Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ЖИВОТ МОЙ ВСЕКИДНЕВЕН

 

 1.              Само аз няма да съм без цел?

 И пясъчното зрънце и растителната клетка имат своята задача в плана, според който Бог направлява и урежда света.

Нищо не е излишно от това, което е. Минералите се разпускат и услужват на растенията, растенията на животните и всички на човека. Което е по-ниско, по-малко съвършено, умира, разрушава се, за да даде възможност да живее и да действа по-висшето.

И какво е човек?

Само той ли ще скита в царството на създанието без цел?

Камък скрит на хиляда мили под земната повърхност има причина за своето съществуване – и аз, човекът, върховното дело Божие няма да имам смисъл? – Не! Това се съпротивлява на моя разум. Щом съм тук като върховното създателско дело, моето послание не може да е второстепенно…

Намерение:

Вярата във важността на своето послание и решението да го познавам и да го сбъдвам.

 

2.              Разумно същество

 Наблюдаваме слънцето от сутрешния изгрев чак до вечерния залез. И когато идва нощ, тиха и лунна, дълго гледам към небето…

И разсъждавам: През деня сияе на мен слънцето, през нощта ми сияят звездите… Обаче те не знаят, че са полезни и красиви, даже това не знаят, че съществуват. Това го знам само аз, човекът. Из цялото създание на мен, единствен, ми беше дадено да познавам и да разбирам. И само на мен беше позволено Твореца да заговоря и с него да разговарям.

И все пак – И слънцето знае по определен начин да говори и звездите не са напълно нями. Говорят със своята красота. Показват се на моите очи. Красотата, това е техният език. Обръщат се към мен и призовават ме, даже принуждават направо, аз вместо тях, от тяхно име да хваля Твореца.

Аз разбирам и виждам в това посланието си. Затова напрягам гърлото си и почвам да пея хвала на Бог вместо неживеещото и неразумното творение заедно със светия от Асизи:

Бъди хвален Господи…

Особено от брата Слънце… което е красиво и сияещо с голям блясък…

Бъди хвален от звездите и сестрата Луна.

Бъди хвален от брата вятър, от въздуха, облака и всеки климат.

Бъди хвален от сестрата вода, която много е полезна, покорна и целомъдрена…

О, благодарете и прославяйте Господа мой, и с покора голяма служете на него…

 

3.              Един от тях

 Помисли днес върху това, че ти не си само човек. Ти си и един от хората. Ти си член на човешкото общество. И това го добре знаеш, че ти не стана такъв по собствена воля. В човешкото общество те включи Бог и разбира се, че при това нямаше Той в предвид само това да има в света един човек повече. Имаше с тебе особено намерение. – Иска мнозина чрез тебе да доведе по-близо до себе си и да ги направи щастливи, посредством теб иска да ги поучи, зарадва и насърчи… Може би иска чрез тебе да води в света новите животи и да ги

възпитава в своята света боязън. Ти не си незначителен човек.

Вярвай в значението на своето послание, и използвай всяка възможност да се подготвиш за него. Да, твоята задача е голяма, но именно затова не можеш в дневния живот да пренебрегваш дребностите. Трябва да извършваш много за обществото и именно затова трябва да се стремиш да извършваш много за дребното отделно лице…

Разбери сега това, че ти не си само човек, а един от хората.

 

4.              Мъж – жена

 „И създаде Бог човека… мъж и жена създаде ги…“ (Ср. Генезис 1, 27.)

На мъжа вля в тялото му повече сила, на жената даде повече нежност.

Него надарил със способността по-дълбоко да мисли, нея със способността по-дълбоко да чувства.

Мъжа насочил към цялото, жената към детайла.

Щом ме Бог създаде като мъж или като жена, с това ми отбеляза каква ще бъде моята задача в обществото, в което ме включи. И нищо от това, което притежавам не ми беше дадено излишно… Бог излишности не прави.

Очаква, че като мъж използвам своята сила и като жена своята нежност. Да използвам въобще всичките си свойства и способности принадлежащи на пола. За да вървят отделните лица и с тях обществото по-лесно, побързо и по-сигурно към своята цел. Към временното спокойствие, към вечното блаженство… към трайното щастие – към Бог.

Намерение:

Днес ще сторя поне едно дело, с което ще зарадвам ближния си или ще го насърча.

