Генерални Аудиенции

Децата (Първа част)

18 март 2015 – Папа Франциск

Децата (Първа част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

След преглед на различните членове на семейството — майка, баща, деца, братя и сестри, баби и дядовци — бих искал да завърша тази първа група катехези за семейството, като говоря за децата. Ще го направя на две фази: днес ще се съсредоточа върху великия дар, който децата са за човечеството — вярно е, че те са велик дар за човечеството, но също така наистина са изключени, защото дори не им е позволено да се раждат — и следващият път ще се съсредоточа върху няколко рани, които за съжаление вредят на детството. Идват ми на ум многото деца, които срещнах по време на скорошното си пътуване до Азия: пълни с живот, с ентусиазъм, а от друга страна виждам, че в света много от тях живеят в недостойни условия… Всъщност, от начина, по който се третират децата, обществото може да прецени, не само морално, но и социологически, дали е либерално общество или общество, поробено от международни интереси.

Преди всичко децата ни напомнят, че всички ние, в първите години от живота си, сме били напълно зависими от грижите и благоволението на другите. Божият син не беше пощаден от този етап. Това е тайнството, което съзерцаваме всяка година на Коледа. Рождеството е иконата, която съобщава тази реалност по най-прост и директен начин. Любопитно е: Бог не се затруднява да бъде разбран от децата, а децата не се затрудняват да разберат Бога. Не случайно в Евангелието има няколко много красиви и силни думи на Исус по отношение на „малките“. Този термин „младенци“ се отнася за всички хора, които зависят от помощта на другите, и по-специално за децата. Например, Исус казва: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните, а си ги открил на младенците“ (Матей 11:25). И още: „Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата” (Матей 18:10).

По този начин децата сами по себе си са съкровище за човечеството, а също и за Църквата, тъй като те постоянно предизвикват това необходимо условие за влизане в Царството Божие: да не се смятаме за самодостатъчни, а за нуждаещи се от помощ, от любов, от прошката. Всички имаме нужда от помощ, от любов и прошка! Децата ни напомнят за друго красиво нещо: напомнят ни, че винаги сме синове и дъщери. Дори човек да стане възрастен или стар човек, дори да стане родител, ако заеме отговорна позиция, под всичко това пак стои идентичността на дете. Всички сме синове и дъщери. И това винаги ни връща към факта, че не сме си дали живота, а че сме го получили. Големият дар на живота е първият дар, който получихме. Понякога в живота рискуваме да забравим за това, сякаш сме господари на нашето съществуване, а вместо това сме фундаментално зависими. В действителност това е мотив на голяма радост да чувстваме на всеки етап от живота, във всяка ситуация, във всяко социално състояние, че сме и оставаме синове и дъщери. Това е основното послание, което децата ни дават със самото си присъствие: само с присъствието си те ни напомнят, че всеки един от нас е син или дъщеря.

Но има толкова много дарове, толкова много богатства, които децата носят на човечеството. Ще спомена само няколко.

Те носят своя начин на виждане на реалността, с доверчив и чист поглед. Детето има спонтанно доверие в баща си и майка си; той има спонтанно доверие в Бог, в Исус, в Дева Мария. В същото време неговият вътрешен поглед е чист, все още не опетнен от злоба, от двуличие, от „инкрустациите“ на живота, които закоравяват сърцето. Знаем, че и децата са белязани от първородния грях, че са егоисти, но запазват чистотата и вътрешната простота. Но децата не са дипломати: те казват това, което чувстват, казват това, което виждат, директно. И толкова често поставят родителите си в затруднение, казвайки пред други хора: „Не ми харесва това, защото е грозно“. Но децата казват това, което виждат, те не са двулични, те още не са научили онази наука за двуличието, която ние, възрастните, за съжаление сме научили.

Освен това децата – в своята вътрешна простота – носят със себе си способността да получават и дават нежност. Нежността означава да имаш сърце „от плът“, а не „от камък“, както казва Библията (вж. Езек. 36:26). Нежността също е поезия: тя е „усещане“ на нещата и събитията, а не като на обекти, само за да ги използваш, защото са полезни…

Децата имат способността да се усмихват и да плачат. Някои, когато ги вдигна да ги прегърна, се усмихват; други ме виждат облечен в бяло и си мислят, че съм лекар и че ще ги ваксинирам и плачат… спонтанно! Децата са такива: усмихват се и плачат, две неща, които често се „задушават“ при възрастните, ние вече не сме способни… Толкова често нашата усмивка се превръща в картонена усмивка, фиксирана, усмивка, която не е естествена, дори изкуствена усмивка, като на клоун. Децата се усмихват спонтанно и плачат спонтанно. Винаги зависи от сърцето и често сърцето ни е блокирано и губи тази способност да се усмихва, да плаче. Така децата могат да ни научат как да се усмихваме и да плачем отново. Но трябва да се запитаме: усмихвам ли се спонтанно, откровено, с любов или усмивката ми е изкуствена? Все още ли плача или съм загубил способността си да плача? Това са два много човешки въпроса, на които ни учат децата.

Поради всички тези причини Исус покани учениците Си да „станат като деца“, защото „Божието царство принадлежи на онези, които са като тях“ (вж. Матей 18:3; Марк 10:14).

Скъпи братя и сестри, децата носят живот, бодрост, надежда, а също и беди. Но такъв е животът. Разбира се, те носят и грижи, а понякога и много проблеми; но по-добре общество с тези грижи и проблеми, отколкото тъжно, сиво общество, защото е без деца! Когато видим, че раждаемостта на едно общество е едва един процент, можем да кажем, че това общество е тъжно, сиво е, защото няма деца.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 18 март 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.