-рядко.
„Аз съм лозата. Вие -пръчките. Който пребъдва в мене, а Аз в него, той дава много плод, защото без мен не можете давършите нищо“ (Йоан 15: 5).Правиш ли всичко, за да останеш близо до Генерала?