 

5.              Моето име християнин

 Аз съм християнин. Изповядвам учението, което единствено дава правилен отговор на всичките загадки на временен и следсмъртен живот. Изповядвам вероизповедание, в което има утеха и лекарства на всичките душевни болки…

Аз съм християнин – зная за какво живея, откъде съм и къде отивам.

Аз съм християнин – чедо Божие, от род на героичните римлянски мъченици какъвто беше Вавринец и Цецилия. Аз съм ученик на средновековните доктори, какъвто беше Анзелм и Тома, аз съм възпитаник на модерните гиганти на дейността, както беше Боско и Озанам.

Аз съм християнин – най-радостното същество Божие и наследник на небесното царство…

Аз съм християнин. – Да, можеше и да не бъда… Творецът можеше моята душа да прати в полумрака на дебрите или в хлада на тайгата, където още не сияе кръста. Той, обаче, намери за мене място тук – в сянката на катедралите. И не го направи заради това, че нямаше къде да ме намести, а поради това, че имаше своето намерение.

Аз съм християнин и с това е казано каква е задачата ми в обществото, което от ден на ден става повече езичническо. Аз съм наследник на Христос, на който нося името и това ми казва всичко.

Намерение:

Поне с едно дело днес ще покажа за какво ми беше дадено християнството.

  

6.        и фамилно име католик

 След добрата изповед се чувстваш като че ли отново се роди. Съзнанието, че си отново без вина, без грях е красиво И какво да кажем за миг, когато посрещаш в

своето сърце небесния Приятел и спреш в неговото обятие? За това е трудно да се говори, такава интимна радост трябва да се преживее… Неделното събрание около олтара и участието на молитвата на цялата Църква, в  която живеят толкова невинни и свети  души, и   с която заедно се молят до Татко и неговия най-любим Син Исус е прекрасно нещо.

Сигурността, че Църквата изисква от теб това, което изисква Христос, който веднъж ще те съди, вкарва в душата мир. И надеждата за небето прави ако не радостни, то поне поносими и тези най-горчиви мигове на живота. И това всичкото го имаш заради това, че ти си католик.

Обаче няма да се отнасяш по католически ако искаш да имаш всичко само за себе си. Налага се да направиш тези предимства и за другите достъпни – да ги направиш общи.

Това искаше от теб Господ, когато ти  даде милост да станеш член на неговата Църква. Ти си католик и това значи всеобщ и затова трябва всевъзможно да се стараеш да стане всеобщо това духовно богатство, което притежаваш.

Намерение:

Ще си припомням, че католик и егоист е лошо противоречие.

 

7.              Нашата среда

 Думата съдба и думата случайност се превеждат в християнския език с израза: Божието уреждане.

Живееш в определен град, къща, улица. Живееш в определена среда с определени хора. Тези хора имат своите духовни и материални нужди, имат добрите свойства, имат и грешки. Живееш между тях даже и с тях – създавайки едно семейство.

Това не е съдба, това не е случайност – това е Божието уреждане. Твоята среда е сектор на твоята християнска дейност, която ти определи самият Бог.

Живееш с хората, които имат красиви свойства, ценни добродетели. Знаеш ли коя е твоята задача? – Да се учиш от тях, да ги следваш.

И живееш и с такива, които са пълни със слабост и недостатъци, с морални нужди. Осъзнаваш ли какво иска в този случай Господ? – Иска да им обръщаш внимание и да им помагаш. Затова ти е тук.

Когато говориш за своята среда не вярвай в съдбата, нито в случайността, вярвай силно в Божието уреждане.

 

8.              Нашето време

 Брат, сестра, Бог ни прати в света в двадесети век. Над люлката, в която трябваше да ни сложат,

висеше вече крушката на Edison.

Когато накрая се появихме между живите, посрещна ни джаз музика по радиото на Marconi. Живеем на тридесети етаж и на работа ни закарва колата, която степенува скоростта до невъзможността…

Технически съзряхме много високо, обаче личи си  за съжаление, че нашата техническа висота е противоположна мярка на нашата морална недоразвитост. – Появяват се изобретатели и след тях се придружават в гъстите редове новатори… Обаче в морално религиозна област те са много малко… И все пак какво има в света по-важно от това?

„Само едно е нужно,“ вика Христос.

Бог те прати в двадесети век и въоръжи те с нужните свойства. И ти се оглеждаш и очакваш кой ще започне…

Грешка. – Ако никой в твоя окръг не започва, това е повод да започнеш ти.

