Генерални Аудиенции

Децата (Втора част)

8 април 2015 – Папа Франциск

Децата (Втора част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В тази поредица от катехези за семейството, днес ние завършваме нашия размисъл за децата, които са най-красивият дар и благословия, които Създателят е дал на мъжа и жената. Вече говорихме за големия дар, който са децата. Днес, за съжаление, трябва да говорим за „страстите“, които много от тях изпитват.

От първите мигове на живота си много деца са отхвърлени, изоставени и ограбени от детството и бъдещето си. Има и такива, които се осмеляват да кажат, сякаш за да се оправдаят, че е било грешка да се родят тези деца. Това е срамно! Нека не претоварваме грешките си върху децата, моля! Децата никога не са „грешка“. Техният глад не е грешка, нито тяхната бедност, тяхната уязвимост, тяхното изоставяне – толкова много деца, изоставени на улицата – нито пък тяхното невежество или безпомощност… толкова много деца дори не знаят какво е училище. Ако не друго, това трябва да са причини да ги обичаме още повече, с по-голяма щедрост. Как можем да правим такива тържествени декларации за човешките права и правата на децата, ако след това наказваме децата за грешките на възрастните?

Тези, които имат задачата да управляват, да възпитават, но бих казал всички възрастни, ние сме отговорни за децата и за това, че правим каквото можем, за да променим това положение. Имам предвид „страстта“ на децата. Всяко дете, което е маргинализирано, изоставено, което живее на улицата и проси с всякакви трикове, без училище, без медицинска помощ, е вик, който се издига към Бога и изобличава системата, която ние, възрастните, сме установили. И за съжаление тези деца са плячка на престъпници, които ги експлоатират за срамен трафик или търговия или ги обучават за война и насилие. Но дори в така наречените богати страни много деца живеят в драматични ситуации, които ги белязват дълбоко поради кризи в семейството, пропуски в образованието и понякога нечовешки условия на живот. Във всеки случай тяхното детство е накърнено телесно и душевно. Но нито едно от тези деца не е забравено от Отца, който е на небесата! Нито една от сълзите им не е загубена! Не се губи и нашата отговорност, социалната отговорност на хората, на всеки един от нас и на държавите.

Веднъж Исус смъмри учениците си, защото отпратиха децата, чиито родители ги доведоха при Него, за да бъдат благословени. Това е вълнуващ евангелски разказ: „Тогава доведоха при Него деца, за да положи ръце върху тях и да се помоли. Учениците смъмриха хората; но Исус каза: „Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете; защото на такива е небесното царство. И Той положи ръце на тях и си отиде” (Матей 19:13-15). Колко красиво е това доверие на родителите и отговорът на Исус! Колко бих искал този пасаж да стане норма за всички деца! Вярно е, че по Божията милост децата в тежки затруднения често получават невероятни родители, готови и желаещи да направят всяка жертва. Но тези родители не бива да остават сами! Трябва да ги придружаваме в техния труд, както и да им предлагаме моменти на споделена радост и безгрижно настроение, за да не останат само с рутинна терапия.

Когато става въпрос за деца, каквото и да става, не бива да се изричат онези юридически защитни формули: „все пак ние не сме благотворителна организация“ или „насаме всеки е свободен да прави каквото иска ”, или дори „съжаляваме, но не можем да направим нищо”. Тези думи не се броят, когато става въпрос за деца.

Твърде често последиците от живота, изтощен от несигурна и нископлатена работа, неустойчиво работно време, лош транспорт, се отразяват върху децата… Децата също плащат цената за незрелите съюзи и безотговорните раздяли: те са първите жертви; те страдат от резултата от културата на преувеличени индивидуални права и тогава децата стават преждевременно развити. Те често поглъщат насилието, което не могат да „отблъснат“ и пред очите на възрастните са принудени да свикнат с деградацията.

И в нашата епоха, както и в миналото, Църквата поставя своето майчинство в услуга на децата и техните семейства. На родителите и децата на този наш свят тя носи Божието благословение, майчина нежност, твърд упрек и силно осъждане. Децата не са за смях!

Помислете какво би било едно общество, ако реши веднъж завинаги да установи този принцип: „Вярно е, ние не сме съвършени и правим много грешки. Но когато става дума за децата, които идват на света, нито една жертва от страна на възрастните не е твърде скъпа или твърде голяма, за да се гарантира, че никое дете не вярва, че е грешка, че е безполезно или изоставено на живота от рани и на арогантността на хората”. Колко красиво би било общество като това! Казвам, че за такова общество много могат да бъдат простени, безброй грешки. Наистина много.

Господ съди живота ни според това, което Му казват ангелите на децата, ангели, които „винаги гледат лицето на Отца, Който е на небесата“ (срв. Матей 18:10). Нека винаги се питаме: какво ще кажат на Бога ангелите пазители на децата за нас?

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 8 април 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.