Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ

  

Има любов емоционална и действителна. Едната се проявява с думите и чувствата, втората се проявява с делата. И двете са добри. Обаче достоверна е втората.

 Да обичаш не значи да чувстваш, а да искаш. Да обичаш значи да искаш да обичаш.

 

  1. Обичай, и прави каквото искаш

 Бог и неговата Църква заповядват и забраняват различни неща.

Когато мислиш върху това, може би ти се струва, че свободата ти щеше да е много ограничена, ако във всичко си послушен и даже нямаше да си позволиш най-малката радост с риск да не престъпиш някоя заповед…

Не вярвай!

Заповедите и забраните не са много. Всички те са написани на две каменни плочи, всички те могат да се съберат в Десетте. Ако съвестно ги спазваш, си освободен от всички останали.

И ако десет ти се струват много, знай че се отнася само до една-единствена заповед, заповедта на любовта: „Ще обичаш Бог и ще обичаш ближния си.“

Ако тази заповед спазиш, спазваш Десетте, цял закон и пророците. Нищо повече от тебе не изисква нито Бог, нито неговата света Църква.

Обичай тогава и прави каквото искаш. Ти е свободен.

Понеже Бог не те принуждава нито към тази заповед макар, че е твой суверенен Господ и има в ръката си всички принуждаващи средства. Дава ти я условно:

„Ако искаш…“ Ако искаш да постигнеш небесното блаженство, ако искаш да избягаш отхвърлянето – обичай!

Бог наистина не може по-малко да изисква за това всичко каквото ни даде и каквото във вечността ни обещава.

 

  1. За нашето добро

 Когато катехета разказвал на децата за  Десетте Божи заповеди върху хълма Синай – каменните плочи той изобразил във вид на сърце – символ на любовта. – Правилно. Понеже Десетте не са израз на Божията строгост и гняв, а проявлението на неговата безкрайна любов.

Например: Четвъртата заповед ни даде, за да те принуди да си послушен на родителите си и началниците и така да ограничава твоята свобода. Не. Той я даде, за да те пази с помощта на послушността от много вреди и опасности, в които можеше да те доведе твоята безопитна младост. И после как ти щеше веднъж да гледаш на това, ако твоите деца, нито твоите подчинени на работа – нищо не би ги свързвало, нито четвъртата заповед?

Не е казал Господ: „Не убивай!“ само за теб. Каза това и за тях, които биха искали да унищожат и твоето здраве и твоя живот.

Не е дал строга забрана полово да се изживява затова, че не желае да имаш в живота си радост. Не, Той я даде за твоето добро и доброто на децата ти. – Как щеше да изглеждаш днес душевно и физически ако твоите родители си позволяваха всичко в младостта  им? Щеше може би да умреш по-рано, ако би се родил… И какво щеше да кажеш ако съвсем позволено някой безсрамник оскверни твоята нежна сестричка в ранна възраст, твоята приятелка или майката на твоите деца?

И какво ако можеше да се краде? Няма ли да викаш ти самият някой мощен, който би сам себе поставил в защита на твоето имущество особено там, където предпазните мерки са малко безопасни?

И какво, ако беше позволено да се лъже? Кой на кой би се доверявал?

И ако можеше да се клевети? Кой от нас би имал още уважение и добро име? Може би и при своята невинност щеше да седиш в затвора, осъден за найлошото злодеяние.

Бог ни даде заповедите, защото ни обича… А ние можем да му връщаме любовта само така ако ги спазваме. Той сам каза: „Който ме обича, спазва моите заповеди…“

Намерение:

Да поблагодарим на Господа днес за всяка заповед отделно.

 

3.              Покръстените езичници

 Първата заповед насочена срещу идолите е актуална и днес.

Практически нашият Бог е това, на което обръщаме внимание, когото най много обичаме, заради когото най-много се жертваме.

И според това има и между християните много езичници, много идолопоклонници…

И между покръстените има такива, които например се кланят на чуждо тяло дали от естетическата гледна точка, дали по лична причина. Обичат го и мечтаят за неговото присъствие. Най-голямата цена за тях има сетивно или пряко плътно приключение. Заради него са способни да направят всичко. Постоянно мислят за него, за него работят и се трудят.

Това е техният бог.

