библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Завръщането в Йерусалим

Историята на Спасението

Завръщането в Йерусалим

/538 г. преди Христа/

В първата година от царуването на персийския цар Кир, за да се изпълни словото на Господ, изречено чрез устата на пророк Йеремия, Господ пробуди духа на Кир. Царят заповяда да разгласят устно и писмено по цялото му царство:

„Така говори Кир, цар на персите: Господ, Небесният Бог, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Йерусалим, в Юдея. Който между всички вас е от Неговия народ, нека да отиде в Йерусалим, в Юдея, и да съгради дом на Господ, Бог на Израил, на Оня Бог, Който е в Йерусалим. И нека Господ да бъде с него. А хората, сред които е живял досега, да му помогнат със сребро, злато, имот, добитък и доброволни приноси за Божия дом в Йерусалим.“

Тогава станаха началниците на Юдиното и Вениаминовото коляно, свещениците и левитите* (* Левитите са потомци на Левий, изпълнявали различни служби в храма в помощ на свещениците), всеки, чийто дух бе пробудил Бог, за да отидат да съградят наново дома на Господ в Йерусалим.

И всички техни съседи им помагаха със сребро, злато, имот, добитък и скъпоценни вещи освен доброволните приноси за храма.

Цар Кир им върна съдовете от дома на Господ, които Навуходоносор бе плячкосал в Йерусалим. Всичко това взе със себе си Шешбацар, княз на юдеите, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Йерусалим.

 

Второто изграждане на храма

Втората година след пристигането в Йерусалим всички, които се завърнаха от вавилонското робство, започнаха да строят дома на Господ.

Но техните неприятели, народът на онази земя, се опитаха да заплашат евреите и да им попречат в изграждането. И подкупваха техните съветници, за да осуетяват строежа на храма. Така беше при царуването на Кир и първите две години от възкачването на персийския цар Дарий.

Но цар Дарий издаде заповед никой да не пречи на евреите при възстановяването на храма. Еврейските старейшини продължиха успешно да го изграждат с помощта на пророците Агей и Захарий. В шестата година от властването на цар Дарий домът на Господ беше завършен.

 

Молбата на Неемий към царя

По време на персийския цар Артаксеркс в двореца живееше един виночерпец на име Неемий. Когато пребиваваше в град Суза, при него дойде брат му Ананий заедно с няколко души от Юдея. Неемий ги попита за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, и за Йерусалим. Те му отвърнаха:

„Тези, които не отидоха в плен, се намират в голяма неволя и унижение. Стените на Йерусалим са сринати и портите му са изгорени с огън.“

Когато Неемий чу тези думи, седна и заплака. Тъгуваше няколко дена, постеше и се молеше на Небесния Бог да им помогне.

Неемий разказва:

„Това се случи в двадесетата година от възкачването на цар Артаксеркс, през месец нисан* (* Нисан – първият месец от свещената година и седмият от гражданската според еврейския календар, обхваща част от март и април). Виното беше пред мене. Аз го взех и го подадох на царя. Не исках да бъда тъжен пред него, но все пак царят ме попита: „Защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен! Навярно имаш тъга в сърцето си!“ Аз се уплаших много и му отвърнах: „Царю, да си жив вовеки! Как да не ми бъде тъжно лицето, когато градът, в който са гробовете на отците ни, е запустял и пор­тите му са изгорени с огън!“

Царят ме попита: „Кажи ми какво искаш?“

Тогава аз се помолих на Небесния Бог и отговорих:

„Ако е угодно на царя и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на отците ни, за да го иззидам!“

Царят и царицата, която седеше до него, ме попитаха:

„Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се върнеш?“ След като определих времето, царят благоволи да ме изпрати. Тогава му казах:

„Ако е угодно на царя, нека ми даде писмо до началниците на задречните области да ми дават пропуск, докато стигна в Юдея. Да ми даде и писмо до Асаф, пазител на царските гори да ми дава дърва за вратите на крепостта при Божия дом, за градските стени и за къщата, в която ще живея.“

Царят ми даде всичко това, защото над мене беше благодейната ръка на моя Бог.

Когато пристигнах при началниците на задречните области, предадох им царските писма. Царят беше изпратил с мене и военачалници с конници.

