Разкази от сестра Терезита

Един примерен сокол

имало едно време…

Един примерен сокол

       

            Един сокол бил хванат от един селянин и живеел, завързан за единия крак на един харман. Отначало не се примирявал, да живее като някое пиле и започнал непрекъснато да дърпа връвта, която го държала вързан за една греда в един кокошарник. Гледал синьото небе и подскачал с всички сили. Безпощадно връвта го връщала на земята. Опитвал и опитвал цели седмици, докато кожата на краката му била разкъсана и хубавите му криле оскубани.Накрая се примирил.

            След няколко месеца започнала, да му харесва и храната на пилетата. Доволен бил и той да рови.

            Така, той не забелязал, че есенните дъждове и зимните снегове направили така, че въжето, което го държало завързан, било изгнило.Достатъчно било едно единствено дръпване и соколът щял да бъде на свобода, господар на небето.

            Но не го направил.

 

– Ти опитваш ли, да направиш усилие, или си се оставил да бъдеш прикован към земята?

Помни, че твоята душа има криле.