Генерални Аудиенции

"Ето човека!" (Йоан 19:5)

27 април 1983 – Папа Йоан Павел II

„Ето човека!“ (Йоан 19:5)

 

  1. Великденската радост, която е обичайното състояние на християнина и която ценим особено в този литургичен период, не може да ни накара да забравим, скъпи братя и сестри, огромността на страданието на света. В края на краищата, не е ли вярно, че Възкресението на Христос, от което произтича нашата радост, непрекъснато ни напомня за тайната на Неговите страдания? Дори човечеството, което на Великден беше въведено в тайната на страданията и възкресението на Спасителя, е призовано непрекъснато да преживява прехода от страданието към радостта. И наистина, според божествения план, където страданието изобилства най-много, там е предопределено да изобилства и радостта.

В своето дело на помирението въплътеният Божи Син доброволно пое върху себе си страданието и смъртта, които хората бяха заслужили за греховете си. Но той не ни освободи от това страдание и тази смърт, защото иска да участваме в Неговата изкупителна жертва. Той промени значението на болката: тя трябваше да бъде наказание за извършените грехове; сега вместо това, в разпнатия Господ, то се е превърнало в материал за възможна жертва на божествената любов за формирането на ново човечество.

Исус коригира мнението, което разглежда страданието единствено като наказание за греха. Всъщност, на въпроса на учениците относно сляпороден човек, той изключва, че тази немощ произлиза от греха, и заявява, че причината за това е проявлението на Божиите дела, проявление, което ще се случи с чудото на изцелението и още повече с прилепването на „болния, изцелен в светлината на вярата (Йоан 9, 3).

  1. За да разберем значението на страданието, човек не трябва да гледа толкова много на грешния човек, а по-скоро на Христос Исус, неговия Изкупител. Божият Син, който не заслужаваше страдание и който можеше да се освободи от него, вместо това се посвети изцяло на пътя на страданието от любов към нас. Той изтърпя болка от всякакъв вид, физическа и морална. Сред моралните страдания имаше не само безчинствата, лъжливите обвинения и презрението на враговете, заедно с разочарованието от малодушието на учениците; имаше и тайнственото страдание, усетено в дълбините на душата поради изоставянето на Отца. Страданието нахлу и обгърна цялото човешко същество на въплътения Син.

Думата „Ето човека!“ (Йоан 19:5), което Пилат изрича, за да отклони обвинителите от техния план, показвайки им окаяното състояние, в което се намира Исус, е приветствано и запазено от християните като покана за откриване на ново лице на човека. Исус се появява като човек, потиснат от болка, омраза, насилие, подигравка и доведен до безсилие. В този момент той олицетворява най-дълбокото страдание на човечеството. Никога човекът не е страдал толкова интензивно, нито толкова напълно и този човек е Божият Син. Превъзходно благородство блести в човешкото му лице. Христос осъществява идеала на човека, който чрез болката извежда стойността на съществуването на най-високо ниво.

  1. Тази стойност не произтича единствено от страданието, а от любовта, която се изразява в него. „След като възлюби своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай (Йоан 13:1). В тайната на Страданието Христовата любов към нас достига своя връх. И точно от този връх се разпространява светлина, която озарява и осмисля цялото човешко страдание. В божественото намерение страданието има за цел да насърчи растежа на любовта и следователно да облагороди и обогати човешкото съществуване. Страданието никога не е изпратено от Бог с цел да смаже или унищожи човешката личност или да попречи на нейното развитие. Тя винаги има за цел да повиши качеството на живот, стимулирайки го към по-голяма щедрост.

Разбира се, следвайки Исус, ние трябва да се стремим да облекчаваме и, доколкото е възможно, да потискаме страданието на хората около нас. По време на земния си живот Исус свидетелства за съчувствието си към всички нещастни и им оказва ефективна помощ, като изцелява голям брой болни и немощни. Тогава той препоръча на учениците си да помагат на всички нещастни, като разпознават собственото си лице във всеки от тях.

Но в страданията, които ни засягат лично и които не можем да избегнем, Христос ни кани да се възползваме от възможността за по-голяма любов. Той предупреждава своите ученици, че ще бъдат особено свързани с Неговите изкупителни страсти: „Истина, истина ви казвам: вие ще плачете и ще се натъжавате, но светът ще се радва. Ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне в радост” (Йоан 16, 20). Исус не дойде, за да установи земен рай, от който болката е изключена. Тези, които са най-тясно свързани с неговата съдба, трябва да очакват страдание. Това обаче ще завърши с радост. Като страданието на жената, която ражда собственото си дете (Йоан 16, 21).

Страданието винаги е кратък път към трайна радост (Рим 8, 18) и тази радост се основава на възхитителната плодотворност на болката. В божествения план всяка болка е родова болка; допринася за раждането на ново човечество. Следователно можем да твърдим, че като примири човека с Бога чрез своята жертва, Христос го примири със страданието, защото го направи свидетелство за любов и плодотворен акт за създаването на един по-добър свят.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 27 април 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.