Един кон за императора

Един кон за императора

         Живял едно време в една далечна провинция в империя Китай, един художник, който прекарвал дните си в изобразяване на видимото и невидимото. Селото, в което живеел, често бивало покрито с мъгла. Говорело се, че кучетата по тези места лаят когато слънцето се показвало.

         Художникът решил да изобрази върху големи оризови платна красивата панорама, която заобикаляла селото, за съжаление често покрита с мъгла. Неговото умение да борави с четката било способно да покаже езера, скали, птици и планини само с едно движение на китката, бързо като мълния. Омагьосани от възхищение, хората от селата присъствали, когато върху белия лист се появявали долини, планини, приказни пейзажи, прекрасни дървета, отрупани с плодове, красиви щъркели, които се движили с достойнство върху синьото огледало на водата.

         Легендата за него започнала да се разпространява от уста на уста, после от село на село, докато стигнала до ушите на императора. Така една сутрин той, придружен от по-големия си син и голям брой сановници от свитата му ,се появил на прага, на къщичката, на художника. Художникът, трогнат от голямата чест, продължавал да се кланя към земята пред императора. Последният пояснил:

         -Чух да казват ,че си най-добрият художник в моята империя и аз искам да ми нарисуваш един кон, най-хубавия кон на света, такъв, какъвто никое око не е виждало!

         -Добре, Господине! – отговорил кротко художникът.

         -Колко време ще ти е нужно?

         -Десет години, Господине! – отговорил искрено художникът.

         -Десет години, за да нарисуваш един кон?-учудил се императора.

         -Да, за да нарисувам един хубав кон, Господине!

         -Много добре, ще чакам. Ще се върна тук точно след десет години!

След това той се отдалечил със свитата си.

         Десетте години изтекли. Определеният ден дошъл. Императорът се озовал със свитата от сановници пред вратата на художника:

         -Дойдох да взема моя кон. Къде е той?

         Художникът отишъл да вземе един голям оризов лист, напълно бял. В очите на императора и сановниците проблясвали удивление, гняв и изненада. Художникът се концентрирал за няколко секунди в тишина, после натопил решително четката си в туша. Веднага след това пред очите на смаяния император художникът нарисувал с бързи движения на ръката един кон с такава красота, че владетелят, трогнат не успял да сдържи своя възглас на възхищение. Владетелят останал като зашеметен от толкова изразителен финес. Всичко било перфектно; увереността на линията, хармонията на формите, елегантността на движението, изразителността на очите. Обърнал се към художника:

         -Не съм виждал по-хубава картина от тази. Вярвам, че никога няма да има подобна. Гордея се с теб. Твоята жена и твоите деца ще живеят щастливи. Пред всички свидетели се ангажирам да им предоставя един замък, езеро и гори. Но ти, магьоснико на четката, си осъден на смърт. Ще заповядам да ти отрежат главата, защото си подигра с мен, карайки ме да чакам десет години една рисунка, която направи за няколко секунди.

         Художникът без да каже и дума се оставил да го оковат пред плачещото семейство.

         Но синът на императора, принц с имперска кръв, бил много любопитен и влязъл в хамбара на бедната къща на художника. Докато извеждали художника ,той извикал:

          -Татко, татко, елате да видите, елате бързо !

         Навсякъде в хамбара, по земята, закачени по стените, захвърлени по ъглите имало листи  парчета оризова хартия върху, които били нарисувани хиляди, милиони коне.

         Художникът се упражнявал десет години, ден и нощ, за да даде на своя император произведение, достойно за него.

         Трудностите и усилията днес ще са твоя успех утре, когато се представиш пред Бог.

         Твоята душа ще бъде ли един шедьовър?