Генерални Аудиенции

Децата

11 февруари 2015 – Папа Франциск

Децата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

След като размишлявахме върху фигурите на майката и бащата, в тази катехеза за семейството бих искал да говоря за детето или още по-добре за децата. Ще използвам красив образ от Исая. Пророкът пише: „всички се събират, идват при теб; синовете ти ще дойдат отдалеч и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце. Тогава ще видиш и ще засияеш, сърцето ти ще трепти и ще се зарадва” (60:4-5). Това е прекрасен образ, образ на щастие, което се осъществява в срещата на родители и деца, които пътуват заедно към бъдеще на свобода и мир, след дълъг период на лишения и раздяла, когато еврейският народ е бил далеч от родината си .

По същество има тясна връзка между надеждата на един народ и хармонията между поколенията. Трябва да обмислим това внимателно. Съществува тясна връзка между надеждата на един народ и хармонията между поколенията. Радостта на децата кара сърцата на родителите да туптят и отваря отново бъдещето. Децата са радостта на семейството и обществото. Те не са въпрос на репродуктивна биология, нито един от многото начини за реализиране на себе си, още по-малко притежание на техните родители…. Не. Децата са дар, те са дар: разбрахте ли? Децата са дар. Всеки един е уникален и незаменим; и в същото време недвусмислено свързан с неговите/нейните корени. Всъщност, според Божия план, да бъдеш син и дъщеря означава да носиш в себе си спомена и надеждата за една любов, която се осъществи в самото разпалване на живота на друго, оригинално и ново човешко същество. А за родителите всяко дете е оригинално, различно, разнообразно. Позволете ми да споделя един семеен спомен. Спомням си какво каза майка ми за нас – бяхме петима: – „Имам пет деца“. Когато я попитаха: „Кое ти е любимото”, тя отговори: „Имам пет деца, като пет пръста. (Показва пръстите си) Ако ударят този, ще ме боли; ако ударят онзи, ще ме боли. И за петте ме боли. Всички са мои деца и всички са различни като пръстите на една ръка”. И това е семейството! Децата са различни, но всички са деца.

Едно дете се обича, защото е нечие дете: не защото е красиво или защото е такова или онакова; не, защото е дете! Не защото мисли като мен или въплъщава мечтите ми. Детето си е дете: живот, създаден от нас, но предназначен за него, за негово добро, за доброто на семейството, на обществото, на човечеството като цяло.

От това произтича и дълбочината на човешкото преживяване да бъдеш син или дъщеря, което ни позволява да открием най-безвъзмездното измерение на любовта, което не спира да ни учудва. Красотата е първо да бъдеш обичан: децата са обичани, преди да се появят. Толкова често намирам майки на площада, които очакват бебе и ме молят за благословия … тези бебета са обичани, преди да се появят на бял свят. И това е свобода, това е любов; те са обичани преди да се родят, като любовта на Бог, който винаги ни обича първи. Те са обичани, преди да са направили нещо, за да го заслужат, преди да знаят как да говорят или мислят, дори преди да се появят на бял свят! Да бъдем деца е основното условие за познаване на Божията любов, която е върховният източник на това автентично чудо. В душата на всяко дете, доколкото тя е уязвима, Бог поставя печата на тази любов, която е в основата на неговото лично достойнство, достойнство, което нищо и никой никога не може да унищожи.

Днес за децата изглежда по-трудно да си представят бъдещето си. Бащите – засегнах това в предишни катехези – може би са направили крачка назад и децата са станали по-несигурни да направят стъпките си напред. Можем да научим добрите отношения между поколенията от нашия Небесен Отец, който оставя всеки от нас свободен, но никога не ни оставя сами. И ако сгрешим, Той продължава да ни следва с търпение, без да намалява любовта Си към нас. Нашият Небесен Отец не прави крачка назад в любовта си към нас, никога! Той винаги върви напред и ако не може да върви напред, Той ни чака, но никога не се връща назад; Иска децата му да са смели и да вървят напред.

Децата, от своя страна, не трябва да се страхуват от задачата да изградят нов свят: правилно е те да искат да подобрят това, което са получили! Но това трябва да стане без арогантност, без самонадеяност. Човек трябва да знае как да разпознае добродетелта на детето, а родителите винаги заслужават почит.

Четвъртата заповед казва на децата – всички сме деца! — да почитаме баща си и майка си (вж. Изход 20:12). Тази заповед идва веднага след тези относно самия Бог. Наистина, то съдържа нещо свещено, нещо божествено, нещо, което лежи в основата на всеки друг вид уважение между хората. А към библейската формулировка на четвъртата заповед се добавя: „за да се продължат дните ви в земята, която Господ вашият Бог ви дава“. Добродетелната връзка между поколенията е гаранция за бъдещето и е гаранция за една наистина човешка история. Общество с деца, които не почитат родителите, е общество без чест; когато човек не почита родителите си, губи собствената си чест! Това е общество, предопределено да бъде изпълнено със сухи и запалени млади хора. Но дори едно общество с малко поколения, което не обича да бъде заобиколено от деца, което ги смята преди всичко за тревога, тежест, риск, е депресирано общество. Нека разгледаме многото общества, които познаваме тук в Европа: те са общества в депресия, защото не искат деца, не раждат деца, раждаемостта не достига един процент. Защо? Нека всеки от нас помисли и отговори. Ако на едно многодетно семейство се гледа като на тежест, нещо не е наред! Поколението на детето трябва да бъде отговорно, както учи и енцикликата Humanae Vitae на Блажения Папа Павел VI, но раждането на много деца не може автоматично да бъде безотговорен избор. Да нямаш деца е егоистичен избор. Животът се подмладява и придобива енергия чрез умножаване: той се обогатява, а не обеднява! Децата се учат да поемат отговорност за семейството си. Те съзряват в споделянето на неговите трудности. Те растат в оценяването на неговите дарове. Щастливото преживяване на братството вдъхва уважение и грижа към родителите, на които дължим нашето признание. Толкова много от вас, присъстващи тук, имат деца и всички сме деца. Нека направим нещо, нека запазим минута мълчание. Всеки от нас да мисли в сърцето си за децата си — ако имаме такива; — да мисли в тишина. И нека всички да помислим за нашите родители и да благодарим на Бога за дара на живота. В мълчание тези, които имат деца, да мислят за тях, а всички да мислят за нашите родители. (Мълчание). Нека Господ благослови нашите родители и вашите деца. Нека Исус, вечният Син, който в пълнотата на времето стана дете, ни помогне да намерим пътя на ново излъчване на това толкова велико и толкова просто човешко преживяване да бъдем деца. В умножаването на поколенията има тайнство за обогатяване на живота на всички, което идва от самия Бог. Трябва да го преоткрием, предизвиквайки предразсъдъците; и го живейте във вярата в съвършено щастие. И аз ви казвам: колко е красиво, когато минавам сред вас и виждам как бащите и майките вдигат децата си, за да бъдат благословени; това е почти божествен жест. Благодарим ви, че го направихте!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 11 февруари 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.