Ужасна суша беше сграбчила един район. Тревата първо беше пожълтяла, а после увехнала. Храстите бяха умрели, а дърветата станали по-крехки. Дори една капка вода не падаше от небето и сутрините започваха без леката хладина на росата.
Хиляди, малки и големи животни умираха. Най-малките намираха сили сами да избягат в пустинята, която поглъщаше всяко нещо. Сушата ставаше всеки ден все по-страшна.
Дори силните, стари дървета, които потъваха с корените си дълбоко в земята, губеха листата си.
Всичките фонтани и извори бяха пресъхнали. Ручеите и реките бяха пресъхнали.
Само едно малко цвете беше живо, защото малък извор му даваше две капки вода всеки ден. Но изворът се отчайваше:
-Всичко е сухо, жадно и умира. Аз не мога да направя нищо. Моите две капки вода нямат смисъл, може би?
Едно старо и силно дърво чу жалбата и преди да умре, каза на извора:
-Никой не иска от тебе, ти да озеленяваш цялата пустиня;
твоята задача е да запазиш живота на онова цвете. Нищо повече!
Всички сме отговорни за едно цвете, но често забравяме това, за да се оплачем за всичко, което не можем да постигнем.
Бог иска от нас малко, но малкото трябва да го правим от сърце.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Достатъчно е
Ужасна суша беше сграбчила един район. Тревата първо беше пожълтяла, а после увехнала. Храстите бяха умрели, а дърветата станали по-крехки. Дори една капка вода не падаше от небето и сутрините започваха без леката хладина на росата.
Хиляди, малки и големи животни умираха. Най-малките намираха сили сами да избягат в пустинята, която поглъщаше всяко нещо. Сушата ставаше всеки ден все по-страшна.
Дори силните, стари дървета, които потъваха с корените си дълбоко в земята, губеха листата си.
Всичките фонтани и извори бяха пресъхнали. Ручеите и реките бяха пресъхнали.
Само едно малко цвете беше живо, защото малък извор му даваше две капки вода всеки ден. Но изворът се отчайваше:
-Всичко е сухо, жадно и умира. Аз не мога да направя нищо. Моите две капки вода нямат смисъл, може би?
Едно старо и силно дърво чу жалбата и преди да умре, каза на извора:
-Никой не иска от тебе, ти да озеленяваш цялата пустиня;
твоята задача е да запазиш живота на онова цвете. Нищо повече!
Всички сме отговорни за едно цвете, но често забравяме това, за да се оплачем за всичко, което не можем да постигнем.
Бог иска от нас малко, но малкото трябва да го правим от сърце.