Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ДОПЪЛНЕНИЕ

 

1.              Филип, който мене вижда, вижда и Отец (ср. Йоан 14, 9)

 Езикът е голямо познаващо средство…

Искаш да бъдеш психолог, познавач на хората? – Обърни внимание какво казват.

Искаш да бъдеш и теолог? Искаш да познаваш Бог? Обърни внимание на неговия език, неговото Слово, особено на това негово голямо Слово, което стана тяло и живее между нас.

Обърни внимание и на думите на това Слово, сложено върху страниците на Евангелието.

Да познаваме и да обичаме Бог е нашата земна цел. Как често вземаме в ръце Евангелието, за да с по-

дълбокото познание на Бог се разпалим до по-голямата любов до него? В тази книга Бог говори за Бог.

Нямаме ли какво да упрекваме на себе си в това отношение? – Не ти ли се струва, че протестантите ни много засрамват с познанието на Библията?

И ще дойде поправяне?

Да отговорим всеки за себе си.

 

2.              На кой според волята

 Представяш си своя бъдещ живот по определен начин… Добре. Имаш своето намерение, своя жизнен план. Той е добър и красив и затова се стремиш да го постигнеш въпреки всичко. И когато от време на време не ти стигат вече силите нито средствата, обръщаш се към Бог като добър съсед и говориш на него: „Господи Боже, имам свой план и не успявам. Нуждая се от твоята помощ.“

Ти имаш тогава своето намерение и Бог да ти помага за постигането му… Не мислиш ли, че би трябвало това да е обратно? Няма ли по-скоро ти да помагаш на Бог да осъществяваш плана, който има с тебе Той?

Виж, спор за предимството – кой на кой трябва да отстъпи, Бог на мен или аз на Бог?

В молитвата Отче наш му казваш „Да бъде волята ти…“ и с това предаваш ръководството на него. Бъди тогава последователен, не искай ти него да водиш по своите пътища. Дай да те води Той.

Единствено в този случай можеш да изискваш да се прави каквото ти искаш, ако ще искаш същото каквото иска Бог…

Да искаш каквото иска Той и Той ще иска това, каквото ти искаш и всичко ще ти се сбъдне.

 

3.              Къде има грешка

 Четох в Евангелието: „Молете и ще ви се даде…“ Затова коленичих, прекръстих ръце и се молих. Дълго се молих за изслушване, но не дойде. – Какво да си мисля за това? Или няма Бог, или нашата бедност не го интересува, или това което сам говори в Евангелието не е истина… Обаче във всеки случай ми се струва молитвата излишна.

Виж, такова е нехристиянското заключение на мнозина християни.

Защо Бог някога не изслуша? Августин за това отговаря с кратка игра на думите: „Mali, mala, male petimus.

  • Лоши сме, лошите неща молим и лошо ги молим.“

Лоши сме: Но как искаш Бог да ти даде за каквото молиш, щом ти лакомо затвориш длан и отвръщаш се – когато моли Той?

Лошите неща молим: Бащата не дава в ръката на детето остър нож, когато се разплаче… Бог изобилно те обича и не те изслушва, когато молиш за това, което може да ти навреди.

Лошо молим: С малка покора. Нашата молба от време на време звучи като заповед. Неиздържливо, без доверие, разсеяно. Тук има грешка. Без добрата молитва не можеш добре да живееш, но нито без добър живот няма да знаеш добре да се молиш.

Помоли Господа да ти прости, че често го обиждаш с недоверието при молитвата.

 

4.              Нямат вярата

 Като Исус вървеше, блъскаше го народа. Беше там някаква жена, която вече дванайсет години страдаше от кръвотечение и дори и целия си имот да даде на лекарите, никой не можеше да я излекува. Приближи се отзад Исуса и докосна се до ръба на неговата одежда и веднага престана да тече кръв.“

И казва Исус: „Кой се докосна до Мене?“ Когато всички това отрекоха, Петър каза и тези които бяха с него: „Господи, тълпата те натиска и блъска!“ Но Исус каза: „Някой си се докосна до Мене, понеже усетих, че сила излезе от Мене.“

Когато жената видя, че не се укри, треперейки пристъпи, падна пред него и пред всичките хора се обясни защо се докосна до него и веднага оздравя. Той обаче каза: „Дъще, твоята вяра те изцели, иди си в мир.“ (Ср. Лк 8, 43-48.)

