Генерални Аудиенции

Доктрината за предаването на живот е препотвърдена

22 август 1984 – Папа Йоан Павел II

Доктрината за предаването на живот е препотвърдена

 

  1. Каква е същността на учението на Църквата относно предаването на живота в съпружеската общност, на това учение, което ни напомня пастирската конституция на Събора Gaudium et Spes и енцикликата Humanae Vitae на папа Павел VI?

Проблемът е в поддържането на адекватна връзка между това, което се определя като „домейн. . . на природните сили“ (Павли VI, Humanae Vitae, 2) и „самовладението“ (пак там, 21), което е необходимо за човешката личност. Съвременният човек проявява склонност да пренася методите от първата област към тези от втората. „Човекът е постигнал невероятен напредък в господството и рационалната организация на природните сили – четем в енцикликата – дотолкова, че е склонен да разшири това господство върху собственото си глобално същество: върху тялото, психическия живот, социалния живота и дори към законите, които регулират предаването на живота“ (пак там, 2).

Това разширяване на сферата на средствата за „господство . . . на природните сили”, застрашава човешката личност, за която методът на „самоовладяването” е и си остава специфичен. То – самоовладяването – всъщност отговаря на фундаменталната конституция на личността: то е именно „естествен“ метод. Вместо това, транспонирането на „изкуствени средства” разчупва конститутивното измерение на личността, лишава човека от собствената му субективност и го превръща в обект на манипулация.

  1. Човешкото тяло е не само полето на сексуалните реакции, но същевременно е средство за изразяване на цялостния човек, на личността, която се разкрива чрез „езика на тялото”. Този „език“ има важно междуличностно значение, особено когато става дума за взаимоотношения между мъже и жени. Освен това, нашите предишни анализи показват, че в този случай „езикът на тялото“ трябва да изразява на определено ниво истината на тайнството. Чрез участие във вечния план на любовта „Sacramentum absconditum in Deo“ „езикът на тялото“ се превръща почти в „пророчество на тялото“.

Може да се каже, че енцикликата Humanae Vitae възприема тази истина за човешкото тяло в неговата мъжественост и женственост до нейните крайни последици, не само логични и морални, но и практически и пасторални.

  1. Единството на двата аспекта на проблема – сакраменталното (т.е. богословското) и персоналистичното измерения – съответства на глобалното „откровение на тялото“. От тук произтича и връзката на строго богословската визия с етическата, която се отнася до „естествения закон”.

Субект на естественото право всъщност е човекът не само в „естествения” аспект на неговото съществуване, но и в интегралната истина на неговата лична субективност. Той ни се проявява, в откровение, като мъж и жена, в пълното Си земно и есхатологично призвание. Той е призован от Бога да бъде свидетел и тълкувател на вечния план на любовта, ставайки служител на тайнството, което „от самото начало“ е конституирано в знака на „единението на плътта“.

  1. Като служители на тайнство, което е съставено чрез съгласие и усъвършенствано чрез съпружески съюз, мъжът и жената са призовани да изразят този тайнствен „език“ на телата си в цялата истина, която му е присъща. Чрез жестове и реакции, чрез цялата взаимно обусловена динамика на напрежение и наслада – чийто пряк източник е тялото в неговата мъжественост и женственост, тялото в неговото действие и взаимодействие – чрез всичко това „той говори“ мъжът, личността.

Мъжът и жената водят на „езика на тялото“ онзи диалог, който – според Битие (Бит. 2, 24-25) – започва в деня на сътворението. Именно на нивото на този „език на тялото“ – който е нещо повече от просто сексуална реактивност и който като автентичен език на хората е подчинен на изискванията на истината, тоест на обективните морални норми – мъжът и жената изразяват взаимно себе си по най-пълния и най-дълбок начин, тъй като им е позволено от едно и също соматично измерение. . . мъжественост и женственост: мъжът и жената изразяват себе си до степента на цялата истина за своята личност.

  1. Човекът е личност именно защото е господар на себе си и господства над себе си. Всъщност, тъй като той е господар на себе си, той може да се „отдаде“ на другите. И именно това измерение на свободата на дара става съществено и решаващо за онзи „език на тялото“, в който мъжът и жената се изразяват взаимно в съпружеския съюз. Тъй като става въпрос за общение на хора, „езикът на тялото” трябва да се преценява според критерия на истината. Точно този критерий напомня енцикликата Humanae Vitae, както се потвърждава от цитираните по-горе пасажи.

  2. Според критерия на тази истина, която трябва да бъде изразена в „езика на тялото“, съпружеският акт „означава“ не само любов, но и потенциална плодотворност и следователно не може да бъде лишен от пълното си и адекватно значение чрез изкуствени интервенции. В съпружеския акт не е позволено изкуствено да се разделя обединителното значение от прокреативното значение, тъй като и двете принадлежат към интимната истина на брачния акт: едното се осъществява заедно с другото и в известен смисъл едното чрез другото. Това учи енцикликата (вж. Humanae Vitae, 12). Следователно в този случай съпружеският акт, лишен от вътрешната си истина, тъй като е изкуствено лишен от способността си за размножаване, също престава да бъде акт на любов.

  3. Може да се каже, че в случай на изкуствено разделяне на тези две значения в съпружеския акт се осъществява истинско телесно единение, но то не отговаря на вътрешната истина и достойнство на личното общение: „communio personarum“. В действителност това общение изисква „езикът на тялото“ да бъде взаимно изразен в интегралната истина на неговия смисъл. Ако тази истина липсва, не можем да говорим за истината за взаимното даряване и взаимното себеприемане от страна на човека. Това нарушаване на вътрешния ред на съпружеското общение, което има своите корени в самия ред на личността, съставлява основното зло на контрацептивния акт.

  4. Горепосоченото тълкуване на нравствената доктрина, изложено в енцикликата Humanae Vitae, е поставено на широкия фон от разсъждения, свързани с теологията на тялото. Особено валидни за това тълкуване са размишленията върху „знака” във връзка с брака, разбиран като тайнство. А отсъствието на нарушението, което нарушава вътрешния ред на брачния акт, не може да бъде разбрано богословски адекватно, без размишления върху темата за „похотта на плътта“.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 22 август 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.