Други обожават себе си. Издигат се над всички останали. Своето „Аз“ са поставили на висока подставка на своите привидни съвършености. Обикалят около себе си, изискват за себе си уважението, поклонението и с всички средства защитават своята измислена величина. И всеки е грешник, и всеки е езичник, който не им обърне внимание и не ги  уважава, защото те са богове, а на бог трябва да се кланя…

И много са тези, за които светата Библия казва: – На които Бог е корема! Отвратителни сметкаджии, за които най-високият хоризонт е края на чинията, най-голямото щастие е пълния стомах и най-интересното щастие е в четенето на меню.

И това всичко е идолопоклонничество, което Бог мрази. Затова се кръстосали блясъци над Синайския хълм, затова оттам звучал предупреждаващ глас на единия и истински Бог съпроводен с гръмотевица:

„Слушай Израилю, Аз съм Господ твой Бог. Няма друг Бог освен Мене, нито на земята, нито на небето…“ (Ср. Изход 20, 1-4.)

Не бях ли аз до сега поне частично идолопоклонник? В какво?

За какво взех свето Миропомазване? Не е ли за това, за да събарям и унищожавам богчета в себе си и в другите и да защитавам олтара на истинския Бог?

Намерение:

Борба срещу главната ми грешка.

 

4.              Аз съм Господ твой… Аз съм Бог на Аврам, Исак и Яков…

 Не Ме бъркай с Бог на сухата спекулация. Аз съм Бог на Откровението: Отец, Син и Свети Дух. Не бог на философите, обаче Бог на обикновените вярващи, личен, навсякъде присъстващ, с който можеш да разказваш и който с интерес ще те слуша, понеже го интересува всяка твоя дребност.

И еретиците имат бог, обаче обезобразен и осакатен. Веднъж му липсва милосърдието, веднъж справедливостта. Това не съм Аз. Недей да те объркват. – Бог, в който вярва католическата Църква – съвършен, единствен, истински – това съм Аз.

Аз съм Господ Бог твой…

Би трябвало да Ме познаваш… Стремиш ли се към това? – Как?

Наблюдаваш ли природата, Моето дело? Четеш Библията, Моето Слово? – С какъв интерес и с какъв резултат?

Проучвай, стреми се да Ме познаваш, за да не ти бъда чужд, когато на края на вековете ще ти се представя с тези същите думи с каквито на Синая: „Аз съм Господ, твой Бог…“

…понеже незнанието би досадило на Мен и на теб!

 

5.              Няма да имаш други богове освен Мен…

 Слушай, човек: – Аз съм твой Господ и Бог. Абсолютно съм най-велик, най-добър, най-красив. Ако даваш предимство, ако на нещо обръщаш внимание, оценяваш и обичаш колкото Мене, подценяваш Ме и обиждаш.

Аз не понасям никой над себе нито до себе. Никой не можеш без грях да издигнеш до тази височина, на която господствам Аз… нито своята приятелка, нито дете, нито майка, нито татко, нито съпруга. Ако щеше да го направиш това, ако ще им обръщаш точно толкова уважение и любов като на Мен, ако ще ги издигнеш на моето Божие равнище, Мен ще Ме принизиш на тяхното ниво, на човешкото ниво, на нивото на обикновените същества. И ако не съм в твоите очи първият, вече практически не съм твоят Бог.

Аз съм нетолерантен. И тази нетолерантност – като свойство на истински и единствен Бог – ужасна е. Винаги се съобразявай с Мене, особено по време на изкушенията.

Упражнение:

Сравни любовта към нещата и към личностите, които най-много обичаш с любовта си към Бога.

Разсъждай какво си готов да жертваш заради единия и какво заради другия.

Направи нужното подобрение – не отлагай, защото от хълма на Синай звучи настоятелен глас: „Няма да имаш други богове освен Мене…“

 

6.        за да им се кланяш

 Когато срещнеш познат, снемаш си шапката в знак на уважение, умерен поклон. Така с това ти показваш вежливост.

Когато влезнеш в храма, където е присъщ Бог по особен начин, или когато се готвиш в стаята си да говориш с него в молитвата, падаш на колене…

Хората са определили правилата, според които взаимно се уважават. И Бог си е установил начин, по който трябва да го уважаваме и да му се прекланяме.

И ако на хората не можем да предлагаме никакви свои досега невидими прояви, така и на Бог не можем.

Затова не изисквай да хареса какво му даваш ти.

Обаче стреми се да му даваш каквото харесва Той…

И не само тогава, когато на теб ти е удобно, когато имаш настроение, а когато на него му харесва. И на него му харесва винаги нашето уважение и поклон. Особено тогава, когато на нас не ни е приятно, когато не ни се иска набожност, когато сме изпръхнали, сухи.

