Една странна болест започнала да се разпространява по целия свят. Тези, които били засегнати от тази болест, забелязвали, че тяхното сърце ставало все по-малко. Губели сили и радост. Желаели, да останат в леглото. Лекарите не можели да обяснят тази болест. Предписвали много лекарства, но не успявали да излекуват болестта.
Някои опитвали, да присадят сърце. И новото сърце, вече присадено, започвало да става малко. Не знаели наистина, какво да правят? В същото време, болестта се разпространявала все повече. Болниците били пълни и постоянно идвали нови болни. Накратко, почти всички се разболяли от сърце и оставали на легло, чакайки края си. Имало един човек, който обратно на другите, имал едно голямо сърце. Едно сърце, по-голямо от нормалното. Затова се посветил, да лекува болните. Когато хващал ръката на болния и се усмихвал, сърцето на болния започвало, да расте. И когато човекът го оставял, сърцето спирало, да расте.
Открил той веднага това, което другите не успяли, да открият. Тази странна болест, която свивала сърцето, била провокирана от липсата на любов.
Пристъпил към действие, започнал да лекува болен след болен, вземайки ръката им и се усмихвал.
Когато сърцето ставало достатъчно голямо да обича, болният можел, да стане и да помага да се излекуват и другите болни.
Новото лекарство, непознато за другите, се разпространило веднага в целия свят. От всички страни започнали да идват хора с големи сърца. Всички били излекувани, и техните сърца започнали, да бият със сила. От тогава никой не бил засегнат от тази странна болест. Достатъчно било, да се хванат за ръце и да се усмихнат.
Тази странна болест я има още в света.
-Ти от коя страна си? На болния или на този, който лекува?
-Твоето сърце какво е?
Направи така, че да имаш едно голямо сърце… .
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Една странна болест
Една странна болест започнала да се разпространява по целия свят. Тези, които били засегнати от тази болест, забелязвали, че тяхното сърце ставало все по-малко. Губели сили и радост. Желаели, да останат в леглото. Лекарите не можели да обяснят тази болест. Предписвали много лекарства, но не успявали да излекуват болестта.
Някои опитвали, да присадят сърце. И новото сърце, вече присадено, започвало да става малко. Не знаели наистина, какво да правят? В същото време, болестта се разпространявала все повече. Болниците били пълни и постоянно идвали нови болни. Накратко, почти всички се разболяли от сърце и оставали на легло, чакайки края си. Имало един човек, който обратно на другите, имал едно голямо сърце. Едно сърце, по-голямо от нормалното. Затова се посветил, да лекува болните. Когато хващал ръката на болния и се усмихвал, сърцето на болния започвало, да расте. И когато човекът го оставял, сърцето спирало, да расте.
Открил той веднага това, което другите не успяли, да открият. Тази странна болест, която свивала сърцето, била провокирана от липсата на любов.
Пристъпил към действие, започнал да лекува болен след болен, вземайки ръката им и се усмихвал.
Когато сърцето ставало достатъчно голямо да обича, болният можел, да стане и да помага да се излекуват и другите болни.
Новото лекарство, непознато за другите, се разпространило веднага в целия свят. От всички страни започнали да идват хора с големи сърца. Всички били излекувани, и техните сърца започнали, да бият със сила. От тогава никой не бил засегнат от тази странна болест. Достатъчно било, да се хванат за ръце и да се усмихнат.
Тази странна болест я има още в света.
-Ти от коя страна си? На болния или на този, който лекува?
-Твоето сърце какво е?
Направи така, че да имаш едно голямо сърце… .