Двама мъже, еднакво болни, били заедно в една болнична стая. На единия било разрешено да стои седнал за един час следобед, за да подпомага дренирането на течностите в тялото му. Неговото легло било близо до единствения прозорец в стаята.
Другият мъж трябвало, само да лежи. Двaмата мъже се запознали и започнали да говорят с часове. Говорели за съпругите си, за семействата си, за домовете си, за работата си, за военната служба и пътуванията, които били осъществили.
Всеки следобед мъжът, който бил до прозореца разказвал на другия мъж за всички неща, които можел да види през прозореца. Мъжът от другото легло започнал да живее за тези единствени часове, през които неговият свят ставал по-хубав и по-жив от всички разказани неща и цветове от външния свят.
Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро. Патиците и лебедите играели във водата, докато децата пускали да плуват своите лодки-играчки. Млади влюбени вървели прегърнати между цветя с различни цветове, това бил един красив изглед към града в далечината.
Докато мъжът близо до прозореца описвал всичко в най-големи детайли, мъжът в другия край на стаята затварял очи и си представял картината.
В един топъл следобед човекът до прозореца описал, преминаващ парад. Въпреки че другият мъж не можел да чуе оркестъра, можел да го види с очите на своя ум, така както човекът до прозореца му описвал.
Минавали дни и седмици. Една сутрин дежурната медицинска сестра им донесла вода за измиване и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца, който спокойно починал в съня си. Сестрата била много натъжена и извикала санитарите да изнесат навън тялото.
Скоро другият мъж поискал да се премести до прозореца. Сестрата била щастлива, да направи смяната и след като се убедила, че е добре, го оставила сам. Бавно и мъчително мъжът се изправил на коляно, за да види за пръв път външния свят. С усилие се обърнал бавно, за да погледне през прозореца. Последният бил разположен срещу една бялa стена. Мъжът попитал сестрата, какво накарало неговият починал приятел да описва толкова прекрасни неща вън от този прозорец? Медицинската сестра обяснила, че мъжът е бил сляп и не е можел да види дори стената.
-Може би, е искал да ти даде кураж!- казала тя.
Толкова голяма радост е да направиш другите щастливи въпреки тежкото си положение. Една споделена болка е половин болка, но споделеното щастие е двойно по-голямо. Помисли и не чакай винаги от другите…..
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Двама мъже в болницата срещу болестта
Двама мъже, еднакво болни, били заедно в една болнична стая. На единия било разрешено да стои седнал за един час следобед, за да подпомага дренирането на течностите в тялото му. Неговото легло било близо до единствения прозорец в стаята.
Другият мъж трябвало, само да лежи. Двaмата мъже се запознали и започнали да говорят с часове. Говорели за съпругите си, за семействата си, за домовете си, за работата си, за военната служба и пътуванията, които били осъществили.
Всеки следобед мъжът, който бил до прозореца разказвал на другия мъж за всички неща, които можел да види през прозореца. Мъжът от другото легло започнал да живее за тези единствени часове, през които неговият свят ставал по-хубав и по-жив от всички разказани неща и цветове от външния свят.
Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро. Патиците и лебедите играели във водата, докато децата пускали да плуват своите лодки-играчки. Млади влюбени вървели прегърнати между цветя с различни цветове, това бил един красив изглед към града в далечината.
Докато мъжът близо до прозореца описвал всичко в най-големи детайли, мъжът в другия край на стаята затварял очи и си представял картината.
В един топъл следобед човекът до прозореца описал, преминаващ парад. Въпреки че другият мъж не можел да чуе оркестъра, можел да го види с очите на своя ум, така както човекът до прозореца му описвал.
Минавали дни и седмици. Една сутрин дежурната медицинска сестра им донесла вода за измиване и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца, който спокойно починал в съня си. Сестрата била много натъжена и извикала санитарите да изнесат навън тялото.
Скоро другият мъж поискал да се премести до прозореца. Сестрата била щастлива, да направи смяната и след като се убедила, че е добре, го оставила сам. Бавно и мъчително мъжът се изправил на коляно, за да види за пръв път външния свят. С усилие се обърнал бавно, за да погледне през прозореца. Последният бил разположен срещу една бялa стена. Мъжът попитал сестрата, какво накарало неговият починал приятел да описва толкова прекрасни неща вън от този прозорец? Медицинската сестра обяснила, че мъжът е бил сляп и не е можел да види дори стената.
-Може би, е искал да ти даде кураж!- казала тя.
Толкова голяма радост е да направиш другите щастливи въпреки тежкото си положение. Една споделена болка е половин болка, но споделеното щастие е двойно по-голямо. Помисли и не чакай винаги от другите…..