Генерални Аудиенции

Евангелизирането е мисията на Църквата

22 май 2013 – Папа Франциск

Евангелизирането е мисията на Църквата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В Символа на вярата, веднага след като изповядваме вярата си в Светия Дух, казваме: „Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква“. Има дълбока връзка между тези две реалности на вярата: наистина Светият Дух е този, който дава живот на Църквата, който ръководи нейните стъпки. Без постоянното присъствие и действие на Светия Дух Църквата не би могла да живее и да изпълни задачата, която Възкръсналият Исус й повери: да отиде и да направи ученици от всички народи (вж. Мат. 28:19).

Евангелизирането е мисията на Църквата. Това не е мисия само на малцина, но е моя, ваша и наша мисия. Апостол Павел възкликва: „Горко ми, ако не проповядвам Евангелието!” (1 Коринтяни 9:16). Всички трябва да бъдем евангелизатори, особено с живота си! Павел VI подчертава, че „евангелизирането е… благодатта и призванието, присъщи на Църквата, нейната най-дълбока идентичност. Тя съществува, за да евангелизира” (Апостолическо увещание Evangelii Nuntiandi, n. 14).

Коя е истинската движеща сила на евангелизацията в нашия живот и в Църквата? Павел VI пише ясно: „Светият Дух е този, който днес, както и в началото на Църквата, действа във всеки евангелизатор, който се оставя да бъде обладан и воден от Него. Светият Дух поставя на устните му думите, които той не може да намери сам, и в същото време Светият Дух предразполага душата на слушателя да бъде отворена и възприемчива към Благата вест и към провъзгласяваното Царство (пак там, n. 75). Следователно, за да евангелизираме, е необходимо отново да се отворим към хоризонта на Божия Дух, без да се страхуваме от това, което Той иска от нас или от това накъде ни води. Нека му се доверим! Той ще ни позволи да живеем и да свидетелстваме за нашата вяра и ще осветява сърцата на онези, които срещаме.

Това беше преживяването на Петдесетница. „Появиха се“ на апостолите, събрани в горницата с Мария, „езици като огнени, разпределени и почиващи върху всеки един от тях. И всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да говорят” (Деяния 2:3-4). Слизайки върху апостолите, Светият Дух ги кара да напуснат стаята, в която са се затворили от страх, подтиква ги да излязат от себе си и ги превръща във вестители и свидетели на „великите Божии дела” (ст. 11). ). Освен това тази трансформация, предизвикана от Светия Дух, отекна в множеството, което беше пристигнало „от всеки народ под небето“ (ст. 5), защото всеки чу думите на апостолите, сякаш те „говореха на собствения му език“ (ст. 6).

Това е един от първите важни ефекти от действието на Светия Дух, който ръководи и оживява проповядването на Евангелието: единство, общение. Във Вавилон, според библейския разказ, е започнало разпръскването на хората и объркването на езиците, резултат от акта на гордост и самонадеяност на човека, който искал да построи сам със своите усилия, без Бог, „град, и кула с върха си до небесата” (Битие 11:4). На Петдесетница тези разделения бяха преодолени. Вече нямаше самонадеяност по отношение на Бог, нито затварянето на някои хора към други; вместо това имаше отвореност към Бог, имаше излизане, за да прогласим Неговото слово: нов език, този на любовта, който Светият Дух излива в сърцата ни (вж. Римляни 5:5); език, който всички могат да разберат и който, веднъж възприет, може да бъде изразен във всеки живот и всяка култура. Езикът на Духа, езикът на Евангелието е езикът на общението, който ни кани да преодолеем затвореността и безразличието, разделението и антагонизма.

Всички трябва да се запитаме: как да се оставя да бъда воден от Светия Дух по такъв начин, че моят живот и моето свидетелство на вяра да бъде едновременно единство и общение? Предавам ли словото на помирението и на любовта, което е Евангелието, на средата, в която живея. Понякога изглежда, че днес повтаряме това, което се случи във Вавилон: разделение, неспособност да се разбираме, съперничество, завист, егоизъм. Какво да правя с живота си? Създавам ли единство около себе си? Или причинявам разделение чрез клюки, критика или завист? Какво да правя? Нека помислим върху това.

Разпространението на Евангелието означава, че ние сме първите, които провъзгласяват и живеят помирението, прошката, мира, единството и любовта, които Светият Дух ни дава. Нека помним думите на Исус: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35).

Вторият елемент е денят на Петдесетница. Петър, изпълнен със Светия Дух и застанал „с единадесетте“, „извиси гласа си“ (Деяния 2:14) и „с увереност“ (ст. 29), провъзгласи Добрата новина за Исус, който даде живота си за нашето спасение и когото Бог възкреси от мъртвите. Това е друг ефект от действието на Светия Дух: смелостта да се прогласява новината на Евангелието на Исус на всички, уверено, (с parrhesia) на висок глас, по всяко време и на всяко място.

И днес това се случва за Църквата и за всеки един от нас: огънят на Петдесетница, от действието на Светия Дух, освобождава винаги нова енергия за мисия, нови начини, по които да се провъзгласява посланието на спасението, нова смелост за евангелизиране. Нека никога не се затваряме за това действие! Нека живеем според Евангелието смирено и смело!

Нека свидетелстваме за новото, надеждата и радостта, които Господ носи в живота. Нека почувстваме в себе си „възхитителната и успокояваща радост от евангелизирането“ (Павел VI, Апостолическо увещание, Evangelii Nuntiandi, n, 80). Защото евангелизирането, провъзгласяването на Исус ни доставя радост. Вместо това егоизмът ни прави горчиви, тъжни и ни депресира. Евангелизирането ни повдига.

Ще спомена само трети елемент, който обаче е особено важен: една нова евангелизация, Църква, която евангелизира, трябва винаги да започва с молитва, с искане, както апостолите в горницата, за огъня на Светия Дух. Само една вярна и интензивна връзка с Бога ни позволява да излезем от собствената си затвореност и да проповядваме Евангелието със задължението да говорим истината за общото благо. Без молитва делата ни са празни и проповедта ни няма душа, не е вдъхновена от Духа.

Скъпи приятели, както каза Бенедикт XVI, днес Църквата „усеща вятъра на Светия Дух, който ни помага, който ни показва правилния път; и така, ние вървим по пътя си, струва ми се, с нов ентусиазъм и благодарим на Господа” (Обръщение към Редовното събрание на Синода на епископите, 27 октомври 2012 г.). Нека всеки ден подновяваме доверието си в действието на Светия Дух, доверието, че Той действа вътре в нас, че е вътре в нас, че ни дава апостолско усърдие, мир и радост. Нека му позволим да ни води. Нека бъдем мъже и жени на молитвата, които смело свидетелстват за Евангелието, превръщайки се в нашия свят в инструменти на единство и общение с Бога. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 22 май 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.