Един младеж яздел по много, прашен път. Стъмвало се, a той бил още далеч от своята цел, затова започнал да подканя коня си да върви по-бързо.
Но поради голямата бързина, каишите на седлото започнали да се разхлабват. Младежът започнал да изпитва затруднение, да остане върху седлото, без да падне. Искал да спре, но конят му не се подчинявал, защото младежът загубил контрол. Въпреки че правил усилия, не можал да го задържи и било все по-трудно да го язди, докато на един завой седлото се развързало, той паднал на земята и останал неподвижен на пътя.
От близката нива един селянин видял всичко и отишъл да види, какво е станало. Намерил момчето полумъртво. Отнесъл го в своя дом и го лекувал дълго. Младежът останал без съзнание няколко дни. Когато оздравял, не знаел, къде се намира. Селянинът и неговото семейство му разказали всичко, което се било случило.
Младежът бил много признателен за това, което те направили за него, не знаел обаче, как да им се отблагодари. Селянинът му казал:
-Не се безпокой, приятелю! Лекувахме те така, както щеше да ни иска да бъдем лекувани и ние. И аз един път имах нужда от помощ и едно семейство ми я даде с много щедрост.
– Какво ви се беше случило?- попитал младежът.
Селянинът разказал, че по време на едно свое пътуване бил застигнат от буря. Започнал да се излива яростен дъжд и улицата станала като блато. Каруцата, в която пътувал, потънала в калта, и въпреки, че положил много усилия, не можал да я извади. Валяло все по-силно. Вече било нощ и не можел да види, дали има къщи наблизо и започнал да вика за помощ.
Едно семейство, което живеело в съседна ферма, се притекло на помощ. Помогнали му да освободи каруцата от калта и го приели в къщата си. Дали му нови дрехи, добра вечеря и по-малкият им син му отстъпил леглото си, за да спи.
Накрая на историята, селянинът видял, че младежът е много развълнуван, почти плачел. Той го попитал, да не би да не е добре, но младежът отговорил:
-Семейството, което Ви помогнало онази нощ, беше моето. Детето, което Ви даде леглото, бях точно аз.
Беше една хубава изненада за всички. Без да знаят и да искат, те бяха си разменили услугата.
Исус ни даде едно златно правило:
”Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям”.
Наистина е така: нашата щедрост винаги има възнаграждение от Бог и от хората.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Една хубава изненада
Един младеж яздел по много, прашен път. Стъмвало се, a той бил още далеч от своята цел, затова започнал да подканя коня си да върви по-бързо.
Но поради голямата бързина, каишите на седлото започнали да се разхлабват. Младежът започнал да изпитва затруднение, да остане върху седлото, без да падне. Искал да спре, но конят му не се подчинявал, защото младежът загубил контрол. Въпреки че правил усилия, не можал да го задържи и било все по-трудно да го язди, докато на един завой седлото се развързало, той паднал на земята и останал неподвижен на пътя.
От близката нива един селянин видял всичко и отишъл да види, какво е станало. Намерил момчето полумъртво. Отнесъл го в своя дом и го лекувал дълго. Младежът останал без съзнание няколко дни. Когато оздравял, не знаел, къде се намира. Селянинът и неговото семейство му разказали всичко, което се било случило.
Младежът бил много признателен за това, което те направили за него, не знаел обаче, как да им се отблагодари. Селянинът му казал:
-Не се безпокой, приятелю! Лекувахме те така, както щеше да ни иска да бъдем лекувани и ние. И аз един път имах нужда от помощ и едно семейство ми я даде с много щедрост.
– Какво ви се беше случило?- попитал младежът.
Селянинът разказал, че по време на едно свое пътуване бил застигнат от буря. Започнал да се излива яростен дъжд и улицата станала като блато. Каруцата, в която пътувал, потънала в калта, и въпреки, че положил много усилия, не можал да я извади. Валяло все по-силно. Вече било нощ и не можел да види, дали има къщи наблизо и започнал да вика за помощ.
Едно семейство, което живеело в съседна ферма, се притекло на помощ. Помогнали му да освободи каруцата от калта и го приели в къщата си. Дали му нови дрехи, добра вечеря и по-малкият им син му отстъпил леглото си, за да спи.
Накрая на историята, селянинът видял, че младежът е много развълнуван, почти плачел. Той го попитал, да не би да не е добре, но младежът отговорил:
-Семейството, което Ви помогнало онази нощ, беше моето. Детето, което Ви даде леглото, бях точно аз.
Беше една хубава изненада за всички. Без да знаят и да искат, те бяха си разменили услугата.
Исус ни даде едно златно правило:
”Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям”.
Наистина е така: нашата щедрост винаги има възнаграждение от Бог и от хората.