Господи, няколко идват и притискат се около твоя олтар в неделното събрание. Колко от тях се и допират до тебе в Светото причастие да бъдат лишени от своите телесни и душевни недостатъци… И все пак, когато си отиват, мнозина не са доволни. И Ти не си доволен… Тях ги боли, че нищо не получиха. Теб те боли, че нищо не можеше да им дадеш заради слабата им вяра. Мнозина обаче така те молят, че при това и сами не се чуват и така се допират до теб, че не чувстваш нито Ти, нито те…

Не молят и не се докосват с вярата. Господи, научи ни да се молим…

 

5.              Фарисей и митничар

На нас ни стига съзнанието, че сме по-добри от съседа, че идваме по-често в църквата и че оставаме там с две секунди по-дълго от него, че даваме в църквата с двайсет стотинки повече и в махалата имаме с един сърдитко по-малко…

Такова сравняване довежда до гордост, до глупавото издигане над останалите. Ставаме подобни на Фарисей, който стоеше пред Бог и говореше: „Благодаря ти, Боже, че аз не съм като него…“

Обаче с такава релативна светост не можем да се харесаме на Бог и не знаем какво ще стане в този случай с нашето спасение… Понеже няма да бъдем съдени дали ние сме по-добри от него или нея… Обаче за това дали ние сме такива, каквито иска да ни има Бог. Не приехме милостта, всички в еднаква мярка. „И който повече получи, повече ще се изисква от него.“

Нека мярката на нашата съвършеност не е съседа, а волята Божия, която обаче при най-голямото напрягане на силите няма да сбъднем така, както трябва и затова ще говорим с митничара: „Боже, бъди милостив към мен грешния…“ Само тази покорна молба има обещано простение и слава.

 

6.              Момчето от Гетсимани

 Когато тълпата въоръжена с мечове и тояги обиколи Исус, всички които бяха с него го напуснаха и избягаха…

„Обаче някой си момък, обвит с чаршаф, гол, отиде при него. Хванаха го. Той обаче остави чаршафа и избяга гол…“

Отлично, момче!

Ти показа на нас младите класически пример как да се постъпва, когато искат да ни обхванат неприятелите на Христос…

Хващат ни за това, с което ние сме свързани, за вещите, за личностите, които обичаме, към които сме привързани с особена любов.

И в такъв случай друго не помага, друго няма да ни спаси от тяхните злодеятелни ръце, само да се освободим от всичко, всичко да прежалим и да избягаме…

Да им хвърлим в лицето имот, по-голямо парче хляб, свобода, благосклонности, похвали, почитания, титли, дипломи, първите места, всички сънища и мечти и да се избяга от всичко лишен, надалеч от техните очи…

Така ни учи този загадъчен младеж от Гетсимани.

 

7.              Излишните думи

 Исус провъзгласява: „Но аз ви казвам в деня на съда ще се налага хората да отговарят за всяка излишна дума, която изкажат.“ (Ср. Мт 12, 36.)

Когато изпращаме телеграма разсъждаваме върху всяка дума. Задраскваме и преписваме, за да се изразим правилно и да не загубим много.

Такива сме добросъвестни що се отнася до пари и толкова равнодушни що се отнася за небесните стойности.

Разказваме „на редовете“, пускаме думите през зъби без контрол и често думите са опасни, ще направят много вреда. Но още по-често думите са излишни, които заблуждават, които нямат смисъл.

Господ ни предупреждава навреме да не съжаляваме по-късно.

Запомни: За всичките думи ще плащаш. За всичките трябва да даваш сметка. Затова говори винаги така предпазливо и разсъждаващо, както когато пращаш телеграмата.

 

8.              Водоем и тръбопровод

 Никой не може да даде каквото няма.

Много приемаме, за да можем много да даваме и да сме полезни съставки на човешкото цяло. Понеже много са тези, които се нуждаят и малко тези, на които малкото им е достатъчно…

Когато даваме, да даваме разумно: духовните неща

– така както дава водоема – от своя излишък. Само това, което се прелива през края. Имотните добрини да даваме така както дава тръбопровода – така нищо да не се съсредоточава и да не спира у нас.

Що се отнася до духовните стойности, налага се добросъвестно да се грижим за своята пълнота – както казва Павел – „докато на другите проповядвам да не бъда сам аз загубен.“ Що се отнася до имотите, налага се да се грижим за своята празнота така както Дон Боско. Когато умираше каза да му изтърсат от палтото няколко петачета и умря без петак, макар че през ръцете му преминаха милиони.

Как го правя аз? – Не съм ли водоема там, където трябва да съм тръбопровод? Или въобще поне нещо от двете? Имам ли въобще някаква тенденция да давам и да правя другите щастливи?

Егоизма и християнството взаимно се изключват.

 

9.              Най-голям проблем е да нямаш проблем

 Нямам трудности. Спокоен съм. Всичко за мен лесно върви, нямам проблеми.

Нямаш проблеми, тогава ти си щастлив – ще ти  каже света.

Но аз ще му противореча, защото знам, че с безпроблемността е характерезирана най-опасната криза. Знам, че вода, която на никъде не върви, която не тече, не е здрава…

Без проблеми, без трудности и пречки може да бъде само този, който е без по-висока цел или поне без искрения стремеж да я постигне.

Обаче християнин, който иска да постигне такава висока цел както е небето и да помогне за нея и на мнозина други, той няма да бъде до края без трудности и без проблеми… За това вече ще се погрижи светът, нашето тяло и дяволът.

Да нямаш проблеми е проблем много важен, който трябва без отлагане да се решава с отхвърляне на безразличие и с рязко движение с делата към целта.

Бог не може да е доволен с този, който е доволен сам със себе си.

 

Лозунг на деня:

Постоянно на по-високо, нека това струва каквото и да е!

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.