Когато дойдат дните в които нямаш духовното желание, не отслабвай. Това именно е времето, когато най-много Господ ще харесва проявите на твоя поклон и уважение, ако в тях издържиш.

Колкото по-малко радости имаш от тях, толкова повече се радва Той.

Издръжи!

 

7.              Езичникът, който си формира Бог – християнин, който се формира според Бог

 Средновековието спорело за това, дали Земята обикаля Слънцето или слънцето – Земята. Този дълъг спор за центърът на света накрая успешно разрешил Галилео Галилей.

И ХХ. век има подобен спор. Истина е, че спорят повече практически отколкото теоретично – за духовния център на света.

Има егоцентристи, които така живеят, така постъпват като че ли те са централна точка на всичко. Има теоцентристи, които виждат центъра на всичкото си деяние – в Бог…

Към кои се числиш ти?

Спри се днес при този въпрос. Това е жизненоважно.

Какво е за тебе Бог?

Не ти ли е Той само помощник при постигането на

„твоите цели“ или като съсед, при който идваш за помощ по време на нужда?

Какви са молитвите ти? Не са ли изключително молещи? Насочени единствено за „твое“ лично добро? С какво желание молиш първите три молби на Отче наш?

Какво премахваш с желането: някаква своя грешка, любимата склонност? Или по-добре да отхвърлиш някоя част от неговата наука ако забележиш, че има между тях спор?

Искаш да имаш ти уважение и полза от това, че на него служиш? Или смяташ за голяма чест, че можеш да му даряваш всичките си способности на тялото и душата?

Ако разбереш и с практическия живот докажеш, че не твоето „аз“, а Бог е центъра, на който трябва да обикаля всичко. И всичко да му се приспособява. Тогава твоето откритие няма да бъде по-малко от това на Галилео.

Молитва:

Бог във всичко, преди всичко и над всичко. На него чест и хвала навеки. Амин.

 Намерение:

Това ще бъде лозунга на днешния ми ден.

 

8.              Няма да споменаваш името Божие напразно

 Има хора, които си избират от религията това, което служи на техните временни интереси. Такъв „много практичен“ човек ще ви каже например: „Признавам нужда на четвърта, пета – чак десета Божия заповед, обаче мисля, че тези три предшестващи са напълно излишни.“

И ние гледаме нещата от практическа гледна точка, обаче говорим друго. Така: където има закони там трябва да има и авторитет, който ще се грижи за спазването им и ще преследва нарушителите им .

Но и заповедите на първата таблица са именно за това, за да се страхува някакъв такъв нарушител на човешките права, който не се страхува на никой от хората. Първите три заповеди бяха издадени за подкрепа на авторитета на Бога, който се намира навсякъде и там, където няма свидетели и въоръжени стражи.

С удар на първата таблица, ще се счупи и втората. Премахнеш ли Божия авторитет и ние сме загубени.

Никой няма да ви осигури безопасност на вашия живот, имущество, чест и семейно щастие.

Когато Бог забранява да се осквернява името му, не го прави заради себе си. Нашето уважение нищо не му придаде към щастието и славата и нашето неуважение нищо не му отне.

Тази заповед беше дадена за наше добро. Ако не уважаваш неговото име, отслабиш неговото влияние върху нарушителите на закона, които са почти толкова, колкото хора има в света и заплашиш социалното добро.

Обществото би трябвало да преследва за всеки грях, срещу втората заповед, точно така, като че ли убиваш или крадеш.

Забележка:

Ако наистина обичаш хората, никога няма да останеш пасивен там, където без уважение се изказва Божието име.

 

9.              Знака на доказателството

 Бог ни разкри за себе си всичко, което е нужно да се знае за постигането на вечното и временно добро. Каза ни достатъчно и за своята любов и за своята справедливост.

Но знае Бог, че често забравяме найважните неща, за своята собствена вреда или ги подценяваме. Затова си избрал служителите – това са свещениците и всичките на него посветени души, които поставил до откритите правди като живи удивителни – за да ги припомнят и подчертават на останалите хора с думите и с примерите.

На жал, има в света мнозина такива, които искат да живеят необуздано. Тези мразят откритите правди и целия си яд обръщат срещу тези живи знаци, които стоят след споменатите истини. Предприемат атака след атака. Биха искали да ги премахнат. Ако нямат успех така поне да променят, някак си да огънат, обезобразят; да направят от исправени енергични удивителни – изкривени въпросителни. За да повее от Божиите правди вместо сигурността и устойчивостта, съмнението и неопределеността…

Въпроси:

Не унищожих ли авторитета на свещениците и на Бога посветените души с неуважението и с разпространяването на измислените им или действуващите им грешки?

