Генерални Аудиенции

Евхаристия

5 февруари 2014 – Папа Франциск

Евхаристия

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес ще ви говоря за Евхаристията. Евхаристията е в основата на „християнското въведение“, заедно с кръщението и миропомазването, и съставлява източника на живота на самата Църква. От това Тайнство на любовта всъщност произтича всяко автентично пътуване на вяра, на общение и на свидетелство.

Това, което виждаме, когато се събираме да отслужваме Евхаристията, литургията, вече ни дава интуиция за това, което ни предстои да живеем. В центъра на пространството, предназначено за тържеството, има олтар, който представлява маса, покрита с покривка, което ни кара да мислим за пир. На масата има кръст, който показва, че на този олтар това, което се предлага, е жертвата на Христос: той е духовната храна, която получаваме там, под формата на хляб и вино. До масата е амвона, мястото, от което се провъзгласява Божието Слово: и това показва, че там се събираме, за да слушаме Господа, който говори чрез Светото писание, и следователно храната, която получаваме, също е Неговото Слово.

Словото и Хлябът в литургията стават едно, както на Тайната вечеря, когато всички думи на Исус, всички знамения, които той е извършил, са били концентрирани в жеста на разчупване на хляба и предлагане на чашата, в очакване на жертвата на кръста и в тези думи: „Вземете, яжте; това е моето тяло… Вземете, пийте от него; защото това е моята кръв”.

Жестът на Исус на Тайната вечеря е най-голямата благодарност към Отца за Неговата любов, за Неговата милост. „Денят на благодарността“ на гръцки се изразява като „евхаристия“. И затова Тайнството се нарича Евхаристия: то е най-висшата благодарност към Отца, Който толкова ни възлюби, че ни даде Своя Син от любов. Ето защо понятието Евхаристия включва цялото това действие, което е действието на Бога и човека заедно, действието на Исус Христос, истинският Бог и истинският Човек.

Следователно евхаристийното тържество е много повече от обикновен пир: то е точно възпоменание на пасхалната жертва на Исус, тайната в центъра на спасението. „Мемориал“ не означава просто спомен; това означава, че всеки път, когато извършваме това Тайнство, ние участваме в тайната на страстта, смъртта и възкресението на Христос. Евхаристията е върхът на Божието спасително действие: Господ Исус, като става хляб, разчупен за нас, излива върху нас цялата Си милост и любов, за да обнови сърцата ни, живота ни и начина ни на връзка с Него и с братята. Поради тази причина обикновено, когато пристъпваме към това Тайнство, ние говорим за „приемане на Причастие“, за „вземане на Причастие“: това означава, че чрез силата на Светия Дух участието в Светото Причастие ни уподобява по един единствен и дълбок начин към Христос, давайки ни още сега предвкусване на пълното общение с Отца, което характеризира небесния пир, където заедно с всички светии ще имаме радостта да съзерцаваме Бог лице в лице.

Скъпи приятели, ние никога не благодарим достатъчно на Господ за дара, който ни е дал в Евхаристията! Това е много голям дар и затова е толкова важно да ходим на литургия в неделя. Отидете на литургия не само за да се молите, но и за да получите Причастие, хлябът, който е Тялото на Исус Христос, Който ни спасява, прощава ни, обединява ни с Отец. Красиво нещо е да се направи! И ние ходим на литургия всяка неделя, защото това е денят на възкресението на Господа. Ето защо неделята е толкова важна за нас. И в тази Евхаристия ние чувстваме тази принадлежност към Църквата, към Божия народ, към Божието Тяло, към Исус Христос. Никога няма да разберем напълно стойността и богатството му. Тогава нека Го помолим това Тайнство да продължи да поддържа присъствието Му живо в Църквата и да оформя нашата общност в милосърдие и общение, според сърцето на Отца. Това се прави през целия живот, но започва в деня на първото ни причастие. Важно е децата да бъдат добре подготвени за своето първо причастие и всяко дете да го получи, защото това е първата стъпка на тази интензивна принадлежност към Исус Христос, след кръщението и потвърждението.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 5 февруари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.