Генерални Аудиенции

„Естественият метод“, неотделим от етичната сфера

5 септември 1984 – Папа Йоан Павел II

„Естественият метод“, неотделим от етичната сфера

 

  1. По-рано говорихме за честното регулиране на плодовитостта, според доктрината, съдържаща се в енцикликата Humanae Vitae (Pauli VI, Humane Vitae, n. 19) и в увещанието Familiaris Consortio. Квалификацията на „естествен“, която се приписва на морално правилното регулиране на плодовитостта (следвайки естествените ритми, срв. Humanae Vitae, 16), се обяснява с факта, че относителният начин на поведение съответства на истината на човека и следователно към неговото достойнство: достойнство, което „по природа” принадлежи на човека като разумно и свободно същество. Човекът, като разумно и свободно същество, може и трябва проницателно да препрочете онзи биологичен ритъм, който принадлежи на естествения ред. То може и трябва да се съобразява с него, за да упражнява онова „отговорно бащинство-майчинство“, което според замисъла на Твореца е вписано в естествения ред на човешката плодовитост. Концепцията за морално правилна регулация на плодовитостта не е нищо друго освен повторно тълкуване на „езика на тялото“ в истината. Същите „естествени ритми, присъщи на генеративните функции“ принадлежат към обективната истина на този език, който заинтересованите хора трябва да препрочетат в пълното му обективно съдържание. Трябва да имаме предвид, че „тялото говори“ не само с всички вечни изрази на мъжественост и женственост, но и с вътрешните структури на организма, на соматичната и психосоматична реактивност. Всичко трябва да намери своето достойно място в този език, с който съпрузите общуват, като хора, призовани към общение в „единството на тялото“.

  2. Всички усилия, които са насочени към все по-точно познаване на тези „естествени ритми“, които се проявяват във връзка с човешкото размножаване, всички усилия на центровете за семейно консултиране и накрая на самите заинтересовани съпрузи, не целят „биологизиране“ езика на тялото (за да „биологизира етиката“, както някои погрешно смятат), но изключително за да гарантира пълната истина на този „език на тялото“, с който съпрузите трябва да се изразяват по зрял начин, когато са изправени пред изискванията на отговорно бащинство и майчинство.

Енцикликата Humanae Vitae няколко пъти подчертава, че „отговорното бащинство“ е свързано с непрекъснати усилия и ангажираност и че то се осъществява с цената на точен аскетизъм (срв. Pauli VI, Humanae Vitae, 21). Всички тези и други подобни изрази показват, че в случая на „отговорното бащинство“ или морално правилното регулиране на плодовитостта става въпрос за това какво е истинското благо на човешките личности и какво отговаря на истинското достойнство на личността.

  1. Възползването от „безплодните периоди“ в съпружеското съжителство може да се превърне в източник на злоупотреба, ако съпрузите по този начин се опитват да избегнат раждането без основателни причини, спускайки го под морално правилното ниво на раждаемост в семейството си. Това правилно ниво трябва да бъде установено, като се вземе предвид не само доброто на семейството, както и здравословното състояние и възможностите на самите съпрузи, но също така и доброто на обществото, към което принадлежат, на Църквата и дори на човечеството като цяло.

Енцикликата Humanae Vitae представя „отговорното бащинство“ като израз на висока етична стойност. По никакъв начин не е едностранно насочено към ограничаване и още по-малко към изключване на потомството; това също така означава готовността да се посрещне по-многобройно потомство. Преди всичко, според енцикликата Humanae Vitae, „отговорното бащинство“ осъществява „една по-дълбока връзка с моралния ред, наречен обективен, установен от Бога и на който чистата съвест е верен тълкувател“ (Павлий VI, Humanae Vitae, 10).

  1. Истината за отговорното бащинство и майчинство и тяхното прилагане е обединена с нравствената зрялост на личността и именно тук много често се разкрива разминаването между това, на което енцикликата изрично приписва първенство, и това, което се приписва в общ манталитет.

В енцикликата етичното измерение на проблема е изведено на преден план, като се подчертава ролята на добродетелта на въздържанието, правилно разбрана. В рамките на това измерение има и адекватен „метод“, според който да се действа. В общоприетия начин на мислене често се случва „методът“, отделен от собственото си етично измерение, да се прилага по просто функционален и дори утилитарен начин. Отделяйки „естествения метод“ от етическото измерение, ние преставаме да възприемаме разликата между него и другите „методи“ (изкуствени средства) и в крайна сметка говорим за него, сякаш е просто различна форма на контрацепция.

  1. От гледна точка на автентичната доктрина, изразена от енцикликата Humanae Vitae, правилното представяне на самия метод, който същият документ споменава, следователно е важно (вж. Pauli VI, Humanae Vitae, 16); преди всичко е важно да се навлезе по-дълбоко в етическото измерение, в което методът, като „естествен“, придобива значението на честен, „морално изправен“ метод. И затова в рамките на настоящия анализ ще ни бъде удобно да обърнем внимание най-вече на това, което енцикликата твърди по темата за самообладанието и въздържанието. Без проникновено тълкуване на тази тема няма да стигнем нито до сърцевината на моралната истина, нито до сърцевината на антропологичната истина на проблема. Вече беше отбелязано по-рано, че корените на този проблем се намират в теологията на тялото: именно тя (когато стане, както трябва, педагогика на тялото) всъщност съставлява морално честния „метод“ за регулиране на раждаемостта, разбиран в своята най-дълбока и пълна.

  2. Впоследствие характеризирайки специфичните морални ценности на регулирането на „естествената“ (т.е. честна, т.е. морално изправена) раждаемост, авторът на Humanae Vitae се изразява по следния начин: „Тази дисциплина . . . носи плодове на спокойствие и мир в семейния живот и улеснява решаването на други проблеми; насърчава вниманието към другия съпруг, помага на съпрузите да прогонят егоизма, врага на истинската любов, и задълбочава чувството им за отговорност. С него родителите придобиват способността да оказват по-дълбоко и по-ефективно влияние върху обучението на своите деца; детството и младостта растат в правилната оценка на човешките ценности и в спокойното и хармонично развитие на своите духовни и чувствителни способности” (Павли VI, Humanae Vitae, 21).

  3. Цитираните изречения допълват картината на това какво означава енцикликата Humanae Vitae (Pauli VI, Humane Vitae, n. 21) под „честна практика за регулиране на раждаемостта“. Това, както виждаме, не е просто „начин на поведение“ в конкретна област, а отношение, което се основава на интегралната морална зрялост на хората и в същото време го допълва.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 5 септември 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.