Собственикът на една голяма ферма имал нужда от помощник, който да се грижи за оборите и плевника. Както го изисквал обичая, в деня на празника на селото, той започнал да търси. Забелязал едно момче на 16-17г., което се навъртало между бараките. Било едно високо и слабо момче и не изглеждало много силно.
– Как се казваш, младежо?
-Иван, господине.
– Търся някой, който желае да работи в моята ферма. Разбираш ли от земеделска работа?
-Да, господине, в състояние съм да спя във ветровита нощ.
Селянинът поклатил глава и си отишъл. В късния следобед отново срещнал Иван и му отправил отново предложението си. Отговорът на Иван бил същия. На селянина му бил необходим помощник, а не младеж, който се хвалел, че може да спи във ветровита нощ. Отново се опитал да потърси, ала не намерил никой, склонен да работи във фермата му. Затова решил да приеме Иван, който му повтарял:
-В състояние съм да спя във ветровита нощ.
-Съгласен съм. Да видим онова, което умееш да вършиш.
Иван работил във фермата доста седмици. Собственикът бил много зает и не внимавал много за онова, което правел младежът.
Една нощ бил събуден от вятъра. Той виел между дърветата, свистял надолу през комините, люлеел прозорците. Селянинът скочил от леглото. Виелицата би могла да разтвори широко вратите на обора, да уплаши конете и кравите, да разпилее сеното и сламата, да причини всякакъв вид беди. Изтичал и почукал на вратата на Иван, но не получил отговор. Почукал още по-силно:
-Иване, стани! Ела да ми помогнеш, преди вятърът да унищожи всичко!
Ала Иван продължил да спи. Селянинът нямал време за губене.
Втурнал се надолу по стълбите, преминал тичешком хармана и достигнал до фермата, а там го чакала една хубава изненада. Вратите на оборите били здраво затворени и прозорците били блокирани. Сеното и сламата били покрити по такъв начин, че да не могат да бъдат издухани. Конете се намирали в безопасност и прасетата, и кокошките били спокойни. Навън вятърът духал устремено. Вътре във фермата, животните били спокойни и всичко било в безопасност.
Внезапно селянинът избухнал в силен смях. Той разбрал, какво искал да каже Иван, когато твърдял, че бил в състояние да спи в една ветровита нощ. Младежът си вършел добре работата всеки ден. Уверявал се, че всичко е на място. Затварял старателно вратите и прозорците и се грижел за добитъка. Подготвял се за виелица всеки ден, затова не се боял от нея.
-Ти, успяваш ли да спиш в такава дълга и ветровита нощ, която е твоят живот?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Един чудноват младеж
Собственикът на една голяма ферма имал нужда от помощник, който да се грижи за оборите и плевника. Както го изисквал обичая, в деня на празника на селото, той започнал да търси. Забелязал едно момче на 16-17г., което се навъртало между бараките. Било едно високо и слабо момче и не изглеждало много силно.
– Как се казваш, младежо?
-Иван, господине.
– Търся някой, който желае да работи в моята ферма. Разбираш ли от земеделска работа?
-Да, господине, в състояние съм да спя във ветровита нощ.
Селянинът поклатил глава и си отишъл. В късния следобед отново срещнал Иван и му отправил отново предложението си. Отговорът на Иван бил същия. На селянина му бил необходим помощник, а не младеж, който се хвалел, че може да спи във ветровита нощ. Отново се опитал да потърси, ала не намерил никой, склонен да работи във фермата му. Затова решил да приеме Иван, който му повтарял:
-В състояние съм да спя във ветровита нощ.
-Съгласен съм. Да видим онова, което умееш да вършиш.
Иван работил във фермата доста седмици. Собственикът бил много зает и не внимавал много за онова, което правел младежът.
Една нощ бил събуден от вятъра. Той виел между дърветата, свистял надолу през комините, люлеел прозорците. Селянинът скочил от леглото. Виелицата би могла да разтвори широко вратите на обора, да уплаши конете и кравите, да разпилее сеното и сламата, да причини всякакъв вид беди. Изтичал и почукал на вратата на Иван, но не получил отговор. Почукал още по-силно:
-Иване, стани! Ела да ми помогнеш, преди вятърът да унищожи всичко!
Ала Иван продължил да спи. Селянинът нямал време за губене.
Втурнал се надолу по стълбите, преминал тичешком хармана и достигнал до фермата, а там го чакала една хубава изненада. Вратите на оборите били здраво затворени и прозорците били блокирани. Сеното и сламата били покрити по такъв начин, че да не могат да бъдат издухани. Конете се намирали в безопасност и прасетата, и кокошките били спокойни. Навън вятърът духал устремено. Вътре във фермата, животните били спокойни и всичко било в безопасност.
Внезапно селянинът избухнал в силен смях. Той разбрал, какво искал да каже Иван, когато твърдял, че бил в състояние да спи в една ветровита нощ. Младежът си вършел добре работата всеки ден. Уверявал се, че всичко е на място. Затварял старателно вратите и прозорците и се грижел за добитъка. Подготвял се за виелица всеки ден, затова не се боял от нея.
-Ти, успяваш ли да спиш в такава дълга и ветровита нощ, която е твоят живот?