Намерение:

Никога няма да заслабвам значението на откритите Божии правди.

 

10.          Уважението към Словото Божие.

 За твоето отношение към Бог много би казала и твоята библиотека. Имаш ли в нея света Библия? – Да, предположим.

Често ли четеш от нея?

Не би бил знак на уважение към Бог, ако книга, на която Той е автор, по-рядко вземаш в ръцете от книгите, които са написали хората.

И когато я четеш, дали знаеш, че в ръката си държиш Закон, а не обикновена история?

Чувстваш ли във всяка дума дъх на вечния и навсякъде присъщ Бог?

Чувстваш ли когато гледаш нейните Свети страници, че се налага да се коленичи, или трябва да се стои с открита глава!

Чувстваш ли, че трябва от мисълта, от сърцето, от джоба, от къщата и от библиотеката да се изхвърли всичко, което по какъвто и да е начин противоречи на тази книга?

Чувстваш ли, че това не е книга като останалите и че този, който я чете също не може да остане такъв каквито са „всички останали“?

Намерение:

Днес веднъж завинаги ще определя своето отношение към Светата Библия.

 

11.          Спомни си осветяването на празничния ден

 Животните не трябва да се грижат за душите си – затова имат само обикновени дни.

Ти обаче си човек с тяло и душа затова се нуждаеш от време навреме да избегнеш бързането и да назначиш покой на тялото, за да може и душата да получи каквото и трябва.

Бог определи празничните дни, за да не забравиш своята величина, за да не забравиш, че не си животно, а човек.

Обаче и затова, за да не си мислиш, че си повече от човек, за да не забравиш, че имаш над себе си всемогъщ вечен и единствен Господ, на който трябва в празничен ден в храма да се поклониш, така и навън да обясниш своето подчинение и уважение.

Не си животно подчинено на необходимостите и Бог не си, напълно независим, на никой неотговарящ за своите деяния.

Това ти припомня всеки празничен ден. Ако се грижиш за своята стойност и ако се грижиш за своето временно и вечно добро, спомни си за осветяаването на празничния ден…

 

12.          „Ако искаш дълго да живееш на земята…“

 Мнозина в старостта мъдро плачеха, защото в младостта глупаво живееха. – Заблужденията на младостта водят до ужасни последствия, затова че сами по себе си са приятни и поради недостиг на опит – трудно забележими.

Бог искаше да те защити от тях и затова те чакаха до люлката ангелите в човешки вид: татко и майка. На тях те повери, чак до времето когато сам не разбереш, че не всичко каквото е приятно, ти е в полза и не всяка болка е вредна…

Бог не искаше да те види в старостта да плачеш, затова в младостта ти нареди с отделна заповед да слушаш родителите си.

Искаш ли да избегнеш заблужденията? Горчивите разочарования? Искаш дълго и щастливо да живееш на земята? Да не погубиш с греховете тялото и душата? Почитай баща си и майка си!

И помисли още как красиво Бог уреди това: с това, че слушаш родителите си, послушен си и на него. Понеже Той така нареди.

Двете послушания наведнъж носят две награди. За едното – дълъг живот на земята (предимства временни), за втората – щастлив живот след смъртта (предимства вечни).

Намерение:

Ако вече не мога с послушността да почитам родителите си, поне се помоля за тях.

 

13.          Послушанието спрямо Бога

 Където са двама, там трябва да бъде и третият, за да решава техните спорове – хората са такива.

Обществото се нуждае от ръка над себе си, която би управляла временните интереси на отделните хора, за да се постигне най-високото възможно благо на всички, никой да не живее за сметка на другия.

За да може да се постигне това управляващата ръка трябва да е въоръжена с налагаща мощ.

Ние християните не можем да обръщаме вниманието си към това, дали ще ни управлява твърд юмрук или приятна длан, тъй като знаем, че в едната и в другата има мощ, която в нея влага самият Бог.

Понеже „всяка власт назначена е от Бог“ – припомня св. Павел – „и който на властта се съпротивлява, на Божия строй се съпротивлява“ (ср. Римляни 13, 1-2).

Ако Бог няма да ни накаже, да сме послушни на светското началство и ако няма да ни увери, че с това в същност сме послушни на него самия, ние християните щяхме да сме първите анархисти. Тъй като има тук неговата заповед, ние се стремим според примера на първите християни във всичко, да сме най-добрите жители, послуши на всичко каквото не е грях.