Бъди подновител, новатор в морално религиозна област. Постави си за цел да правиш хората по-добри и започни със себе си, използвайки при това всичките технически предимства, които ни носи времето. – От това се нуждае нашият век и такива ни иска да има Бог.

 

9.              Докато има време

 Умираме по избор… Живеят само тези, които Бог иска да ги има още тук. И през тази нощ застудя,  според избора няколко човешки тела…

Аз засега останах.

И сега точно в този час мнозина изпадат в тъмнините на смъртта… Аз тук още спокойно дишам и гледам красивия Божия свят.

Всяка минута, която сега показва стрелката на моя часовникът е за някой последна. – Аз я имам още цяла. Бог ми я оставя. След нея втора, трета…

Когато мисля върху това, в духа си чувам думите от Библията: Докато имаме време, да извършваме добро, ще дойде нощ, когато вече никой няма да може да работи…

Аз още имам време.

Дали ще го имам след час – не зная.

Може би това е последния миг да се отдавам на Господа и да предложа с желание своите сили и способности в неговата служба – в службата на моите братя.

 

10.          Работа, работа, работа

 Работата е използването на средства за постигане на целта.

Щастливо да се свърши следването, да се намери подходяща работа, да се създаде семейство, да се създаде среда, в която спокойно ще живея аз и моите скъпи… Да стана полезен за мнозина, в мир да дишам, да постигна вечна радост – ако е възможно с всички, с които живея и така да прославя Бог… Това е моята цел.

Живот и здраве, филийка хляб в ръката и парче покрив над главата, силните ръце, здравите очи, правилното разсъждаване, доста чувствителното сърце, към това съкровище на християнското учение и постоянната помощ на Божията милост – това са моите средства… Използването на средствата за постигането на своята цел това е моята работа…

Ръцете поставени зад гърба и бездейното гледане на света, разчитането на другите и отлагането на работа за утрешния ден, това е моят грях, грях против Божията слава и против моето собственото щастие…

…грях, от който искам днес всевъзможно да се пазя.

 

11.          Е такова време

 Титлата на християнския герой и светец  се печелеше във времето на кезарейската Рома предимно в затворите и по арените. Беше такова време. По-късно трябваше да се търси в осамотението в Египетската пустиня. В средновековието това отличие благодарно  се присъждаше на тези, които мъжествено застанаха в защита на Църквата срещу невярващите… И после го печелиха църковните учители, които с обширните трактати защитавали Христовото учение срещу вътрешните врагове…

И когато на края на миналото столетие умираше модерният светец Боско, неговите последни думи бяха:

„Lavoro. – Работа, работа, работа…“ С тези думи обозначаваше актуален път към християнската съвършеност, към светост.

И когато с не малко уважение гледаме днес на мъжете и жените с мъченическата палма, на поклонниците в чувалска одежда, на рицарските воюващи и учениците на Църквата, все пак с особена обич поставяме пред очите си работник със запретнати ръкави – подобен на този от Назарет. Мъжа на постоянната дейност, изморен, покрит с прах, изпотен, но при това винаги уравновесен и усмихнат.

Е такова време.

Намерение:

Да почивам, колкото необходимо се налага, да работя колкото е възможно.

 

12.          Изкуството да ме харесват

 Ако усилено ще работиш, винаги ще намериш до себе си някой, който с възхищението „хей-давай!“ ще ти прибавя желанието за работа… И винаги ще се намери благодарна публика, която ще ти ръкопляска и ще изрече своето признание.

Амбициозните, работливите хора и скромни, имаха в човешкото общество винаги място и имат го и днес. Ако и ти бъдеш такъв, скоро ще спечелиш обичта. Хората с обич ще забравят твоите грешки и недостатъци, много ще ти прощават ако забележат, че притежаваш това обществено така търсеното полезно свойство.

И мислиш, че Бог няма да обръща внимание на твоите слабости ако забележи, че имаш постоянен стремеж да се трудиш за неговата чест и слава?

Вярвай, ако види как от изгрев до залез се трудиш в неговите служби, с обич ще ти прощава по-големите и по-малките грехове и с обич остава да спре своето Бащинско око върху тебе.

Вярвай, тайната на предпочитанието между хората и при Бога е в работата.

 

13.          Против душевната бедност

 Работата е полезна и против греха,“ казва Huysmans.

