Доминик Барбери

Блажени Доминик Барбери

 

Блажени Доминик Барбери е роден във Витербо, Италия на 22 юни 1792 г.

На 22-годишна възраст, след многократни небесни вдъхновения, Бог го призовава към религиозния живот и служение. Той напусна земеделската работа, изостави всички други планове за бъдещето си и влезе в пасионистката конгрегация. Там той развил необикновените си качества на ума и сърцето.

Ръкоположен за свещеник, той се посвещава на преподаването, на служението на словото, на духовното ръководство и съставянето на множество писания от философски, богословски, пастирски и аскетичен характер.

През 1840 г. той създава първата пасионистка общност извън Италия в Ере, Белгия. Впоследствие заминава за Англия, където през 1842 г. открива манастира Астън Хол, близо до Стоун.

Блажени Доминик освети и предложи живота си за единството на Църквата – мисията, към която беше призован от Бога и на която се посвети с голяма любов и с много инициативи от времето на младостта си.

Той копнее за завръщането на „отделените братя“ в Католическата църква – израз, измислен от него.

Той даде героичен обет да се откаже от всякаква материална и духовна утеха и предложи себе си на Господ за обръщането на Англия. Той изпревари 150 години икуменическото движение, основано на любовта, диалога, уважението към съвестта и взаимното разбиране.

Неговите междуличностни отношения бяха интелектуално задълбочени, доктринално безупречни и човешки приятелски, уважителни и грижовни, т.е. това е християнско и следователно плодотворно. Чрез него англиканецът вдъхна свежия въздух на новата пролет.

Чрез неговите произведения много англиканци, включително изтъкнати личности, се завръщат в Католическата църква. Блажен Доминик получава изповедта на вярата на бъдещия кардинал, а сега блажен Джон Хенри Нюман, почитан от всички като „папата на протестантите, техен велик говорител, един от най-учените мъже на Англия“. Нюман се възхищаваше на блажения Доминик като прост и вдъхновяващ свещеник, учен и свят. Той заяви, че е „покръстникът и каещият се“ на Доминик.

Доменик умира в Рединг, близо до Лондон, Англия на 27 август 1849 г. Гробът му в Сътън, Сейнт Хелънс, Англия, се превърна в място за поклонение на английския народ. Папа Павел VI го обявява за „блажен” на 27 октомври 1963 г. по време на Ватикана II, като го предлага като пример за отдаденост на икуменизма и радостно го провъзгласява за Апостол на единството.

 Mолитва

Господи, ти изпрати благословения Доминик да търси изгубените овце от твоето стадо, като проповядва твоята истина и свидетелства за твоята любов. Нека следваме неговия пример и да изграждаме единството на вашата Църква като знак на вяра и любов. Това молим чрез нашия Господ Исус Христос, Твоя Син, Който живее и царува с Теб и Светия Дух един Бог, вовеки веков. Амин

 
 
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.