1962-1965

Втори Ватикански Събор

Документи

16 документа издадени от Втория Ватикански Събор.
Като цяло Съборът издаде 16 документа, включително четири конституции („Lumen Gentium→“ за структурата и природата на Църквата, Dei Verbum→“ за божественото Откровение, „Gaudium et Spes→“ за Църквата в съвременния свят и „Sacrosanctum Concilium→“ за литургията); девет декрета („Inter mirifica→“ за църквата и медиите, „Unitatis redintegratio→“ за  икуменизма, „Orientalium Ecclesiarum→“  за източните католически църкви, „Christus Dominus→“ за епископите, „Optatam totius→“ за свещеническата формация, „Perfectae caritatis→“ за религиозния живот, „Apostolicam actuositatem→“ за миряните, „Prebyterorum Ordinis→“ за свещеническото служение и „Ad gentes divinitus→“ за мисионерската дейност). Издадени са и три декларации  „Nostra aetate→“ за нехристиянските религии, „Gravissimum educationis→“ за християнското образование и „Dignitatis humanae→“ за религиозната свобода.

„Sacrosanctum Concilium→“
Конституцията „Sacrosanctum Concilium→“ за Светата литургия е запомнена от мнозина с това, че позволява използването на местни езици в литургията и че подчертава значението на общностната молитва, признавайки стойността и богатството на различните обреди в Църквата според различните традиции.

„Dei Verbum→“
Догматическата конституция „Dei Verbum→“ за Божественото Откровение е друг основен документ на Събора. Целта му е да изложи разбирането на Църквата за природата на Откровението, тоест процеса, чрез който Бог общува с хората. Той е особено уместен за икуменизма, тъй като засяга въпроси относно Писанието, традицията и учителския авторитет на Църквата.

„Lumen Gentium→“
Един от най-важните документи, изготвен от II Ватикана, е Догматичната конституция „Lumen Gentium→“ относно структурата и природата на Църквата. Той представя Църквата като мистерия и общение на кръстени вярващи („Божият народ“), които са призовани към святост и всеки от които има специфични роли и отговорности. Той препотвърждава мисионерския характер на Църквата и потвърждава колегиалността на епископата „със и под приемника на св. Петър“. Той установява, наред с други неща, възможността за местните епископати да възстановят постоянния дяконат за женени мъже. Подчертава се също ролята на миряните и тяхното участие в живота и мисията на Църквата, а призванието за религиозен живот се разглежда във връзка с духовния живот на цялата Църква.

„Gaudium et Spes→“
Пастирската конституция „Gaudium et Spes→“ за Църквата в съвременния свят призовава Църквата да се включи в диалог със съвременното общество и неговите проблеми, като пренася църковното учение и моралните ценности в един свят, който твърде често е разкъсван от омраза, война и несправедливост . Документът признава, че науката и културата имат на какво да научат Църквата, но също така казва, че Църквата има мисия да освещава света около себе си.

Преглед на Втория Ватикански събор
Папа Йоан XXIII официално откри Втория ватикански събор на 11 октомври 1962 г. по време на тържествена церемония в базиликата Свети Петър, поставяйки началото на 4-годишно събитие, което ще отвори вратите на Църквата към света в процес на „актуализация“ ( на италиански: „aggiornamento“) за съвременната епоха.

Папа Йоан XXIII откри Ватиканския събор, като произнесе известната си реч „Gaudet Mater Ecclesiae“, в която посочи основната цел на събора.

Вторият Ватикански събор отбеляза крайъгълен камък в историята на Църквата, поставяйки началото на процес на дълбока трансформация в самата Църква и в нейните отношения със съвременния свят и други християнски църкви и нехристиянски религии. Процесът все още продължава.

21-вият Вселенски събор в църковната история
Ватикан II беше 21-вият вселенски събор, свикан в двухилядолетната история на Църквата, и се събра почти век след като папа Пий IX свика I Ватикана (1869-70), който дефинира догмите за папската непогрешимост и върховенството на папската юрисдикция.

Папа Св. Йоан XXIII обяви свикването на 25 януари 1959 г., само три месеца след избирането му за Петровото служение през октомври 1958 г., когато се обърна към кардиналите, събрани в папската базилика „Свети Павел извън стените“ в Рим.