Специално против мързела, който Светата Библия нарича възглавница на сатана, майка и причина на всичките страсти. Всички тези, които са в нас и тези, които са около нас…

Греховете на нашата среда са в определеното значение и нашия грях. До определена степен те са следствия на нашата небрежност, нашето нехайство.

Ако работихме върху себе си, нямаше да има в нас грехове. И ако повече апостолски работихме в своята среда, нямаше да ги има толкова около нас…

Причина за толкова много зло има в нашия мързел! Убий го и ще лишиш себе си и своята среда от много неприятности.

Но знай, че за да преодолееш мързела и го унищожиш, можеш единствено с работа, с постоянна дейност. Само смелост, млад герой! Победата е сигурна, тъй като Бог в тази борба със своята помощ стои завинаги до тебе…

 

14.          Против бедността материална

 Бедността и работата обикновено непряко умерено между себе си са свързани. Те са като две панички на една везна. Колкото едната се понижи, толкова другата се издигне.

Можеше да не се изливат толкова сълзи, ако изтичаше повече пот. Само, че мнозина предпочитат да бършат очите си и очите на децата си. Предпочитат да плачат и да се оплакват от своята бедност, отколкото да излязат от нея с работа. Затова или протягат своята просеща шепа, или си купуват хляб за „пет пръсти и шеста длан“.

Само че изпросеният хляб не е никога голямо парче и щом е откраднат от чуждите мазоли – горчи, не е вкусен и вреди. Най-спокойно и най-вкусно се яде хляб, който донесе в къщи работата на татко, майка или вече и моята собствена…

Намерение:

От днес  не  искам  да  бягам  от  никаква  работа. С желание ще помогна на майка си в кухнята или на татко в работата. Да има в къщи по-голяма радост и по-голямо парче хляб.

 

15.          За развитието на личността

 Познаваш ли притчата от Евангелието за гривните и талантите? – Ако не, потърси я при Матея (Мт 25, 14-30). Всеки от нас получава каквото трябва. Един получи силни мускули, другият извънредна подвижност, един остроумна памет, другият логическо разсъждение. Този – изкуствени дарования, онзи търговски дух. Всеки нещо, един повече, другия по-малко.

И всички ще даваме строга сметка, за това как разполагахме с приетите таланти. Който много е получил, много ще се изисква от него. И горко на този, който ще върне само толкова колкото е приел…

Затова отново трябва да се повтори: „Работа, работа, работа“, тъй като само с нея възможно е да се увеличат приетите дарове.

Сам за себе си аз съм загадка. Има в мене сега неосвободени енергии, дремещи сили, непознати ценни свойства, които получих от Бога. Тези трябва да открия, да събудя, да придвижа, да използвам за честта на Бог, за доброто на себе си и своите ближни.

Затова още веднъж повтарям: „Работа, работа, работа…“ Само тя, целия твой душевен и физически апарат мобилизира, развива и хармонизира. Обувките с използването се изхабяват, способностите с използването се увеличават. – И ако веднъж паднеш от прекалено много работа, не съжалявай. Ако беше разумно регулирана и съответна към целта, нямаше за какво да упрекваш себе си. Вярвай, бяха прави старите Римляни, когато говореха: „По-добре е да се съдера от колкото да ръждясам…“

Важното е във времето и във вечността да вносиш повече отколкото си получил. Затова: „Работа, работа, работа…“

 

16.          1. Забележка

 Когато слушаш думата „работа“, не мисли само за превитите гърбове, за втвърдените длани, за шума и прахта в машиностроителния завод, за комбинизоните мръсни от олио, за лопатите, търнокопите и лостовете. Това би било едностранно разбиране.

Казахме вече, че работата е използването на средствата за постигане на целта. Целите и към тях използваните средства са много, затова и работите са различни.

Ако си играеш с по-малкото братче или сестра, за да освободиш ръцете на майка ти и това е работа.

Ако в доверен разговор уверяваш приятеля си, че е възможно и се рентира да се живее чисто и това е работа.

Ако мислиш върху това как да насочиш татко си да сбъдва своите християнски задължения и това е работа. Ако пееш на тъжен приятел весели песни, за да го забавляваш и доведеш до по-хубави мисли и това е работа.

Всичко е работа, където има целеустремено използване на средства. Както виждаш и забавлението е понякога работа.

Обаче ще ти кажа и обратното: И работата може да бъде забавление, радост. Животите на големите хора това доказват.

Разбери това и много си разбрал.