Като чуха това Саваналат, Хоронит и амонитският роб Товий, стана им твърде неприятно, че е дошъл някой да се грижи за доброто на Израилевите синове.

Пристигнах в Йерусалим. Прекарах там три дни. Станах през нощта с няколко души, които бяха при мене, и не казах на никого какво ми е вложил в сърцето моят Бог да сторя за Йерусалим. С мене нямаше никакво друго добиче освен магарето, което яздех. През нощта преминах Долинските порти пред Змейския извор край Гноищните порти. Така разгледах разрушените стени на Йерусалим и изгорените му с огън порти. Стигнах до Изворни порти и до царския водоем, но там не намерих път, по който да продължа. Още същата нощ се върнах назад през дола, като оглеждах стените. Пак минах през Долинските порти и се прибрах у дома.

 

Възстановяването на йерусалимските стени

Началниците не знаеха къде ходих и какво правих. Дотогава не бях открил нищо нито на юдеите, нито на свещениците, нито на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.

На сутринта им казах: „Виждате в каква неволя се намираме. Йерусалим е запустял, портите му са изгорени с огън. Да идем и да съградим стените на Йерусалим, за да не бъдем и занапред изложени на присмех.“

Разказах им как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, предадох им и думите на царя.

Те отвърнаха: Добре, нека ги съградим!“ И укрепиха ръцете си за добро дело.

Когато Саваналат, Хоронит, Товий, амонитският роб, и арабинът Гешем чуха това, започнаха да ни се присмиват и казваха с презрение: „Какво правите тука? Не мислите ли вече да се бунтувате и против царя?“

Аз им отговорих с тези думи: „Небесният Бог, Той ще ни помогне и ние Неговите раби ще започнем да зидаме. А за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Йерусалим.“

Тогава великият първосвещеник Елияшив и неговите братя свещеници станаха и съградиха Овчи порти. Осветиха ги и пос­тавиха вратите им. След това продължиха да изграждат стената от кулата Меа до кулата Хананела и я осветиха. До тях градяха и йерихонците, до тях градеше Закхур, сина на Имри.

А Гноищни порти строеше Малхий, сина на Рехав и началник на Беткаремската област. Той ги покри и им постави вратите, ключалките и резетата.

Като чуха Саваналат и Товий, арабите, амонитците и азотците, че стените на Йерусалим се възстановяват и пукнатини­те се затварят, много се разгневиха. И всички се сговориха да отидат заедно да воюват против Йерусалим и да го разрушат.

Ние се молехме на нашия Бог и поставихме стража денем и нощем, за да защитим града.

Но юдеите казваха: „Отслабна силата на носачите, а срутеното е много. Не можем да съградим стената!“

А неприятелите ни заплашваха: „Няма да разберат как неусетно ще влезем помежду им, изведнъж ще ги избием и ще прекратим работата им.“

Идваха юдеи, които живееха наоколо, и ни съобщаваха десетки пъти, че ще ни нападнат отвсякъде. Тогава по ниските части на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечове, копия и лъкове.

Когато видях колко се боят, застанах между първенците, началниците и останалия народ и им казах: „Не бойте се от тези хора! Помнете, че Господ е велик и страшен! Бийте се за братята и синовете си, за дъщерите и жените си, за къщите си!“

След като чуха нашите неприятели, че ни е известно какво кроят, и Бог осуети техния заговор, вече можеше да се върнем при стената всеки на своята работа.

От онзи ден половината младежи се занимаваха с работа, а другата половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони. Началниците бяха зад целия Юдин дом. Онези, които съграждаха стената и носеха товари, с една ръка вършеха работата си, а с другата държаха копие. Всички строители бяха препасани с меч през кръста. А тръбачът стоеше до мене.

И разгласих до всички: „Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от друг. Затова, където чуете тръбния звук, там се събирайте – нашият Бог ще се сражава за нас!“

И така работехме, откакто се зора сипне, докато изгреят звездите. Половината бяха въоръжени с копия. Освен това бях заръчал на народа да нощува в Йерусалим с всичките си слуги, които да бъдат нощем на стража, а денем на работа.

Нито аз, нито братята ми, нито слугите и стражите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си и всеки от нас държеше подръка своя меч и вода.

Стените на Йерусалим бяха завършени за петдесет и два дена.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.