Блажени Доминик Барбери
Блажени Доминик Барбери е роден във Витербо, Италия на 22 юни 1792 г.
На 22-годишна възраст, след многократни небесни вдъхновения, Бог го призовава към религиозния живот и служение. Той напусна земеделската работа, изостави всички други планове за бъдещето си и влезе в пасионистката конгрегация. Там той развил необикновените си качества на ума и сърцето.
Ръкоположен за свещеник, той се посвещава на преподаването, на служението на словото, на духовното ръководство и съставянето на множество писания от философски, богословски, пастирски и аскетичен характер.
През 1840 г. той създава първата пасионистка общност извън Италия в Ере, Белгия. Впоследствие заминава за Англия, където през 1842 г. открива манастира Астън Хол, близо до Стоун.
Блажени Доминик освети и предложи живота си за единството на Църквата – мисията, към която беше призован от Бога и на която се посвети с голяма любов и с много инициативи от времето на младостта си.
Той копнее за завръщането на „отделените братя“ в Католическата църква – израз, измислен от него.
Той даде героичен обет да се откаже от всякаква материална и духовна утеха и предложи себе си на Господ за обръщането на Англия. Той изпревари 150 години икуменическото движение, основано на любовта, диалога, уважението към съвестта и взаимното разбиране.
Неговите междуличностни отношения бяха интелектуално задълбочени, доктринално безупречни и човешки приятелски, уважителни и грижовни, т.е. това е християнско и следователно плодотворно. Чрез него англиканецът вдъхна свежия въздух на новата пролет.
Чрез неговите произведения много англиканци, включително изтъкнати личности, се завръщат в Католическата църква. Блажен Доминик получава изповедта на вярата на бъдещия кардинал, а сега блажен Джон Хенри Нюман, почитан от всички като „папата на протестантите, техен велик говорител, един от най-учените мъже на Англия“. Нюман се възхищаваше на блажения Доминик като прост и вдъхновяващ свещеник, учен и свят. Той заяви, че е „покръстникът и каещият се“ на Доминик.
Доменик умира в Рединг, близо до Лондон, Англия на 27 август 1849 г. Гробът му в Сътън, Сейнт Хелънс, Англия, се превърна в място за поклонение на английския народ. Папа Павел VI го обявява за „блажен” на 27 октомври 1963 г. по време на Ватикана II, като го предлага като пример за отдаденост на икуменизма и радостно го провъзгласява за Апостол на единството.
Mолитва
Господи, ти изпрати благословения Доминик да търси изгубените овце от твоето стадо, като проповядва твоята истина и свидетелства за твоята любов. Нека следваме неговия пример и да изграждаме единството на вашата Църква като знак на вяра и любов. Това молим чрез нашия Господ Исус Христос, Твоя Син, Който живее и царува с Теб и Светия Дух един Бог, вовеки веков. Амин
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.