 

17.          Целият свят е в злото…

 – с болката установява Йоан апостол в началото на християнската ера. И ние след 2000 години признаваме

  • за своя срам – отново тази действителност. – Злото се увеличава, разпространява се, чувства победа. То затова, защото работи. Действа, не мързелува.

Доброто изчезва, изгубва се. Защото много разчита, отлага, иска да има спокойствие. Спокойствието обаче се поддържа и осигурява с работа и с борба. Ако искаш да го притежаваш, най-напред трябва да го изгубиш; ако искаш да го печелиш, трябва първо да отхвърлиш сладкото бездействие. Сам себе си непрестанно да безпокоиш с атаките срещу лошия.

И злото само за това чувства победа, че в опозицията има малко от доброто.

Това ни задължава да увеличаваме в света доброто, да го има в света колкото повече и да призоваваме към това и околните…

Не спи вече.

„Iam tempus est de sommo surgere“, вика Христос.

„Крайно време е да станем от сън и да се готвим за работа.“

Ще почиваме чак в небето.

 

18.          Ora et labora

 Всяко добро дело има двама автори: Бог и човек. Сам човек, без Божието съдействие, на нищо ценно не е способен.

„Без мен нищо не можете…“

Ще се опиташ, например, да отклониш брат си от грях и да го спечелиш за Христос. Всичко за него ще направиш и всичко ще му кажеш, но ще е излишно, ако Бог не даде светлината да разбере и силата да осъществи.

Нуждаем се от помощ отгоре, затова трябва да изпращаме молитвата отдолу.

„Без мене нищо не можете, обаче молете се и ще ви се даде.“

Увери себе си веднъж завинаги: Твоята молитва е така нужна за извършването на някакво добро дело, както твоята работа. Дори ще кажа, че е по-нужна!

Особено при апостолската работа не забравяй за принципа: „Повече трябва да се говори за грешния с  Бог (това значи да се моли ), отколкото да се говори на грешния за Бог (това значи да се работи).“ Това е тайната на успеха на всичките апостолски души.

Много работа трябва, но молитвата е нужна повече.

 

19.          Постоянно трябва да се молим

 Злото нараства и се засилва… Трябва да се увеличи работата и да се увеличи и молитвата. Днес извънредно е актуален призива на Христос: „Трябва постоянно да се моли и да не се прекъсва…“ (Ср. Лк 18, 1.)

Не преувеличаваме ли? Въобще възможно ли е постоянно да се работи и постоянно да се моли? Тъй като правим едното, не можем да правим другото…

Ти мислиш ли, че Исус изисква от нас невъзможното? – Не. Много добре знае колко можем. Това е възможно, красиво е да се свърже. Само трябва да се намери начин.

Виж, досега в християнската аскеза се казваше за два начина на молитва, устен и размишляващ. Вярно е, ако искаш с тези два начина да сбъднеш призива на Христос за постоянната молитва, ще изопачиш своето християнско учение и няма да издържиш с нервите.

Имаме трети начин на молитва: priére – action – молитвата с дело. – С това, че своите работи започвам, продължавам и свършвам с добро намерение, сменям  ги така на молитвата и решавам така въпроса на постоянната работа и постоянната молитва, каквото от нас изисква сегашното време.

За миг помисли върху това как днес ще сбъднеш завета на Спасителя: „Постоянно трябва да се молим и да не прекъсваме.“

 

20.          2. Забележка

 Когато се подчертава молитвата на дело, нека не се разбира това така, че и се даде предимство пред останалите две, като че ли искаме с нея да заместим устната и размишляваща молитва.

Устната молитва е винаги непростимо изискване на всеки по-висок стремеж. Молитвата на делото не иска да я замести, а да я допълва. Още повече това важи за молитвата – размишляваща.

Само за това така я подчертаваме, понеже нараснаха християните, които си мислят, че когато си свършват своята редовна сутрешна и вечерна молитва, приключиха всичко. Не. Молитвата не е възможно да се извърши, молитвата никога не е възможно да се свърши. Постоянно трябва да се молим и да не прекъсваме. Който завърши молитвата си, той слага край и на своето християнство.

Трябва да се молим цял живот и трябва да се молим с целия си живот, с цялата си личност. С ръцете, нозете, очите, ушите, с всички части на тялото и душата. Само така ще изчезне от нашия живот грешната непоследователност, глупавия спор между нашата вяра и нашите дела. Това обаче без молитвата на делото, без постоянната връзка с Бог, не може да се постигне.