Въпрос:

Как уважавам представителите на светското началство? Не пожелавам ли зло на тях? Моля ли се за тях?

 

14.          Послушността спрямо хората не трябва да бъде непослушност спрямо Бог

 Бог вложи в ръцете на нашите родители и началници определена мощ. Направи това от любов към нас. Обаче от същата любов не им я даде изцяло и неопределена. От същата любов ни даде възможност да се поставим против в определени случаи и да си кажем:

„Не, в това няма да съм послушен!“

Който се осмели в името на авторитета да посяга на правата и интересите на моята душа, престава да бъде баща ми, майка ми, моят началник. Той става узурпатор на мощта, която му беше дадена. Който например изисква от мене нарушаването на някоя от заповедите, ipso facto, изгубва в този случай аз да спазя четвъртата заповед, задължаваща ме към послушността.

Виж изкуство да се знае, да се наведеш към човека до определена мярка. Обаче не така както се навеждаме единствено пред Бог. Изкуството което е много нужно, понеже в живота има случаи, когато трябва да се знае, да се каже смело и без страх с първите християни: „Повече трябва да се слуша Бог, отколкото хората.“ Трябва да се мисли така, както мислеше Томас Мор, че по-изгодно е да изгубиш за определено време главата си, отколкото за вечността – цялото си тяло и душа.

Нашата послушност спрямо хората тогава не е робска – раболепното подчинение във всичко.

 

15.          Не убивай

 Има убийци, които могат изведнъж да погубят. Има други, които убиват своята жертва постепенно.

Първите убиват с олово, отрова, нож, а другите с огорчението, с вземането от заплата, с оскверняването, подиграването и с отблъскването…

Не една майка е легнала предивременно в гроба само заради това, че нито мъжа и, нито децата и нямаха към нея уважение. Не един отец до смърт се труди, тъй като децата разточително прахосаха парите, които си издействаха в името на любовта от неговите мазолести длани…

И колко отблъснати, бледи и страдащи от недояждане деца скитали с тъга в очите си през улиците, заради пиянство и други пороци на своите родители?!

Колко учители изкашляха, заради необузданост на учениците своите гърдоболни дробове… И колко се разболяха нервно, за това че някой от близките се радваше от това, че те се ядосват…

Има убийци, които убиват жертвите си наведнъж и има другите, които го правят постепенно. За едните и за другите важи Божието забранение: „Не убивай!“

Малко подложи съвестта си на изпитание:  Ядосах ли някой, огорчавах, пренебрегвах, подигравах и отблъсках ли?

 

16.          Убийци има между нас

 Велик ирчан O’Connell носи чак до смъртта черна ръкавица на ръка, с която уби в дуела своя съперник – прави това, за да знаят всички че е убиец.

Наистинна рядък случай в човешката история.

Такива, които отидоха заради покой на съвестта си да се признаят за убийството сами, такива бяха досега няколко.

Повече бяха от тези, които си признаха  делото, обаче чак тогава, когато ги стражи проследиха и съдът изобличи.

Много, много са тези, които за своите кървави злодеяния мълчат и трябва да мълчи за тях и тяхната тероризирана среда.

Но навярно има най-много от тези убийци, които досега още не осъзнаха, че всъщност са те. Постоянно се смятат за порядъчни хора. Макар, че Бог в Библията ясно веднъж завинаги съобщи, че убиец е всеки, който ненавижда брат си.

Но, да бъдем мъдри. Вместо да се измъчваш за миналите ненависти спрямо ближния си, по-добре обещай на Господа, че всевъзможно ще се стараеш в бъдеще да не ги допускаш вече никога – тъй като, който брат си ненавижда, убиец е.

 

17.          Душата е повече

 Има убийства, за които във вестниците не се пише. Има убийци, за които няма наказание в съдебните прокуратури.

Убийците на душите.

Именно затова, че света душите малко оценява, никой не ги предава, никой не ги наказва. Движат се съвсем свободно и със сатанинска разкош убиват, особено младите и ограбват от тях най-ценното, найскъпото.

Тяхното оръжие е съблазняване, заплахи и обещания.

Библията ги характеризира така: „Търкат с краката, мигат с очите, сочат с пръст, усмихват се и разклащат кесия…“

Симпатичните хора, предлагащите най-лошата отрова в опаковката на най-разкошните лозунги: „Carpe diem… Късай рози докато си млад. Използвай живота си докато си млад! Позволи си свобода колкото искаш! Остави религиозните суеверия на дни когато постарееш!“

Горките жертви често дълго време не се колебаят. Очите им блестят от измамата на щастието, вземат от разкоша – и стават мъртви… В душата тъмнина, хлад, тъжни развалини. Вместо Бог – дявол.

