Генерални Аудиенции

Евангелието на милосърдието

6 април 2016 – Папа Франциск

Евангелието на милосърдието

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

След като размишлявахме върху Божията милост в Стария завет, днес започваме да размишляваме върху това как Исус я изпълни. Това беше милост, която той изрази, осъзна и съобщи през целия си земен живот. Срещайки множествата, проповядвайки Евангелието, изцелявайки болните, приближавайки се до най-малките, прощавайки на грешниците, Исус направи видима любовта, която е отворена за всички нас: никой не е изключен! Отворено за всички без граници. Любов, която е чиста, безплатно дадена, абсолютна. Любов, чиято кулминация е Жертвата на кръста. Да, Евангелието наистина е „Евангелието на милостта“, защото Исус е милостта!

И четирите Евангелия свидетелстват, че Исус, преди да поеме своето служение, е искал да бъде кръстен от Йоан Кръстител (Матей 3:13-17; Марк 1:9-11; Лука 3:21-22; Йоан 1:29-34). Това събитие дава решаваща насока на цялата мисия на Христос. Наистина, той не се представи на света в блясъка на храма: той можеше да го направи. Той не се обяви със звуците на тръби: можеше да го направи. И той не дойде облечен като съдия: можеше да го направи. Вместо това, след 30 години скрит живот в Назарет, Исус отиде до река Йордан, заедно с много от хората си, и там чакаше на опашка с грешници. Той не се срамуваше: беше там с всички, с грешниците, за да бъде кръстен. Затова от самото начало на своето служение той се проявява като Месията, който поема върху себе си човешкото състояние, воден от солидарност и състрадание. Както каза в синагогата на Назарет, идентифицирайки се с пророчеството на Исая: „Духът Господен е върху мен, защото ме помаза да проповядвам добра новина на бедните. Изпрати ме да проглася освобождаване на пленниците и връщане на зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната година Господня” (Лука 4:18-19). Всичко, което Исус постигна след своето кръщение, беше реализацията на този първоначален замисъл: да донесе на всички хора спасителната любов на Бог. Исус не донесе омраза, не донесе враждебност: той ни донесе любов! Любов, която спасява!

Той стана ближен на най-низшите, предавайки им Божията милост, която е прошка, радост и нов живот. Исус, Синът, изпратен от Отца, е наистина началото на времето на милостта за цялото човечество! Присъстващите на брега на Йордан не разбраха веднага цялата степен на жеста на Исус. Самият Йоан Кръстител беше зашеметен от решението си (вж. Матей 3:14). Но не и Небесният Отец! Той остави гласа Му да се чуе отгоре: „Ти си Моят възлюбен син, в Тебе е Моето благоволение“ (Марк 1:11). По този начин Отца потвърди пътя, който Синът е поел като Месия, тъй като Светият Дух слезе върху него под формата на гълъб. Така сърцето на Исус бие, така да се каже, в унисон със сърцето на Отца и на Духа, показвайки на всички хора, че спасението е плод на Божията милост.

Можем да съзерцаваме още по-ясно великата тайна на тази любов, като насочим погледа си към Исус Разпнатия. Тъй като Невинният е на път да умре за нас, грешниците, той умолява Отца: „Отче, прости им; защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Именно на Кръста Исус представя греха на света на милостта на Отца: греха на всички хора, моите грехове, вашите грехове, греховете на всички. Там, на Кръста, той ги представя на Отца. И с греха на света всички наши грехове са заличени. Нищо и никой не е пропуснат от тази жертвена молитва на Исус. Това означава, че не трябва да се страхуваме да признаем и изповядаме себе си като грешници. Колко пъти сме казвали: „Е, този е грешник, той е направил това и това…“, съдим другите. А ти? Всеки от нас трябва да се запита: „Да, той е грешник. А аз?“. Всички сме грешници, но на всички ни е простено. Ние всички имаме възможността да получим това опрощение, което е Божията милост. Затова не трябва да се страхуваме да признаем, че сме грешници, да признаем, че сме грешници, защото всеки грях е понесен от Сина на Кръста. Когато го изповядаме, разкайвайки се, поверявайки се на Него, можем да сме сигурни в прошката. Тайнството на помирението представя на всеки един от нас онази сила на прошката, която произтича от Кръста и обновява в живота ни благодатта на милостта, която Исус изкупи за нас! Не трябва да се страхуваме от недостатъците си: всеки от нас има свои собствени. Силата на любовта на Разпнатия не познава граници и никога не пресъхва. Тази милост изтрива недостатъците ни.

Възлюбени, в тази юбилейна година нека помолим Бог за благодатта да изпитаме силата на Евангелието: Евангелието на милостта, което преобразява, което ни позволява да влезем в сърцето на Бог, което ни прави способни да прощаваме и да гледаме на света с повече доброта. Ако приемем Евангелието на Разпнатия и Възкръсналия, целият ни живот ще бъде формиран от Неговата обновяваща любов.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 6 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.