Господи, научи ни да се молим… постоянно да се молим, така както ти желаеш. Амин.

 

21.          Покаяние

 Животът на човек тук на земята не е мислим без болките; особено в живота на християнина.

Истина е, че болката никой от нас няма да избегне. Ако някой успее тук във времето, той сигурно няма да успее във вечността.

Исус неизказано ни обича, иска всичките да ни спаси, иска да ни опази пред вечното страдание и затова ни препоръчва временно страдание…

Спомни си за неговите осем блаженства.

Тези, които страхливо избягват всяка неприятност предупреждава с примера на Содомчаните с думите:

„Ако няма да правите покаяние, всички ще загинете…“ Истински ли се обичаш?

Ако да, намрази се малко, и вземи за себе си желание за някаква доброволна жертва, някаква болка.

Обичаш хората? Препоръчай на тях същото.

 

22.          Умъртвяване

 Кой с каквото е грешен, с това е наказан…

Ако ти не си послушен на Бог, който от теб изисква постоянна бдителност, умъртвяване и себеотрицание, не се учудвай ако после не те послушат твоята плът и страст.

Колко пъти вече трябваше сам пред себе си да се изчервяваш – ти беше сърдит и обземаше те плач, че те увлече гняв, че избухна и създаде болка на другия, на приятеля, майка, татко… Как сам за себе си беше отвратителен, когато от господар ти стана роб на плътната страст и с разкош ти събори своите мисли, чувства и тяло в калта на нечистия грях… Как на теб ти досаждаше, когато не владееше със сърцето си и с лоша клевета ти непоправимо накърни името на своя ближен…

Това всичко ти се случи, защото не беше послушен на Бог, който от тебе изискваше постоянна бдителност и постоянно умъртвяване. Непослушанието се наказва с непослушание.

Всекидневно ние трябва да вземаме определена порция от болка във вид на себеотрицание, ако искаме да избегнем подобни сумни и стипчиви мигове.

Брат, сестра, вярвай, без умъртвяване, без доброволно приета болка няма никога достойно да живееш.

 

23.          Сгрешихме

 Когато говоря за грях, говоря за съжалението от собствения опит. Не само аз, всички ние сме такива. Всички вече сгрешихме по някакъв лош начин и станахме така, Боже, Твои длъжници.

Единствената монета, с която можем да изплатим дълговете си е покаянието – принято с желание или със собствено избрана болка…

Боже, когато аз грешно се радвах, Ти страдаше…

За да можеш Ти да се радваш, налага се сега аз да страдам.

И моето покаяние трябва да бъде така обилно и постоянно, както моята молитва и работа, понеже много е, твърде много е това, което трябва да плащам.

Тъй като прибавям до своите дългове всекидневно нови дългове.

После трябва да плащам и за тези, с които създавам едно Тайнствено Тяло и които своя дълг до Тебе забравиха…

Боже, приеми моите болки. Искам да плащам за себе си и за тези, които обичам и не искам да се сърдиш на тях.

 

24.          В онова време

 Преди греха сме ние и тогава, когато ние сме след него. Понеже живеем постоянно в опасност, когато и да е, да повторим своето падение. Общото лекарство против миналите и бъдещите падения е покаянието, на което важността не може никой без вина да подценява.

Исус изрази нуждата от покаянието с доста ясни думи: „Ако не се покаете, всички ще загинете.“

Павел разбра последствието на Исусовите думи и затова каза за себе си: „Наказвам своето тяло и в служба го подчинявам.“ (Ср. 1 Кор. 9, 27.)

Брат, сестра, когато чуваш думата за покаянието, може би ти идват на ума грубите одежди, кървавото бичуване, дългите пости и тесните килии и на гърба ти се прави гъсашка кожа. Изгубваш желанието за понататъшен духовен стремеж.

Не се страхувай! Ние днес вече ползваме по-човешки и по-рентабилни средства, за да запазим дисциплината на тялото и неговите лоши страсти. Ние ползваме за това работата – постоянната, съвестната и издръжливата работа.

Това е нашето умъртвяване и нашето покаяние. Повтори на себе си тук, още веднъж: „Работа, работа, работа!“

 

25.            Покаянието днес

 През зимата има слана, през есента вятър, през пролетта дъжд. Когато идва лятото, под покривите е горещо, на полето те измъчва жажда, на улицата горещина и прах… Постоянно има нещо.