Исус ни предупреждава за тези убийци. Казва, че трябва да се страхуваш от тях, както от тези, които убиват тялото, които носят нож и проливат кръв. Даже още повече.

Въпрос:

Не беше ли ти някога такъв убиец? Не навежда ли те някой към злото с думи или с действия? Или не отвежда ли ти никого от доброто? Чувстваш ли задължението да предупредиш човек, на който е в опасност душата му? Помагаш ли на някого с откриването на убийците? – Покажи, че повече оценяваш душата от тялото!

 

18.          Горко на човек

 Бог защитава с петата заповед не само здравето на нашето тяло, но и силата на нашата душа. Защото ако е възможно с раните и лошото отнасяне да се изтощи тялото, така е възможно и душата да се доведе до смърт

  • това означава греха.

Много опасен удар за душата е съблазняването. Затова Божият Изкупител до крайност обичащ душите ни така е строг в думите, когато говори за тази чума…

„Горко на света заради съблазнението, горко на човека, чрез когото идва то.“

И така: Горко на момчетата за всичките глупави и двузначни думи, с които посяха в душите на приятелите си семето на покварата…

Горко на момичетата за всяка за надто свобода в обличането и в поведението, за всички свеждащи усмивки, за всички прекалено сладки думи, за всички не скромни дълги погледи…

Горко на възрастните затова, че съблазниха по-младите, горко на по-младите, че развалиха най-малките, по-хубаво щеше да бъде ако им бяха окачили голям воденичен камък на врата и да бъдат хвърлени в дълбините на морето…

Горко на всички за всички съблазнения! Последователно изпитване на съвестта!

 

19.          Не прелюбодействай

 Защо толкова забрани в шестата заповед? Не трябва нищо лошо да извършваш, нито да говориш, не си позволяваш нищо да гледаш, даже и да мислиш…

Защо е Бог в тази заповед към нас толкова строг?

Защо и дребностите смята тук за голямо злодеяние?

Защо на всичко посяга с най-голяма мярка на вечните и временните наказания?

Отговора: защото много добре ни познава и защото безкрайно ни обича…

Нашите вътрешни способности – осезания, фантазия, разум и воля взаимно са свързани с такъв проводник подобен на електрически. Ако например в очите ти се появи някаква нечиста картина, със скоростта на светлината го имаш във фантазията си и ако навреме не го прекъснеш по някакъв подходящ начин, проводника ще нанесе моралната вреда на твоя разум и твоята воля. Тогава вече е късно. Няма да усетиш как в тялото и в душата ти ще пламне нечист огън. Само когато угасва, виждаш че стоиш пред тъжни развалини, че всичко, което беше в твоята душа красиво изчезва, ти сгреши.

Вярвай, ако сам в това нещо по-последователно ще се познаеш, изобщо няма да се учудваш за голямата строгост на Божиите заповеди.

Бог добре те познава и много обича – затова не може да не бъде в това отношение строг спрямо тебе.

Благодари на него за всяка заповед по отделно.

 

20.          По наклона

 Виното на Бакхус и виното на Венера имат подобни въздействия.

Днес ти си силен младеж, в душата мир, в сърцето любов към всичко красиво, в тялото сила, в крачките пъргавост, в лицето радост… Утре един нещастен случай, ти се запозна с Бакхус, с Бога на тази жажда, която същевременно се степенува и угасва с виното. Опиташ ли един път, два пъти… Жаждата нараства. Трети път трудно да не вземеш, а на пети, шести път мислиш, че ще умреш ако не пиеш по-нататък. Да пиеш и постоянно пиеш…

Утре ще видиш пред себе си мъж стар, с бледо лице, с влажни черни очи, човек без равновесие във всяко отношение, който вече не мисли, който вече не се срамува, който нищо не уважава, човек, с който се подиграват другите и заради, който плачат домашните.

Единственият глад, който се чувства в тялото и в душата на пияния човек е: да пие, постоянно да пие, до пълното изтощение на себе си и на своето семейство.

Такова вино има Бакхус.

Такова вино има и Венера, богиня на нечиста разкош…

Брат, сестра, нека Бог защитава нашите млади години от подобно нещастно пиянство.

Моли днес пречиста Дева за постоянната защита.

 

21.          Не вярваш ли?

