Генерални Аудиенции

Думите от "разговора със садукеите" са от съществено значение за теологията на тялото

11 ноември 1981 – Папа Йоан Павел II

Думите от „разговора със садукеите“ са от съществено значение за теологията на тялото

 

  1. Днес, след доста дълга пауза, възобновяваме медитациите, проведени от известно време и които определихме като размишления върху теологията на тялото.

Продължавайки, този път е подходящо да се върнем към думите на Евангелието, в които Христос говори за възкресението: думи, които имат фундаментално значение за разбирането на брака в християнския смисъл, а също и „отричането“ от брачния живот“ за царството небесно“.

Сложната казуистика на Стария Завет в областта на брака не само тласка фарисеите да отидат при Христос, за да Го зададат за проблема за неразривността на брака (вж. Матей 19,3-9; Марк 10,2-12), но също така, друг път, садукеите, за да го разпитат за закона на така наречения левират (този закон, съдържащ се в Dt 25,7-10, се отнася до братята, които са живели под един покрив. Ако един от тях умре, без да остави деца, братът на починалия трябвало да вземе за жена вдовицата на починалия брат. Детето, родено от този брак, се признавало за син на починалия, за да не се угасне родът му и да се запази наследството в семейството. [вж. Този разговор е докладван в съгласие от синоптиците (вж. Матей 22,24-30; Марк 12,18-27; Лука 20,27-40). Въпреки че и трите редакции са почти идентични, между тях могат да се видят някои леки, но в същото време значителни разлики. Тъй като разговорът е представен в три версии, тези на Матей, Марк и Лука, е необходим по-задълбочен анализ, тъй като включва съдържание, което има съществено значение за теологията на тялото.

Наред с другите два важни разговора, а именно: единият, в който Христос се позовава на „началото“ (вж. Матей 19,3-9; Марк 10,2-12), и другият, в който той говори за интимността на човека (към „сърцето“), посочвайки желанието и похотта на плътта като източник на греха (вж. Матей 5,27-32), разговорът, който сега предлагаме да подложим на анализ, съставлява, бих казал, третият компонент на триптиха на изказванията на самия Христос: триптих от съществени и съставни думи за теологията на тялото. В този разговор Исус говори за възкресението, разкривайки по този начин напълно ново измерение на тайната на човека.

  1. Откровението на това измерение на тялото, грандиозно по своето съдържание – и все пак свързано с Евангелието, препрочетено като цяло и до края – се появява в разговора със садукеите, „които твърдят, че няма възкресение“ (1); те са дошли при Христос, за да представят аргумент, който – според тях – потвърждава разумността на тяхната позиция. Този аргумент трябваше да противоречи на „хипотезата за възкресението“. Разсъждението на садукеите е следното: „Учителю, Моисей ни писа, че ако братът на някого умре и остави жена си без деца, братът трябва да вземе жена му, за да даде потомство на брат си” (Марк 12:19). Садукеите се позовават тук на така наречения закон на левирата (вж. Dt 25,5-10) и позовавайки се на предписанието на този древен закон, те представят следния „случай“: „Имаше седем братя: първият взе жена и умря, без да остави потомство; но и той умря, без да остави потомство, и никой от седемте останали потомци не я имаше за жени“ (Марк 12,20-) 23. Садукеите, обръщайки се към Исус за чисто теоретичен „случай“, в същото време атакуват примитивната концепция на фарисеите за живота след възкресението на тялото; до допускането на полиандрия, което противоречи на Божия закон.).

  2. Христовият отговор е един от ключовите отговори на Евангелието, в който се разкрива друго измерение на въпроса – изхождайки от чисто човешките разсъждения и за разлика от тях – това, което съответства на мъдростта и силата на самия Бог. По подобен начин, например, беше представен случаят с монетата за данък с изображението на Цезар и правилното съотношение между това, което е божествено в сферата на властта, и това, което е човешко („кесаревото“) (вж. Матей 22, 15-22 ). Този път Исус отговаря така: „Не се ли заблуждавате, като не познавате Писанията или Божията сила? Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще бъдат като ангели в небето“ (Марк 12,24-25). Това е основният отговор на „казуса“, ​​тоест на съдържащия се в него проблем. Христос, познавайки концепциите на садукеите и интуитивно долавяйки техните автентични намерения, по-късно подхваща проблема за възможността за възкресението, отричана от самите садукеи: „Относно мъртвите, които трябва да бъдат възкресени, не сте ли чели в книга на Мойсей, за храста, как Бог му говори, казвайки: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Яков, не съм Бог на мъртвите, но на живите” (Марк 12,26-27) . Както виждаме, Христос цитира същия Мойсей, за когото се позовават садукеите, и завършва с думите: „Вие сте в голяма заблуда“ (Марк 12:27).

  3. Христос също повтаря това заключително твърдение втори път. Всъщност той го изрича за първи път в началото на изложението си. Тогава той каза: „Вие сте измамени, като не познавате нито Писанията, нито Божията сила“: така четем в Матей (Матей 22:29). И в Марко: „Не се ли заблуждавате, като не познавате Писанията или Божията сила?“ (Марк 12:24). Вместо това отговорът на самия Христос, във версията на Лука (Лука 20.27-36), е лишен от полемичен тон, от това, че „вие сте в голяма грешка“. От друга страна, той провъзгласява същото, като въвежда някои елементи в отговора, които не се намират нито в Матей, нито в Марк. Ето текста: „Исус отговаря: децата на този свят се женят и се омъжват; но онези, които се считат за достойни за другия свят и за възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват: нито могат да умрат вече, защото са равни на ангелите и, бидейки деца на възкресението, са Божии деца” (Лука 20:34-36). По отношение на самата възможност за възкресение, Лука – подобно на другите двама синоптици – се позовава на Моисей, т.е. на пасажа в книгата Изход 3.2-6, в който всъщност се казва, че великият законодател на Древния завет е чул от храст, който „изгоря в огъня и не изгоря“, следните думи: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, Бог Яковов“ (Изход 3:6). На същото място, когато Моисей попита името на Бог, той чу отговора: „Аз съм, който съм“ (Изход 3:14).

Така, говорейки за бъдещото възкресение на тялото, Христос има предвид самата сила на живия Бог. По-късно ще трябва да разгледаме тази тема по-подробно.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Зала Павел VI, сряда, 11 ноември 1981 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.