Генерални Аудиенции

Живият Бог, влизайки в съюз с хората, непрекъснато обновява самата реалност на живота

18 ноември 1981 – Папа Йоан Павел II

Живият Бог, влизайки в съюз с хората, непрекъснато обновява самата реалност на живота

 

  1. „Вие сте измамени, като не познавате нито Писанията, нито Божията сила“ (Матей 22.29), така Христос каза на садукеите, които – отхвърляйки вярата в бъдещото възкресение на тялото – Му бяха представили следния случай: „ Сред нас имаше седем братя; първият умря, щом се ожени, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си“ (според Моисеевия закон на „левирата“); „така и второто, и третото, до седмото. В края на краищата и жената умря. При възкресението на кого от седемте ще бъде тя?“ (Мат. 22,25-28).

Христос отговаря на садукеите, като заявява в началото и в края на своя отговор, че те са в голяма заблуда, тъй като не познават нито Писанията, нито Божията сила (вж. Марк 12.24; Мат. 22.29). Тъй като разговорът със садукеите се съобщава и от трите синоптични евангелия, нека сравним накратко съответните текстове.

  1. Версията на Матей (Матей 22.24-30), въпреки че не се отнася до храста, съвпада почти изцяло с тази на Марко (Матей 12.18-25). И двете версии съдържат два основни елемента: 1) твърдението за бъдещото възкресение на телата, 2) твърдението за състоянието на телата на възкресените мъже (1). Първият елемент, отнасящ се до бъдещото възкресение на тялото, е комбиниран, особено в Матей и Марк, с думите, отправени към садукеите, според които те не познават „нито Писанията, нито Божията сила“. Това твърдение заслужава особено внимание, тъй като именно в него Христос уточнява самата основа на вярата във възкресението, на която се позовава, отговаряйки на въпроса, поставен от садукеите с конкретния пример на Мойсеевия закон за левирата.

  2. Без съмнение садукеите разглеждат въпроса за възкресението като вид теория или хипотеза, която може да бъде преодоляна (2). Исус първо им показва грешка в метода: те не познават Писанията; и след това грешка на заслугите: те не приемат това, което е разкрито от Писанията – те не познават силата на Бог – те не вярват в Онзи, който се разкри на Моисей в горящия храст.

Това е много значим и много точен отговор. Христос се среща тук с хора, които се смятат за експерти и компетентни тълкуватели на Писанията. На тези мъже – тоест садукеите – Исус отговаря, че само буквалното познаване на Писанието не е достатъчно. Всъщност Писанието е преди всичко средство за познаване на силата на живия Бог, който се разкрива в него, точно както се разкрива на Моисей в храста. В това откровение Той нарича себе си „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Яков“ (3) – следователно на тези, които са били предците на Мойсей във вярата, която произтича от откровението на живия Бог. Всички те са мъртви отдавна; обаче Христос допълва споменаването им с изявлението, че Бог „не е Бог на мъртвите, а на живите“. Това ключово изказване, в което Христос тълкува думите, отправени към Моисей от горящия храст, може да бъде разбрано само ако признаем реалността на един живот, на който смъртта не слага край. Бащите на Мойсей по вяра, Авраам, Исаак и Яков, са живи хора за Бога (вж. Лука 20.38: „защото всички живеят за Него“), въпреки че според човешките критерии те трябва да бъдат причислени към мъртвите. Правилният препрочит на Писанието и в частност на гореспоменатите Божии думи означава познаване и приемане с вяра на силата на Дарителя на живота, който не е обвързан от закона на смъртта, който доминира в земната история на човека.

  1. Изглежда, че отговорът на Христос за възможността за възкресение(4), даден на садукеите, трябва да се тълкува по този начин, според версията и на тримата синоптици. Ще дойде време, когато Христос ще даде отговор по този въпрос със собственото Си възкресение; засега обаче Той се позовава на свидетелството на Стария завет, показвайки как да открием истината за безсмъртието и възкресението. Трябва да направим това, като не се спираме само на звука на думите, но и като се върнем към силата на Бог, която се разкрива от тези думи. Споменаването на Авраам, Исаак и Яков в тази теофания, дадена на Моисей, за която четем в Книгата Изход (Изход 3.2-6), представлява свидетелство, което живият Бог дава на онези, които живеят „за Него“: на тези които благодарение на силата му имат живот, дори ако според измеренията на историята отдавна биха били причислени към мъртвите.

  2. Пълният смисъл на това свидетелство, на което Исус се позовава в разговора си със садукеите, би могъл да бъде разбран (отново само в светлината на Стария завет) по следния начин: Онзи, който е – Този, който живее и който е Животът – съставлява неизчерпаемият източник на съществуване и живот, както е разкрит в „началото“, в Битие (вж. Битие 1-3). Въпреки че поради греха телесната смърт е станала участ на човека (5) и въпреки че достъпът до Дървото на живота (велик символ на Книгата Битие) му е забранен (вж. Битие 3,22), обаче живият Бог, сключвайки своя Завет с хората (Авраам – патриарсите, Моисей, Израел), непрекъснато обновява, в този завет, самата реалност на Живота, разкрива своята перспектива наново и в известен смисъл отваря нов достъп до дървото на живот. Заедно със Завета, този живот, чийто източник е самият Бог, се споделя от същите тези хора, които в резултат на нарушаването на първия Завет са загубили достъп до дървото на живота и в измеренията на тяхната земна история те са били подложени на смърт.

  3. Христос е последната дума на Бог по този въпрос; всъщност Заветът, който с Него и чрез Него е установен между Бог и човечеството, отваря безкрайна перспектива на Живота: и достъпът до дървото на Живота – според първоначалния план на Бога на Завета – се разкрива на всеки човек в неговата окончателна пълнота. Това ще бъде смисълът на смъртта и възкресението на Христос, това ще бъде свидетелството на пасхалната тайна. Разговорът със садукеите обаче се провежда в предпасхалната фаза на Христовата месианска мисия. Ходът на разговора според Матей (Матей 22,24-30), Марко (Марко 12,27-28) и Лука (Лука 20,27-36) показва, че Христос – който няколко пъти, по-специално в разговорите с учениците си е говорил за бъдещото възкресение на Човешкия Син (срв. Матей 17.9, 23; 20.19) – в разговора си със садукеите обаче той не засяга тази тема. Причините са очевидни и ясни. Разговорът се води със садукеите, „които твърдят, че няма възкресение“ (както подчертава евангелистът), тоест те се съмняват в самата му възможност и в същото време се смятат за специалисти в Свещеното писание на Стария завет, и своите квалифицирани преводачи. И затова Исус се позовава на Стария завет и въз основа на него им показва, че „те не познават Божията сила” (6).

  4. Що се отнася до възможността за възкресение, Христос има предвид именно тази сила, която върви ръка за ръка със свидетелството на живия Бог, който е Богът на Авраам, Исаак, Яков и Богът на Мойсей. Богът, когото садукеите „лишават“ от тази власт, вече не е истинският Бог на техните бащи, а Богът на техните хипотези и тълкувания. Вместо това Христос дойде да свидетелства за Бога на Живота в цялата истина за Неговата сила, която се разгръща над живота на човека.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 18 ноември 1981 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.