Двама пътници се катерели по един непристъпен път. Духало леден вятър. Наближавало да мръкне. Силни вихри от ледени отломки свистели между скалите. Двамата мъже вървели напред с усилие. Знаели много добре, че ако не стигнат навреме в заслона, ще умрат в снежната буря.
Докато, със сърце в гърлото от тревога и очи, почти слепи от суграшицата, вървели покрай ръба на една пропаст те чули стенание. Един беден човек паднал в бездната и бил неспособен да се движи, викал за помощ.
Единият от двамата мъже казал:
-Това е съдбата, този човек е осъден да умре. Да ускорим крачка или ще пострадаме като него; и се забързал напред, прегърбен под силата на вятъра.
Вторият обаче, се трогнал и започнал да слиза по ската. Намерил ранения, сложил го върху раменете си и се изкачил много трудно до пътя. Притъмнявало. Пътеката била все по-неясна. Човекът, който носел на гърба си ранения, бил изпотен и без сили, когато видял светлините на заслона.
Окуражил ранения да се държи, но внезапно се спънал в нещо, препречило пътеката. Погледнал и останал вкаменен, в краката му било тялото на неговия спътник. Студът го убил.Той избегнал същата съдба, но бил уморен да носи на гръб бедняка, когото изтеглил от пропастта.Тялото на ранения и усилието запазили топлината, необходима да спаси живота и на двамата.
Който дава на другите с любов нещо от себе си, получава винаги стократно повече; казал го е Исус.
Да не забравяме че:
Прекрасно е онова, което може да направи дори една обикновена прегръдка, дадена на някой в трудно положение.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Двамата пътници
Двама пътници се катерели по един непристъпен път. Духало леден вятър. Наближавало да мръкне. Силни вихри от ледени отломки свистели между скалите. Двамата мъже вървели напред с усилие. Знаели много добре, че ако не стигнат навреме в заслона, ще умрат в снежната буря.
Докато, със сърце в гърлото от тревога и очи, почти слепи от суграшицата, вървели покрай ръба на една пропаст те чули стенание. Един беден човек паднал в бездната и бил неспособен да се движи, викал за помощ.
Единият от двамата мъже казал:
-Това е съдбата, този човек е осъден да умре. Да ускорим крачка или ще пострадаме като него; и се забързал напред, прегърбен под силата на вятъра.
Вторият обаче, се трогнал и започнал да слиза по ската. Намерил ранения, сложил го върху раменете си и се изкачил много трудно до пътя. Притъмнявало. Пътеката била все по-неясна. Човекът, който носел на гърба си ранения, бил изпотен и без сили, когато видял светлините на заслона.
Окуражил ранения да се държи, но внезапно се спънал в нещо, препречило пътеката. Погледнал и останал вкаменен, в краката му било тялото на неговия спътник. Студът го убил.Той избегнал същата съдба, но бил уморен да носи на гръб бедняка, когото изтеглил от пропастта.Тялото на ранения и усилието запазили топлината, необходима да спаси живота и на двамата.
Който дава на другите с любов нещо от себе си, получава винаги стократно повече; казал го е Исус.
Да не забравяме че:
Прекрасно е онова, което може да направи дори една обикновена прегръдка, дадена на някой в трудно положение.