Генерални Аудиенции

Дела на милостта (срв. Матея 25:31-46)

30 юни 2016 – Папа Франциск

Дела на милостта (срв. Матея 25:31-46)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Колко пъти през тези първи месеци на Юбилея сме чували за делата на милостта! Днес Господ ни кани да направим сериозен изпит на съвестта си. Наистина, добре е никога да не забравяме, че милостта не е абстрактна дума, а е начин на живот: човек може да бъде или милостив, или немилостив; това е начин на живот. Избирам да живея по начин, който е милостив, или избирам да живея по начин, който е безмилостен. Едно е да говориш за милост, а друго е да живееш милост. Перифразирайки думите на Свети апостол Яков (вж. 2:14-17), можем да кажем: милостта без дела е мъртва в себе си. Това е! Това, което прави милостта жива, е нейната постоянна динамика, за да отиде и да посрещне нуждаещите се и нуждите на тези в духовни и материални затруднения. Милостта има очи да види, уши да чуе, ръце да вдигне отново…

Ежедневният живот ни позволява да се докоснем с ръцете си до много изисквания, които засягат най-бедните и най-изпитаните хора. От нас се иска онова специално внимание, което ни кара да забележим състоянието на страдание и нужда, в което се намират толкова много братя и сестри. Понякога подминаваме ситуации на драматична бедност и изглежда, че те не ни докосват; всичко продължава сякаш е нищо, в безразличие, което в крайна сметка създава лицемери и, без да го осъзнаваме, води до форма на духовна летаргия, която вцепенява душата и прави живота безплоден. Хората, които минават, които продължават в живота, без да забелязват нуждите на другите, без да виждат много духовни и материални нужди, са хора, които минават, без да живеят, те са хора, които не се нуждаят от други. Запомнете добре: тези, които не живеят, за да служат, не служат, за да живеят.

Има толкова много аспекти на Божията милост към нас! По същия начин има толкова много лица, обърнати към нас, за да получим милост. Тези, които са изпитали в собствения си живот милостта на Отца, не могат да останат безразлични към нуждите на своите братя. Урокът на Исус, който чухме, не позволява пътища за бягство: Бях гладен и Ми дадохте храна; жаден бях и Ме напоихте; Бях гол, разселен, болен, в затвора и ти ми помогна (Матей 25:35-36). Не можете да преградите човек, който е гладен: той трябва да бъде нахранен. Исус ни казва това! Делата на милосърдието не са теоретични идеи, а конкретни свидетелства. Те ни задължават да запретнем ръкави, за да облекчим страданието.

Поради промените в нашия глобализиран свят някои материални и духовни форми на бедност се умножиха: нека дадем пространство на въображението на милосърдието, за да намерим нови начини за работа. По този начин пътят на милостта ще става все по-конкретен. Следователно е необходимо да останем бдителни като стражи, така че когато се сблъскаме с бедността, породена от културата на благосъстоянието, християнският поглед да не отслабне и да не стане неспособен да се съсредоточи върху това, което е съществено. Фокусирайте се върху същественото. Какво означава това? Да се ​​съсредоточи върху Исус, да види Исус в гладните, в затворниците, в болните, в голите, в тези, които нямат работа и трябва да водят семейството си напред. Да видим Исус в тези хора, нашите братя и сестри; да видите Исус в тези, които са самотни, тъжни, в тези, които са направили грешки и се нуждаят от съвет, в тези, които трябва да вървят с Него в мълчание, така че да се чувстват придружени. Това са делата, които Исус иска от нас! Да видя Исус в тях, в тези хора. Защо? Защото това е начинът, по който Исус ме вижда, вижда всички ни.

Сега нека да преминем към друго нещо.

През последните дни Господ ми позволи да посетя Армения, първата нация, приела християнството в началото на четвърти век. Това е народ, който в дългата си история е свидетелствал с мъченичество християнската вяра. Благодаря на Бог за това пътуване и съм дълбоко благодарен на президента на Република Армения, на Католикос Карекин II, на патриарха,Ккатолическите епископи и целия арменски народ, че ме посрещнаха като поклонник на братството и мира.

След три месеца, ако Бог даде, ще направя още едно пътуване до Грузия и Азербайджан, още две страни от кавказкия регион. Приех поканата да посетя тези страни по две причини: от една страна, за да подчертая древните християнски корени, присъстващи в тези земи — отново в дух на диалог с други религии и култури — и от друга, за да насърча надеждата и пътищата на мира . Историята ни учи, че пътят на мира изисква голяма упоритост и непрекъснати стъпки, започвайки с малки стъпки и постепенно увеличавайки ги, вървейки една срещу друга. Именно поради тази причина се надявам, че всеки човек може да даде своя принос за мира и помирението.

Като християни ние сме призвани да укрепваме братското общение помежду си, за да свидетелстваме за Христовото Евангелие и да бъдем квас за едно по-справедливо и единно общество. Поради тази причина цялото посещение беше споделено с Върховния патриарх на Арменската Апостолическа църква, който братски ме приюти три дни в дома си.

Подновявам прегръдките си към Епископите, свещениците, монасите и монахините, и всички вярващи в Армения. Нека Дева Мария, нашата Майка, им помогне да останат непоколебими във вярата, отворени за среща и щедри в делата на милосърдието. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, четвъртък, 30 юни 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.