Генерални Аудиенции

Единството и неразривността на брака

5 септември 1979 – Папа Йоан Павел II

Единството и неразривността на брака

 

От известно време тече подготовката за следващото редовно събрание на Синода на епископите, което ще се проведе в Рим през есента на следващата година. Темата на Синода „Ролята на християнското семейство” съсредоточава вниманието ни върху тази общност от човешки и християнски живот, която е фундаментална от самото начало. Господ Исус използва именно този израз „от самото начало” в говоренето за брака, съобщено в евангелията на св. Матей и св. Марк. Искаме да повдигнем въпроса какво означава тази дума „начало“. Искаме също така да изясним защо Христос се позовава на „началото“ в този случай и затова предлагаме по-прецизен анализ на съответния текст на Светото писание.

По време на разговора с фарисеите, които му задават въпроса за неразривността на брака, Иисус Христос два пъти споменава „началото”. Разговорът протече по следния начин:

„И фарисеите дойдоха при Него и Го изпитаха, като го попитаха: ‘ Законно ли е да се разведеш със съпругата си по някаква причина?’ Той отговори: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е създал от началото, ги е направил мъж и жена и е казал: „По тази причина човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат едно плът’? Така те вече не са двама, а една плът. И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. Те му казаха: Защо тогава Моисей заповяда на един да даде разводно писмо и да я напусне? Той им каза: „Заради вашето коравосърдие Мойсей ви позволи да се разведете с жените си, но отначало не беше така“ (Матей 19:3 и сл., срв. също Марк 10:2 и сл.).

Христос не приемаше дискусията на нивото, на което се опитваха да я въведат неговите събеседници. В известен смисъл той не одобряваше измерението, което се опитваха да придадат на проблема. Той избягваше да се забърква в юридически и казуистични спорове. Напротив, той се позова два пъти на „началото“. Действайки по този начин, той ясно се позовава на относителните думи в Битие, които събеседниците му също знаеха наизуст. От тези думи на древното откровение Христос направи извода и беседата приключи.

Следователно „началото“ означава това, за което говори Битие. Христос цитира Битие 1:27 в обобщена форма: „В началото Създателят ги направи мъж и жена.“ Оригиналният пасаж гласи текстово по следния начин: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ Впоследствие Учителят се позовава на Битие 2:24: „Затова човек оставя баща си и майка си и се прилепва към жена си, и те стават една плът.“ Цитирайки тези думи почти изцяло, Христос им придава още по-ясно нормативно значение (тъй като може да се подкрепи, че в Битие те изразяват de facto твърдения: „листа… разцепва се… стават една плът“). Нормативното значение е правдоподобно, тъй като Христос не се е ограничил само до самия цитат, а е добавил: „Така не са вече двама, а една плът. И тъй, каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това „човек да не разлъчва“ е решаващо. В светлината на тези думи на Христос Битие 2:24 излага принципа за единството и неразривността на брака като самото съдържание на Божието Слово, изразено в най-древното откровение.

Тук може да се твърди, че проблемът е изчерпан, че думите на Исус Христос потвърждават вечния закон, формулиран и поставен от Бога от „началото“ като сътворението на човека. Може също така да изглежда, че Учителят, потвърждавайки този първоначален закон на Създателя, не е направил нищо друго, освен да установи изключително собственото си нормативно значение, позовавайки се на самия авторитет на първия Законодател. Но този многозначителен израз „отначало“, повторен два пъти, ясно подтиква събеседниците му да се замислят върху начина, по който човекът е бил оформен в тайнството на сътворението, именно като „мъж и жена“, за да разберат правилно нормативния смисъл на от думите на Битие. Това е не по-малко валидно за днешните хора, отколкото за онези от онова време. Затова в настоящото изследване, имайки предвид всичко това, трябва да се поставим именно в позицията на Христовите събеседници днес.

По време на следващите размишления в сряда на общите аудиенции ще се опитаме, като събеседници на Христос днес, да се спрем по-подробно на думите на св. Матей (19:3 и сл.). За да отговорим на указанието, вложено в тях от Христос, ще се опитаме да проникнем към онова „начало“, за което той говори толкова многозначително. Така ще проследим от дистанция голямата работа, която сега предприемат по тази тема участниците в предстоящия Архиерейски Синод. Заедно с тях в него участват многобройни групи пастори и миряни, които се чувстват особено отговорни по отношение на ролята, която Христос е отредил на брака и християнското семейство, ролята, която Той винаги е давал и все още дава в нашия век, в модемният свят.

Цикълът от размисли, който започваме днес, с намерението да го продължим през следващите срещи в сряда, има за цел, наред с други неща, да съпътства отдалеч работата по подготовката на Синода. Тя обаче няма да засяга пряко темата си, а ще насочи вниманието ни към дълбоките корени, от които извира тази тема.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 5 септември 1979 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.