Вчера те болеше глава, днес те боли зъб и утре пак, може би някакъв непредвиден случай замрази изведнъж твоя свети план, върху който ти толкова работеше и ще се налага да се приспособиш към новите обстоятелства, даже може би да започнеш отново.

Само преди няколко дена ти беше в очите на всички като чиста салфетка, а днес вече те перат, защото мнозина изтриха в тебе своите лоши клеветнически устни…

Ти си още млад, пълен с красиви сънища и днес когато вън е така красиво, другарите ти се радват на живота, скачат, забавляват се, ти лежиш в леглото и не си в състояние да станеш на нозете си.

Искаш да изплащаш на Бог дълговете за собствените си грехове и за греховете на своите братя? Искаш да се покайваш? – Започни. Не ти е нужен бич, нито пости, нито дълги шествия.

„Доста имаш на ден от своите страдания…“ – Всекидневните случаи покрай твоята постоянна работа са ти напълно достатъчни.

 

26.          3. Забележка

 Дори и всичко да си усвоил, което ти се препоръчва в предишните размишления за работа и молитва, все пак още нещо ще ти липсва. Ти ще станеш болнаво сериозен и ще ти липсва усмивката.

Свети Франциск Салски казваше: „Светец тъжен е тъжен светец.“

Навярно християнин без радостна усмивка е твърде недостатъчен и твърде опасен и дори несъзнателен враг на Христовото царство, макар че това го неосъзнава. Християнин, който постоянно върви с измъчено, мрачно лице е лоша реклама, лошо препоръчване на Христовото благовестие. Вместо да привлича и печели за Евангелието, отблъсква, възпира – особено младите.

Такъв тъжен светец способства, че мнозина и днес  за голямото съжаление отъждествяват черната дреха, тъжно, сериозно лице и бавно вървене с дълбока набожност.

Не ги последвай. Ти се направлявай според призива на Библията: „Служете на Господа във веселието“ … „защото веселият дарител обича Бог.“ (Ср. Псалм 100, 2; 2 Кор. 9, 7.)

Днес осъзнай добре това и усмихвай се по цял ден.

 

27.          Връзка на съвършеността

 Всичко, което досега казахме, можем обобщено да изразим с една дума: любов. – Всичките добродетели, за които тук говорихме са само различни видоизменения на любовта.

Нашите добродетелни дела са съдове, формички на любовта. Любовта е съдържанието, което и на формите дава свърхестествена стойност. Не е от значение каква е посудата, важно е колко любов има в нея. Няма значение дали почистваш картофи или строиш катедрали, важно е колко любов към Бога има в твоето дело.

По-скромните, по-незабележимите работи са обикновено по-богати на любов. С това не искам да ти казвам да ги търсиш. Най-хубаво е всичко да вземаш в ред, така както живота ни го донася и да попълваш с любов чак до върха.

Слушай Павел: „Ако говоря на езиците човешки и ангелски, а любов нямам, аз тогава съм станал мед, която звънти, или кимвал що дрънка. Ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание и ако имам пълна вяра планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. Ако раздавам всичките си имоти за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.“ (Ср. 1 Кор. 13, 1-3.)

 

28.          За всички станах всичко

 Всеки исторически етап принуждаваше християнина да си избере преди всичко вид на любовта до Бога. Ние трябва, така изглежда, да сипваме своята любов, особено в трите споменати видове: в постоянната молитва, умъртвяване и работа насочена социално, това значи в полза на ближния и цялото общество.

Ние трябва да обичаме Бог така, че от нашата любов да има ближният колкото може повече полза. Подчертаваме социален елемент в нашата Света религия. Подчертаваме го с проповядването на учението на св. Павел за Тайнственото Тяло Христово. Връщаме се тогава до този вид любов вървяща към Бог чрез ближния  с постоянна молитва, неуморна работа и издръжливо умъртвяване.

Този вид любов към Бога  доведе апостола до това, че можеше за себе си да каже: „Станах всичко, за да спечеля за Христос поне един някой.“ (Ср. 1 Кор. 9, 22.) Тази любов самият Павел така определяше: търпелива, грижлива, не завижда, не се гордее, не е суетна… Не търси своята сметка, за никой лошо не мисли, не се радва на безправието, а се радва на правдата, всичко вярва, на всичко се надява, всичко понася и никога няма да прекъсне… (Ср. 1 Кор. 13.)

Помисли над характера на твоята любов към Бога!

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.