 Всичките грехове са ужасни, защото убиват душата. Обаче някои унищожават и тялото. Застрашават здравето и щастливият живот на тези, които вече живеят и тези, които още не са родили…

Не вярваш ли, както мнозина от нашите съвременници?

Иди в болницата и виж болните. Ако те пуснат, навсякъде ще видиш на някои тела показателен цирей и някои от техните части вече в разлагане. Чувстваш непоносима воня на разлагане. Теб ще те победи нищетата на тези млади хора и с ужас и отвращение ще избягаш…

После излез навън и питай опитните защо има толкова нещастни съпружества, защо има толкова изневери и разводи и защо толкова нещастни деца, лишени от топлата семейна среда.

Иди на големите градски улици и питай младите момичета и момчета, които вървят заедно вечер защо нямат в очите си блясък и дълбочина като в очите на тези, които срещаш в църквата? Защо тяхната усмивка е като изкуствена роза, защо няма в лицето им невинно привличане и в крачките весела пъргавост?

Накрая влез със своя мисъл в пъкъла на мястото на най-лошите измъчвания и питай душите защо са тук толкова много?… Питай и на всичко ще получиш един  и същ отговор: грях, нечист грях.

Ако не си в него, благодари на Бог на колене.

Ако за нещастие да, махни го от себе си като найотровната змия и кажи на Господа едно силно искрено:

„Вече никога повече!“

 

22.          Не кради!

 Страдаме много, за да можем повече да се радваме. Убиваме се от работа, за да имаме с какво да живеем. Не си позволяваме почивка, за да можем по-спокойно да почиваме. Какво всъщност ние хората правим с това?

Концентрираме и съсредоточаваме болката, старостите и работата, гоним ги във временната ограда, например осемчасовото работно време, за да не развалим тези моменти на нашата почивка и радостната безгрижност. Тук ги променяме на осезаеми, доторкаеми ценности (на парите и нещата), за които после си купуваме своя мир и своите радости.

Представи си, че тогава, когато ти си концентрирал и консервирал своя труд и искаш да ползваш плодовете на страданието си, изведнъж се появи някаква си грабешка ръка и ограби пари или вещи, за които ти искаше да си позволиш малко необезпокоявана почивка.

Не е ли това злодеяние? – И кажи не си ли и ти злодеятел заслужаващ да те осъдят и накажат ако нещо подобно си позволяваш?

Не кради!

С тази заповед Бог защитава миговете на нашата радост, безгрижност и мир, пази постиженията на нашата всекидневна борба.

Ти благодари ли вече някога за тази заповед?

Намерение:

Поблагодаря за нея така, да не я нарушавам, дори в малкото.

 

23.          Излишното говорене води до грях

 Времето е стойност и то не малка стойност.

Както е възможно на някого да ограбят парите и прехраната, така е възможно да му откраднат и времето.

Ако упрекваме и изпитваме съвестта си за това, така трябва да направим и за това отнемане на времето.

Това не е дребно.

Времето е ценно, особено понякога…

Не го вземайме тогава от никого ако сам не ни го предлага с радост.

Има хора, които отиват от гости на гости, приказват един час, два, макар да чувстват, че задържат приятелите си от задълженията. Приказват и не знаят да свършат и когато е вече съвсем ясно, че приятелят проявява интерес към посещението само затова за да не ги обиди.

Крадци на време, какво ще направи Бог с вас при съда?

Не знаете ли как предупреждава, че ще бъдем отговорни за всяка излишна дума?

Вярвайте, времето не е нищожно.

И крадците на време не са малки крадци.

 

24.          Не пожелавай имота на ближния си

 Затова има в света крадливи ръце, защото има и такива сърца.

Няма да има подобни дела, ако няма мечти за това.

Ръцете не биха крали ако не краде най-напред сърцето.

Всички кражби произхождат от сърцето…

Брат, сестра, никога не мисли, че Бог е прекалено строг, когато с десетата заповед забранява даже да се мечтае за чуждото имущество.

Разполагай на него.

Знай какво правиш, и обещай на него, че и в тази точка ще бъдеш предано послушен.

 

25.          Да, да – не, не

 Бог е истината, това каза за себе си Той самият.

Дявола е баща на лъжата, причинител на всичките лъжи, това за него каза Този, който не може да лъже.

Истината и лъжата са в постоянен спор, трайно неприятелство, взаимно си противоречат, отхвърлят и унищожават. – Осъзнаваш ли срещу кого воюваш, на кого помагаш към победа, когато лъжеш?

