Генерални Аудиенции

Завърши катехезисът за любовта според Песен на песните

6 юни 1984 – Папа Йоан Павел II

Завърши катехезисът за любовта според Песен на песните

 

  1. Дори днес размишляваме върху Песен на песните, за да разберем по-добре сакраменталния знак на брака.

Истината на любовта, провъзгласена от Песен на песните, не може да бъде отделена от „езика на тялото“. Истината на любовта кара същия „език на тялото“ да бъде препрочитан в истина. Това е и истината за прогресивната близост на съпрузите, която расте чрез любовта: а близостта също означава посвещение в тайната на личността, без обаче да предполага нейното нарушаване (вж. Песен 1, 13-14.16).

Истината за нарастващата близост на съпрузите чрез любов се развива в субективното измерение на „сърцето“, на привързаността и чувството, което ни позволява да открием другия в себе си като дар и в известен смисъл да му се „насладим“. ” сама по себе си (срв. Песен 2, 3-6).

Чрез тази близост младоженецът изживява по-пълно изживяването на онзи дар, който от страна на женското „Аз” се обединява със съпружеското изражение и значение на тялото. Думите на мъжа (срв. песен 7, 1-8) съдържат не само поетично описание на любимата, на нейната женска красота, върху която се фокусират сетивата, но те говорят за дарбата и себеотдаването на човека.

Невястата знае, че „копнежът” на младоженеца е към нея и тръгва да го посрещне с готовността за себеотдаване (вж. Песн. 7, 9-13), защото любовта, която ги свързва, е едновременно духовна и чувствена по природа. И на основата на тази любов също се извършва истинското препрочитане на значението на тялото, тъй като мъжът и жената трябва заедно да съставят онзи знак на взаимно себеотдаване, който поставя печата върху целия им живот.

  1. В Песен на песните „езикът на тялото“ е вмъкнат в единичния процес на взаимното привличане на мъжа и жената, което се изразява в честите рефрени, които говорят за търсене, изпълнено с носталгия, на нежна загриженост (вж. .Песен 2, 7) и за взаимното събиране на съпрузите (срв. Песен 5, 2). Това им носи радост и спокойствие и сякаш ги води към непрекъснато търсене. Създава се впечатлението, че срещайки се, достигайки един до друг, преживявайки близостта си, те продължават непрестанно да се стремят към нещо: предават се на зова на нещо, което надхвърля съдържанието на момента и надхвърля пределите на ероса, препрочитан в думи на взаимния „език на тялото” (срв. песен 1, 7-8; 2, 17). Това търсене има своето вътрешно измерение: „сърцето е будно“ дори в съня. Този стремеж, роден от любовта на базата на „езика на тялото“, е търсене на цялостна красота, на чистота, свободна от всякакво петно: това е търсене на съвършенство, което съдържа, бих казал, синтеза на човешката красота, красотата на душата и на тялото.

В „Песен на песните“ човешкият ерос разкрива лицето на любовта, която винаги търси и почти никога не е удовлетворена. Ехото на това безпокойство минава през стиховете на стихотворението: „Тогава се отворих пред моя любим, / любимият вече го нямаше, изчезна. / Припаднах, но не го намерих, / Виках го, но той не ми отговори” (Песен 5, 6). „Моля ви, ерусалимски дъщери, / ако намерите любимия ми / какво ще му кажете? / Че съм болен от любов“ (Песен 5, 9).

  1. Следователно някои стихове от Песен на песните представят ерос като форма на човешка любов, в която действат енергиите на желанието. И именно в тях се корени съвестта, тоест субективната сигурност за взаимна, вярна и изключителна принадлежност. В същото време обаче много други строфи на стихотворението ни налагат да се замислим върху причината за търсенето и безпокойството, които съпътстват осъзнаването на взаимното битие. Това безпокойство също ли е част от природата на ероса? Ако това беше така, това безпокойство също би показвало необходимостта от себепреодоляване. Истината на любовта се изразява в осъзнаването на взаимната принадлежност, плод на взаимен стремеж и изследване, и на необходимостта от стремеж и изследване, резултат от взаимната принадлежност.

В тази вътрешна необходимост, в тази динамика на любовта косвено се разкрива почти невъзможността за присвояване и завладяване на човека от другия. Личността е някой, който надхвърля всички мерки за присвояване и владеене, за притежание и удовлетворение, които произтичат от самия „език на тялото“. Ако младоженецът и булката препрочитат този „език“ в пълната истина за личността и за любовта, те стигат до все по-дълбокото убеждение, че широтата на тяхната принадлежност представлява този взаимен дар, в който любовта се разкрива „силна като смъртта“, т.е. връща се до крайните граници на „езика на тялото“, за да ги преодолее. Истината за вътрешната любов и истината за взаимния дар призовават, в определен смисъл, непрекъснато съпругът и съпругата – чрез средствата за изразяване на взаимна принадлежност и дори като се отделят от тези средства – да достигнат това, което представлява ядрото на дара от човек на човек.

  1. Следвайки пътищата на думите, проследени от стиховете на Песен на песните, изглежда, че следователно се приближаваме до измерението, в което „ерос“ се стреми да се интегрира чрез още една истина за любовта. Векове по-късно – в светлината на смъртта и възкресението на Христос – тази истина ще бъде провъзгласена от Павел от Тарс с думите от писмото до коринтяните: „Милосърдието е търпеливо, милосърдието е добро, милосърдието не е завистливо, то прави не се хвали, не се гордее, не му липсва уважение, не търси своя интерес, не се ядосва, не взема предвид полученото зло, не се радва на несправедливостта, но е доволен от истината. Покрива всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, търпи всичко. Милосърдието няма край” (1 Коринтяни 13, 4-8).

Дали истината за любовта, изразена в стиховете на Песен на песните, се потвърждава в светлината на тези думи на Павел? В песента четем, например за любовта, че нейната „ревност“ е „упорита като ада“ (Песен 8, 6), а в писмото на Павел четем, че „милосърдието не завижда“. В каква връзка са двата израза за любов? В каква връзка е любовта, която „е силна като смъртта“, според Песен на песните, с любовта, „която никога няма да свърши“, според писмото на Павел? Нека не умножаваме тези въпроси, нека не отваряме сравнителния анализ. Изглежда обаче, че любовта се разкрива пред нас в две перспективи: сякаш човешкият „ерос“, който затваря своя хоризонт, се отваря отново, чрез думите на Павел, към друг хоризонт на любовта, който говори на друг език; любовта, която сякаш изплува от друго измерение на човека и зове, приканва към друго общение. Тази любов се нарича „агапе“ и агапе довежда ероса до завършеност, пречиствайки го.

Така завършихме тези кратки размишления върху Песен на песните, предназначени да изследват по-нататък темата за „езика на тялото“. В този контекст Песен на песните има напълно единствено значение.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 6 юни 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.