Разкази от сестра Терезита

Двете лица

имало едно време…

Двете лица

    

         Леонардо да Винчи рисувал много бавно “Тайната вечеря” в манастир в Милано, защото не успявал да намери подходящи модели.

         Един ден срещнал младеж, хубав като ангел, със сини очи и коси като светло злато. Той го взел за модел за лицето на Исус.

         Няколко години по-късно все не успявал да намери модел за лицето на Юда. Накрая една вечер видял в една кръчма младеж, който му се сторил  подходящ тип, поканил го и той приел.

         Докато Леонардо рисувал лицето на Юда, чул го да хълца. Попитал младежа:

         -Какво има? Не се ли чувстваш добре?

         -Не!- отговорил младежът; плача, защото мисля, колко съм се променил? Преди три години ви служих за модел на лицето на Исус, а днес за това на Юда. Аз съм един нещастник. Потъпках Божиите заповеди и съм доведен до тук по този начин!

 

Когато малко по малко преустановяваме молитвата и това да правим добро, когато нямаме повече време да ходим  на литургия, когато не чувстваме повече присъствието на Бог дълбоко в душата си, е лесно да станем като този младеж. Да обърнем внимание…