Генерални Аудиенции

Ефесяни 1, 3-10

6 юли 2005 – Папа Бенедикт XVI

Ефесяни 1, 3-10

 

„Той ни избра“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. Днес чухме не псалм, а химн от Посланието до ефесяните (срв. Ефесяни 1:3-14), химн, който се повтаря в литургията на вечернята във всяка една от четирите седмици. Този химн е молитва за благословия, отправена към Бог Отец. Той развива и описва различните етапи от плана на спасението, изпълнен чрез делото на Христос.

В центъра на благословията звучи гръцката дума mysterion, термин, който обикновено се свързва с глаголи на откровение („разкривам“, „познавам“, „изявявам“). Всъщност това е великият и таен проект, който Отец е пазил за себе си от незапомнени времена (вж. ст. 9) и който той решава да осъществи и разкрие в „пълнотата на времето“ (вж. ст. 10) чрез Исус Христос, неговия Син.

Етапите на този план съответстват в химна на спасителните действия на Бог чрез Христос в Духа. Отец, на първо място – това е първото му действие – ни избира от вечността, за да бъдем святи и непорочни в любовта (вж. ст. 4), след което ни предопределя да бъдем негови синове (вж. ст. 5- 6), и в допълнение, той ни изкупва и прощава греховете ни (вж. ст. 7-8), разкрива ни напълно тайната на спасението в Христос (вж. ст. 9-10) и накрая, той предлага вечното наследство за нас (вж. ст. 11-12), като вече ни дава залог за това сега в дара на Светия Дух, с оглед на окончателното възкресение (вж. ст. 13-14).

  1. Следователно има много спасителни събития, които следват едно след друго, докато химнът се развива. Те включват трите Лица на Благословената Троица: започвайки с Отец, който е Инициаторът и върховният Създател на плана на спасението: след това фокусът е съсредоточен върху Сина, който осъществява плана в историята; тогава идва Светият Дух, който отпечатва своя „печат“ върху цялото дело на спасението. Нека сега да поразсъждаваме накратко върху първите два етапа: святост и синовство (ст. 4-6).

Първото божествено действие, разкрито и извършено в Христос, е изборът на вярващите, резултат от свободна и безвъзмездна инициатива на Бог. Следователно в началото, „преди основаването на света” (ст. 4), във вечността на Бог, божествената благодат беше готова да влезе в действие. Подтикнат съм да размишлявам върху тази истина: от вечността сме били в Божиите очи и той е решил да ни спаси. Съдържанието на това призвание е нашата „святост“, едно велико слово. Светостта е участие в чистотата на божественото Същество. Но знаем, че Бог е любов.

Следователно да участваме в божествената чистота означава да участваме в „милосърдието“ на Бог, да се съобразяваме с Бог, който е „милосърдие“. „Бог е любов“ (I Йоан 4: 8, 16): това е утешителната истина, която също ни кара да разберем, че „святостта“ не е реалност, отдалечена от собствения ни живот, но ние навлизаме в мистерията на „святостта“, за да степента, в която можем да станем хора, които обичат заедно с Бог. Така агапе става нашата ежедневна реалност. Следователно ние сме пренесени в свещения и жизнен хоризонт на самия Бог.

  1. Продължаваме по тези линии към следващия етап, който също е обмислян в божествения план от вечността: нашето „предопределение“ като Божии деца, които не са само човешки създания, но наистина принадлежат на Бог като Негови деца.

Павел издига другаде (вж. Гал. 4:5; Рим. 8:15, 23) възвишеното състояние на синовството, което предполага и произтича от братството с Христос, Сина par excellence, „първородния от много братя“ (Рим. 8 : 29), както и интимността с небесния Отец, който отсега нататък може да бъде призоваван като Абба, към когото можем да се обръщаме като „възлюбен Отец“ в смисъл на истинско познаване на Бога, в спонтанна и любяща връзка.

Следователно ние сме в присъствието на огромен дар, възможен благодарение на „целта на [божествената] воля” и чрез „благодат”, светъл израз на любовта, която спасява.

  1. Нека сега чуем великия епископ на Милано, св. Амвросий, който в едно от своите писма коментира думите, отправени от апостол Павел към ефесяните, размишлявайки върху богатото съдържание на нашия собствен христологичен химн. Той първо подчертава преизобилната благодат, с която Бог ни е направил Свои осиновени деца в Исус Христос. „Следователно, няма нужда да се съмняваме, че членовете са обединени с главата си, преди всичко защото сме били предопределени от самото начало да бъдем осиновени като Божии деца чрез Исус Христос“ (Писмо XVI ad Ireneo, 4: SAEMO, XIX , Милано-Рим, 1988 г., стр. 161).

Светият Милански епископ продължи размишлението си, отбелязвайки: „Кой е богат освен самия Бог, Създателят на всичко?“. И той заключава: „Но той е много по-богат на милост, защото ни е изкупил всички и – като автор на природата – ни е преобразил, които в съответствие с естеството на плътта сме били деца на гнева и подложени на наказание, така че ние могат да бъдат деца на мира и любовта” (пак там, 7, стр. 163).

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 6 юли 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.