В корпуса на един гигантски кораб имало една малка бурма, дребна и незначителна, която заедно с другите бурми, малки и незначителни като нея, крепяли, заедно, два стоманени листа.
По време на едно пътуване по средата на Индийския океан, малката бурма решила, че й дошло до гуша от този неин мрачен и лошо възнаграден живот( за много години никой никога не и бил казал-„ благодаря”за онова, което е правила) и избухнала:
– Отивам си! Реших!
– Ако, ти си отидеш, ще си отидем и ние!-казали другите бурми. Наистина, веднага щом малката бурма започнала да се люлее там, където бе настанена, също и другите взели да се олюляват при всеки удар на вълните, все повече. Гвоздеите, които стягали обшивката на кораба, започнали да протестират:
-Така и ние също сме принудени да изоставим нашето място.
-За Бога, спри!-викнали стоманените листи на бурмата.
– Ако няма никой, който да ни крепи заедно, с нас е свършено!
Желанието на малката бурма да изостави своето място се разпространило в един миг по целия гигантски корпус на кораба. Цялата конструкция, която преди предизвиквала вълните с голяма увереност, започнала да пращи и да трепери.
Всички листове, дъски, бурми и дори малките гвоздеи на кораба решили тогава да изпратят послание до бурмата, за да се откаже от своето намерение:
-Целият кораб ще се разпадне, ще се потопи и никой от нас няма да види отново родината.
Малката бурма се почувства поласкана от тези думи и изведнъж открила, че е много по-важна, отколкото си е мислила. Тогава изпратила да кажат, че ще остане на своето място.
Всеки от нас има място в мисълта на Бог и в историята на света, било то малко или голямо и това не би трябвало да ни засяга. Важно е да изпълняваме нашия дълг всеки ден с радост.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Една малка бурма
В корпуса на един гигантски кораб имало една малка бурма, дребна и незначителна, която заедно с другите бурми, малки и незначителни като нея, крепяли, заедно, два стоманени листа.
По време на едно пътуване по средата на Индийския океан, малката бурма решила, че й дошло до гуша от този неин мрачен и лошо възнаграден живот( за много години никой никога не и бил казал-„ благодаря”за онова, което е правила) и избухнала:
– Отивам си! Реших!
– Ако, ти си отидеш, ще си отидем и ние!-казали другите бурми. Наистина, веднага щом малката бурма започнала да се люлее там, където бе настанена, също и другите взели да се олюляват при всеки удар на вълните, все повече. Гвоздеите, които стягали обшивката на кораба, започнали да протестират:
-Така и ние също сме принудени да изоставим нашето място.
-За Бога, спри!-викнали стоманените листи на бурмата.
– Ако няма никой, който да ни крепи заедно, с нас е свършено!
Желанието на малката бурма да изостави своето място се разпространило в един миг по целия гигантски корпус на кораба. Цялата конструкция, която преди предизвиквала вълните с голяма увереност, започнала да пращи и да трепери.
Всички листове, дъски, бурми и дори малките гвоздеи на кораба решили тогава да изпратят послание до бурмата, за да се откаже от своето намерение:
-Целият кораб ще се разпадне, ще се потопи и никой от нас няма да види отново родината.
Малката бурма се почувства поласкана от тези думи и изведнъж открила, че е много по-важна, отколкото си е мислила. Тогава изпратила да кажат, че ще остане на своето място.
Всеки от нас има място в мисълта на Бог и в историята на света, било то малко или голямо и това не би трябвало да ни засяга. Важно е да изпълняваме нашия дълг всеки ден с радост.