Предлагайки на съвременния свят „лекарството на милосърдието“
В неочакваното си съобщение папа Йоан обясни, че решението му е породено от констатацията за духовното обедняване на съвременното общество, произтичащо от дълбоките социални и политически трансформации, през които то е претърпяло през предходните десетилетия, което изисква нов отговор от Църквата. Спомена и за вековните разделения в християнското семейство.

В първата си енциклика „Ad Petri Cathedram“, публикувана на 29 юни 1959 г., и на подготвителна среща на следващия ден, покойният папа допълнително изясни, че Съборът има за цел основно да съживи християнската вяра в един все по-секуларизиран свят, да даде нова сила за мисията на Католическата църква и за адаптиране на църковните практики към новите обстоятелства.

Папа Йоан искаше пасторален съвет и такъв за обновяване, така че католическите учения да могат да бъдат по-добре разбрани и приети в обществото на 20-ти век. Както каза той във встъпителната реч на събора, запазвайки целостта на своята доктрина, Църквата иска да предложи на съвременния свят „лекарството на милосърдието“, а не тежки осъждания.

Четири сесии и 169 общи конгрегации
Ватиканът II беше тържествено открит на 11 октомври 1962 г. в базиликата Свети Петър след повече от три години подготовка. Съветът се събра на четири сесии между 1962 и 1965 г., всяка с продължителност между 8 и 12 седмици, през есента на всяка от четирите години, за общо 169 генерални конгрегации. То е прекъснато скоро след смъртта на папа Йоан на 3 юни 1963 г. и възобновено след избирането на папа Павел VI на 11 юни същата година. Закрит е на 8 декември 1965 г.

Поканени да присъстват некатолически наблюдатели
Между 2000 и 2500 католически кардинали, патриарси и епископи от цял свят, подпомагани от 460 теологични експерти (перити), присъстваха на всяка сесия. За първи път протестанти, православни и други некатолици бяха поканени да съдействат. Присъстваха и 42 миряни и религиозни слушатели, мъже и жени.

 

Епохални промени в Църквата, в икуменическите и междурелигиозните отношения

В годините след Втория Ватикан Църквата стана свидетел на няколко забележителни промени:

– Новият Римски мисал е издаден през 1970 г. с нов цикъл от четения, предназначени да предложат по-богата селекция от Писанието. Литургичният календар беше опростен. Обредите за тайнствата бяха преразгледани, като се наблегна на общностните аспекти на тяхното честване. Ритуалът за християнско посвещение на възрастни беше възроден и реформиран. С настъпването на промените активното литургично участие се увеличи драстично в много местни църковни общности.

– Светските служения се умножиха. Миряни четци и миряни служители на Причастие се появиха по време на литургията. Миряните бяха представени в енорийските съвети и епархийните настоятелства, а миряни мъже и жени, много от които с теологични степени, замениха клирици в редица административни църковни позиции.

– В цялата Църква имаше подновено внимание към Писанията, в литургията и в индивидуалната духовност.

– Източните католически църкви бяха насърчени да се върнат към собствените си традиции, слагайки край на период на латинизация и отваряйки ново оценяване на разнообразието в рамките на универсалната Църква.

– Екуменизмът процъфтява във формален диалог между католически служители и други християнски църкви, както и в молитвени и приятелски срещи на местно ниво.

– След като Съборът призна възможността за спасение за нехристияните, започна диалог и с другите религии.

– Религиозният живот се промени драстично, тъй като религиозните ордени възприеха нормите на Ватикана и пренаписаха собствените си конституции, като погледнаха по нов начин въпросите за авторитет, общност и идентичност.

– Вторият Ватикански събор възстановява постоянното дяконство като служение и позволява на женените мъже да бъдат ръкополагани за дякони.

– Учението на Съвета, че папата и епископите заедно образуват едно колегиално тяло, доведе до ново оценяване на епископите и епископските конференции. Създаден е Синодът на епископите, за да се събира редовно и да съветва папата.

– Теологията беше съживена, особено моралната теология, която се съсредоточаваше все повече върху библейските източници и индивидуалната съвест и по-малко върху църковния закон или авторитет.

– Съборът подчерта солидарността на Църквата с човечеството вместо нейното отделяне от светския свят и това доведе до разпространението на социални и благотворителни дейности. Църковните лидери често говореха за предпочитанията на Църквата към бедните и страдащите и станаха силни защитници на човешките права.

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.