Генерални Аудиенции

В брака човекът на похотта получава "етоса на изкуплението на тялото"

24 ноември 1982 – Папа Йоан Павел II

В брака човекът на похотта получава „етоса на изкуплението на тялото“

 

  1. Ние анализирахме писмото до ефесяните и особено пасажа в глава 5, 22-33, от гледна точка на тайнството на брака. Сега нека отново разгледаме същия текст от гледна точка на думите на Евангелието.

Христовите думи, отправени към фарисеите (вж. Мат. 19), се отнасят до брака като тайнство, тоест до първичното разкриване на волята и спасителното дело на Бога „в началото“, в самата тайна на творението. По силата на тази спасителна воля и дело на Бог, мъжът и жената, обединявайки се помежду си, така че да станат „една плът“ (Битие 2, 24), бяха в същото време предназначени да бъдат обединени „в истината и милосърдието“ като Божии деца (вж. Gaudium et Spes, 24), осиновени деца в Първородния Син, възлюбени от вечността. На това единство и на това общение на лицата, по подобие на съюза на божествените личности, са посветени думите на Христос (вж. Пак там), които се отнасят към брака като първично тайнство и същевременно потвърждават това тайнство на основата на мистерията на Изкуплението. Всъщност първоначалното „единство в тялото“ на мъжа и жената не престава да оформя историята на човека на земята, въпреки че е загубило яснотата на тайнството, на знака на спасението, което е притежавало „в началото „.

  1. Ако Христос, пред своите събеседници, в Евангелието на Матей и Марко (срв. Матей 19; Марк 10), потвърждава брака като тайнство, установено от Твореца „в началото“ – ако в съответствие с това той изисква неговата неразривност – със самия този факт той отваря брака за спасителното действие на Бога, за силите, които произтичат „от изкуплението на тялото“ и които помагат да се преодолеят последствията от греха и да се изгради единството на мъжа и жената според вечният план на Създателя. Спасителното действие, което произтича от мистерията на Изкуплението, приема в себе си първоначалното освещаващо действие на Бог в мистерията на самото Сътворение.

  2. Думите от Евангелието на Матей (срв. Матей 19, 3-9; Марк 10, 2-12) имат в същото време много изразително етично красноречие. Тези думи потвърждават – въз основа на тайнството на Изкуплението – първичното тайнство и същевременно установяват адекватен етос, който вече нарекохме „етос на изкуплението“ в предишните ни разсъждения. Евангелският и християнски етос по своята богословска същност е етосът на изкуплението. Със сигурност можем да намерим рационална интерпретация за този етос, философска интерпретация от персоналистично естество; но в богословската си същност той е етос на изкуплението, или по-скоро: „етос на изкуплението на тялото”. Изкуплението става същевременно основа за разбиране на особеното достойнство на човешкото тяло, вкоренено в личното достойнство на мъжа и жената. Причината за това достойнство се крие именно в основата на неразривността на брачния съюз.

  3. Христос се позовава на неразривния характер на брака като първично тайнство и, потвърждавайки това тайнство въз основа на тайната на изкуплението, прави изводи от етичен характер от него: „Който се отрече от жена си и се ожени за друга, прелюбодейства против нея; ако жената се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства” (Марк 10, 11 е; срв. Матей 19, 9). Може да се каже, че по този начин изкуплението се дава на човека като благодатта на новия съюз с Бога в Христос – и в същото време то му се приписва като етос: като форма на морал, съответстваща на Божието действие в мистерията. на Изкуплението. Ако бракът като тайнство е ефективен знак за Божието спасително действие „от самото начало“, в същото време – в светлината на Христовите думи, размишлявани тук – това тайнство представлява и увещание, отправено към мъжа и жената, така че да участвайте съвестно в изкуплението на тялото.

  4. Етичното измерение на изкуплението на тялото се очертава по особено дълбок начин, когато размишляваме върху думите, произнесени от Христос в Проповедта на планината във връзка със заповедта „Не прелюбодействай“. „Чували сте, че е казано: Не прелюбодействай; но Аз ви казвам: всеки, който погледне жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” (Матей 5, 27-28). По-рано посветихме обширен коментар на това лапидарно изявление на Христос, вярвайки, че то има фундаментално значение за цялата теология на тялото, особено в измерението на „историческия“ човек. И въпреки че тези думи не се отнасят пряко и непосредствено до брака като тайнство, все пак е невъзможно да се отделят от целия сакраментален субстрат, в който, що се отнася до брачния съюз, е поставено съществуването на мъжа като мъж и жена: както в първоначалния контекст на мистерията на Сътворението, така и впоследствие в контекста на мистерията на Изкуплението. Този сакраментален субстрат винаги засяга конкретни личности, той прониква в това какво са мъжът и жената (или по-скоро в това кои са мъжът и жената) в тяхното първоначално достойнство на образ и подобие с Бога, дължащо се на творението, и в същото време в същото наследено достойнство въпреки греха и отново непрекъснато „възлагани“ като задача на човека чрез реалността на Изкуплението.

  5. Христос, който в Проповедта на планината дава собствено тълкуване на заповедта „Не прелюбодействай” – конститутивно тълкуване на новия етос – със същите лапидарни думи възлага достойнството на всяка жена като задача на всеки мъж; и в същото време (въпреки че това произтича само косвено от текста) той също приписва на всяка жена достойнството на всеки мъж (Текстът на Свети Марко, който говори за неразривността на брака, ясно заявява, че жената също става обект на прелюбодеяние , когато тя се отрича от съпруга и се омъжва за друг (вж. Мк 10, 12)). И накрая, тя приписва на всеки човек – както мъж, така и жена – собственото му достойнство: в известен смисъл „сакрума“ на личността и това с оглед на тяхната женственост или мъжественост, с оглед на „тялото“. Не е трудно да се отбележи, че думите, изречени от Христос в Проповедта на планината, се отнасят до етоса. В същото време не е трудно да се потвърди след задълбочен размисъл, че тези думи произлизат от самите дълбини на изкуплението на тялото. Въпреки че те не се отнасят директно към брака като тайнство, не е трудно да се види, че те достигат своя собствен и пълен смисъл във връзка с тайнството: както първичното, което е обединено с мистерията на Сътворението, така и това в който човек „исторически“, след греха и поради своята наследствена греховност, трябва да преоткрие достойнството и светостта на съпружеския съюз „в тялото“, основан на мистерията на Изкуплението.

  6. В Проповедта на планината – както и в разговора с фарисеите за неразривността на брака – Христос говори от дълбините на тази божествена тайна. И в същото време навлиза в самите дълбини на човешката мистерия. Следователно се отнася за „сърцето“, за онова „интимно място“, в което в човека се борят доброто и злото, грехът и правдата, похотта и светостта. Говорейки за похотта (на похотливия поглед) (вж. Мат. 5, 28), Христос дава на своите слушатели да осъзнаят, че всеки носи в себе си, заедно с тайната на греха, вътрешното измерение на „човека на похотта“ (който е троен : „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“) (1 Йоан 2:16). Точно на този човек на похотта тайнството на Изкуплението е дадено в брака като благодат и знак на съюза с Бога – и то му е определено „като етос“. И в същото време, по отношение на брака като тайнство, той е приписан като етос на всеки мъж, мъж и жена: приписан е на неговото „сърце“, на неговата съвест, на неговия външен вид и поведение. Бракът – според думите на Христос (вж. Мат. 19, 4) – е тайнство от самото „начало“ и в същото време, основано на „историческата“ греховност на човека, е тайнство, родено от тайната на „изкуплението на тялото“.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 24 ноември 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.