Който обича Бог, обича истината и то не само абстрактно, а и конкретно в своите думи, в своите дела

– в целия си живот. Който обича истината, не понася лъжата нито в себе си, нито в другите. И ако все пак някой не може да живее без дребните или без погрубите лъжи, това е явно доказателство за слабостта на неговата любов към Истината – към Бог.

Как е това при мене?

Намерение:

Ще обещая на Господа, че от днес според неговото желание всяко мое „Да“ ще бъде действително „Да“ и моето „Не“ ще бъде действително „Не“. Всяка друга дума ще смятам за служба на дявола, на моя и Божия враг.

 

26.          Нещо трябва да се промени

 Защо се наричам християнин?

Не е ли заради това, че моят стремеж в живота е,  или поне би трябвало да е, да приличам на Христос, така че тези, които ме наблюдават биха могли да си направят поне приблизително понятие за неговия живот и за неговите отношения?

Когато казваме на хората: „Аз съм християнин.“ – това е все едно да им кажа: „Аз съм наследник на Христа, гледайте ме и ще научите какъв беше Той, аз съм неговото копие…“

И когато говоря това истина ли е? – Има ли между нас двамата някаква прилика?

Имам ли поне видим стремеж? – Стремеж да бъда такъв чист, послушен, търпелив, любезен, жертващ се, работлив, както беше Той?

Ако не, казвам на хората лъжа за Христос, фалшифицирам го пред тях.

Възможно ли е той да прилича на мене, ако аз не приличам на него?

Наричам се християнин само в основната прилика с Христос…

И ако тази прилика я няма?

Нищо друго не може да се прави: или да се смени името – или живота!

 

27.          Също кражба

 Да се извършва такава кражба, от която и богатият човек става просяк, това наистина е голям грях.

Слушай какво казва Библията: „По ценно е доброто име от голямото богатство“ (ср. Пословици 22, 1).

Осъзнай какво според този израз заслужава човек, който ограбва на ближния си честта и доброто име пред хората?

Бяха такива тези, които когато всичко изгубиха, имущество, родина, семейство и свобода знаеха да бъдат отново достатъчно щастливи със съзнанието, че добрите хора за тях мислят добро. Радвали се, че макар и всичко изгубили, честта все пак си запазили неосквернена. Има и други, които са печелили всичко, но за сметка на доброто си име. И затова макар, че са били богати не са намирали в живота нито радост, нито спокойствие…

Бог с осмата заповед си поставя да защитава нашето най-скъпоценно имущество. Той забрани да го унищожават и да му вредят с клеветите и отнемането на честта.

И както е строг във втората заповед към оскверняването на неговото име, също така е строг и към тези, които застрашават нашето име.

О, Боже колко много би трябвало да те обичаме  поне само за тази една заповед!

 

28.          Не съдете

 Ако съдиш ближния си и макар си невинен, заслужаваш осъждане, защото Бог каза: „Не съдете.“

Осъзнай, че грешката на брат ти, за която го съдиш е може би само привидна грешка, ала твоят съд сигурно е грешка, защото не си послушен на Бог, който казва: „Не съдете!“

Брат ти обидил със своя грях Бог, Бог му простил заради неговото съжаление, а ти си още постоянно строг срещу него за това малко нещо?

И въобще откъде ти имаш правото да съдиш? Бог не ти го даде!

Присвояваш си тогава това, което не ти принадлежи.

Вземаш правото и то на Бог…

Не съди – ако не искаш да бъдеш за това съден.

 

29.          Hoc fac et vives

 Заповедите бяха дадени за твоето временно и вечно добро…

Обаче не само за щастието ти, ти ги даде Бог, налага се и ти сам да си ги наложиш.

За да се запазиш, това е в твоя интерес.

Бог никой на сила не изважда от водата, който иска да се удави. Създаде ни свободни и такива иска да бъдем във всяко обстоятелство. Обаче, който има стремеж да се запази, Той с желанието подава – почти предлага

– запазващо средство. Такова средство са двете таблици с десетте заповеди.

Когато се бориш с мръсните вълни на морето на този живот, подава ти ги с думите: „Hoc fac et vives! – Това го прави и ще живееш!“

Хвани ги и ще се запазиш, щастливо ще доплаваш до пристанището.

Така ти е свободен, че можеш да приемеш и можеш да отхвърлиш. Обаче припомням ти, че не си така силен да можеш да отхвърлиш и при това да не загинеш.

Намерение:

Ще осъзная и ще поправя своето отношение към заповедите от двете таблици.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.