Генерални Аудиенции

Дела за посрещане на непознати и обличане на голи

26 октомври 2016 – Папа Франциск

Дела за посрещане на непознати и обличане на голи

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Нека продължим да разсъждаваме върху телесните дела на милостта, които Господ Исус ни е дал, за да запазим вярата си винаги жива и динамична. Тези произведения наистина показват, че християните не са уморени и бездейни в очакване на последната среща с Господа, а всеки ден отиват да го посрещнат, разпознавайки лицето му в онези от многото хора, които молят за помощ. Днес нека се съсредоточим върху тези думи на Исус: „Чужденец бях и ме приехте, гол бях и ме облякохте“ (Матей 25:35-36). В наше време благотворителната дейност по отношение на чужденците е по-актуална от всякога. Икономическата криза, въоръжените конфликти и изменението на климата принуждават много хора да емигрират. Миграцията обаче не е ново явление, тя е част от историята на човечеството. Липса на историческа памет е да се смята, че това явление е възникнало едва през последните години.

Библията ни предлага много конкретни примери за миграция. Достатъчно е да си помислим за Авраам. Божият призив го подтиква да напусне своята страна, за да отиде в друга: „Иди от своята страна, от рода си и от бащиния си дом в земята, която ще ти покажа” (Бит. 12:1). Така беше и за народа на Израел, който от Египет, където бяха роби, вървяха в пустинята в продължение на 40 години, докато стигнат земята, обещана от Бога. Самото Свето семейство — Мария, Йосиф и бебето Исус — бяха принудени да емигрират, за да избегнат заплахата на Ирод: Йосиф „стана и взе детето и майка му през нощта и замина за Египет и остана там до смъртта на Ирод ” (Матей 2:14-15). Историята на човечеството е история на преселения: на всяка географска ширина няма народ, който да не е познавал миграционния феномен.

В течение на вековете в това отношение сме били свидетели на големи прояви на солидарност, въпреки че не е липсвало социално напрежение. Днес контекстът на икономическата криза, за съжаление, насърчава появата на нагласи на затваряне, а не на приветствие. В някои части на света се издигат стени и бариери. Понякога изглежда, че тихата работа на толкова много мъже и жени, които по различни начини правят всичко по силите си, за да помогнат и съдействат на бежанците и мигрантите, е затъмнена от врявата на други, които дават глас на инстинктивен егоизъм. Затварянето обаче не е решение, а вместо това в крайна сметка насърчава престъпния трафик. Единственият път към решение е солидарността. Солидарност с мигранта, солидарност с чужденеца….

Ангажиментът на християните в тази област е толкова неотложен днес, колкото и в миналото. Поглеждайки само към миналия век, си спомняме прекрасната фигура на Света Франсис Кабрини, която посвети живота си, заедно със своите спътници, на имигрантите в Съединените американски щати. И днес имаме нужда от тези свидетели, за да може милостта да достигне до мнозина нуждаещи се. Това е ангажимент, който включва всички, без изключение. Всички ние, епархии, енории, институти за посветен живот, асоциации и движения, като отделни християни, сме призовани да приветстваме нашите братя и сестри, които бягат от войната, от глада, от насилието и от нечовешките условия на живот. Всички заедно сме голяма подкрепа за тези, които са загубили родината, семейството, работата и достойнството си.

Преди няколко дни в града се разигра малка история. Имаше един бежанец, който търсеше улица и една жена се приближи до него и каза: „Търсиш ли нещо?“. Този бежанец нямаше обувки и каза: „Бих искал да отида при Свети Петър, за да вляза през Светата врата“. И дамата си помисли: „Но той няма обувки, как ще успее да ходи там?“. И тя извика такси. Но мигрантът, този бежанец имаше неприятна миризма и шофьорът на таксито почти не искаше да влезе, но накрая го остави да се качи в таксито. И дамата, която седеше до него по време на пътуването, го попита малко за историята му като бежанец и мигрант: отне 10 минути, за да стигне до тук. Този човек разказа своята история за страдание, за война, за глад, защото е избягал от родината си, за да емигрира тук. Когато пристигнаха, дамата отвори чантата си, за да плати на таксиметровия шофьор – който първоначално не искаше този имигрант да се качи, защото мирише – й каза: „Не, госпожо, трябва да ви платя, защото ме накарахте да слушам история, която промени сърцето ми”. Тази жена знаеше каква е болката на един мигрант, защото беше от арменски произход и познаваше страданието на своя народ. Когато правим нещо подобно, първо отказваме, защото ни създава малко неудобство, „но… той мирише…“. В крайна сметка епизодът дава аромат на душата ни и ни променя. Помислете за тази история и нека помислим какво можем да направим за бежанците.

И другото е да обличаш голите: какво означава това, ако не да върнеш достойнството на този, който го е загубил? Със сигурност даване на дрехи на този, който няма; но нека помислим и за жените жертви на трафик, изхвърлени на улицата, или за други много начини за използване на човешкото тяло като стока, дори това на непълнолетни. По същия начин липсата на работа, къща, справедлива заплата са форми на голота; да бъдем дискриминирани поради раса, вяра, са все форми на „голота“, към която като християни сме призвани да бъдем внимателни, бдителни и готови да действаме.

Скъпи братя и сестри, нека не попадаме в капана на затварянето в себе си, безразлични към нуждите на братята и сестрите и загрижени само за собствените си интереси. Именно в степента, в която се отваряме към другите, животът става плодотворен, обществото възвръща мира и хората възвръщат пълното си достойнство. Не забравяйте тази дама, не забравяйте онзи мигрант, който имаше неприятна миризма и не забравяйте онзи шофьор, чийто дух беше променен от имигранта.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 26 октомври 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.