Генерални Аудиенции

Животът в молитва на Свети Доминик Гусман

8 август 2012 – Папа Бенедикт XVI

Животът в молитва на Свети Доминик Гусман

 

Скъпи братя и сестри,

Днес Църквата чества Мемориала на Свети Доминик Гусман, свещеник и основател на Ордена на проповедниците, известен като Доминиканците. В един предишен катехизис вече илюстрирах тази забележителна фигура и основния му принос за обновлението на Църквата по негово време. Днес бих искал да хвърля светлина върху един от съществените аспекти на неговата духовност: неговия живот на молитва. Свети Доминик беше човек на молитвата. Влюбен в Бога, той нямаше друг стремеж освен спасението на душите, особено на онези, които бяха попаднали в мрежата на ересите на неговото време; последовател на Христос, той радикално въплъщава трите евангелски съвета, като съчетава свидетелството за живот в бедност с проповядването на Словото. Под ръководството на Светия Дух той напредва по пътя на християнското съвършенство. Във всеки момент молитвата беше силата, която обновяваше апостолското му дело и го правеше още по-плодотворно.

Блажени Йордан от Саксония († 1237), неговият приемник като глава на Ордена, пише: „През деня никой не беше по-дружелюбен от него… обратно, през нощта никой не бдеше в молитва по-усърдно от него. Той посвети деня на своя ближен, но даде нощта на Бог” (P. Filippini, San Domenico visto dai suoi contemporanei, Bologna 1982, p. 133). В Свети Доминик можем да видим пример за хармонична интеграция между съзерцанието на божествените тайни и апостолската работа. Според свидетелствата на близки до него „той винаги говореше с Бога и от Бога”. Това наблюдение сочи неговото дълбоко общение с Господ и в същото време неговия постоянен ангажимент да води другите към това общение с Бог. Той не е оставил писания за молитвата, но доминиканското предание е събрало и предало живия му опит в произведение, наречено: Деветте начина на молитва на Свети Доминик. Тази книга е съставена от доминикански монах между 1260 и 1288 г.; това ни помага да разберем нещо от вътрешния живот на светеца и също така ни помага, с всички различия, да научим нещо за това как да се молим.

Следователно има девет начина за молитва, според свети Доминик, и всеки от тях – винаги преди разпнатия Исус – изразява дълбоко проникващ физически и духовен подход, който насърчава припомнянето и усърдието. Първите седем начина следват възходящ ред, подобно на стъпките по пътеката, към интимното общение с Бог, с Троицата: Свети Доминик се моли изправен, наведен, за да изрази смирение, лежи прострян на земята, за да поиска прошка за греховете си, коленичи в покаяние да споделя в страданието на Господа, с широко разтворени ръце, взирайки се в Разпятието, за да съзерцава Върховната Любов, гледайки към небето, чувствайки се привлечен от Божия свят.

Има три позиции: стоеж, коленичил, легнал прострян на земята; но с погледа, винаги насочен към нашия Разпънат Господ. Последните две позиции обаче, върху които бих искал да помисля накратко, съответстват на две от обичайните религиозни практики на светеца. Първо, лична медитация, в която молитвата придобива още по-интимно, пламенно и успокояващо измерение. След рецитирането на литургията на часовете и след отслужването на литургия, Свети Доминик продължи разговора си с Бог, без да определя каквото и да е време. Седейки тихо, той спираше за припомняне във вътрешно отношение на слушане, докато четеше книга или се взираше в Разпятието. Той преживяваше тези моменти на близост с Бог толкова интензивно, че неговите реакции на радост или на сълзи бяха външно видими. По този начин, чрез медитация, той усвои реалността на вярата. Свидетели разказват, че понякога той изпадал в някакъв екстаз с преобразено лице, но веднага след това смирено се захващал с ежедневната си работа, презареден от силата, която идва отгоре.

Тогава идват неговите молитви, докато пътува от един манастир в друг. Той ще рецитира възхвала, обедна молитва и вечерня със своите другари и, минавайки през долините и през хълмовете, ще съзерцава красотата на творението. Химн на възхвала и благодарност към Бог за многобройните Му дарове ще избликне от сърцето му и най-вече за най-голямото чудо: изкупителното дело на Христос.

Скъпи приятели, Свети Доминик ни напомня, че молитвата, личният контакт с Бог е в основата на свидетелството за вяра, което всеки християнин трябва да носи у дома, на работа, в социални ангажименти и дори в моменти на почивка; само тази истинска връзка с Бог ни дава силата да преживеем всяко събитие с интензивност, особено моментите на най-голяма мъка. Този светец също ни напомня за важността на физическите позиции в нашата молитва. Колениченето, стоенето пред Господа, приковаването на погледа ни в Разпятието, мълчаливото припомняне – те не са от второстепенно значение, но ни помагат да поставим цялото си „аз“ вътрешно във връзка с Бога. Бих искал още веднъж да припомня необходимостта за нашия духовен живот всеки ден да намираме време за тиха молитва; трябва да отделим това време за себе си, особено по време на празниците, за да имаме малко време за разговор с Бог. Това също ще бъде начин да помогнем на тези, които са близо до нас, да влязат в лъчезарната светлина на Божието присъствие, което носи мира и любовта, от които всички се нуждаем. Благодаря ви.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад на свободата, Кастел Гандолфо, сряда, 8 август 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.