По-възрастният се казваше Франк и беше на 20 години. По-малкият беше Тед и беше на 18 години. Бяха винаги заедно, много добри приятели от най-ранна възраст.
Заедно решиха да постъпят на военна служба. Заминавайки, обещаха на себе си и на родителите си, че ще имат грижа един за друг.
Имаха късмет и попаднаха в един и същ батальон. Този батальон беше изпратен на война. Една ужасна война сред пясъците на пустинята. За известно време Франк и Тед останаха в лагера, защитени от авиацията.
Една вечер дойде заповед да настъпят в територията на противника. Войниците атакуваха цялата нощ, под заплахата на адски огън. На сутринта батальонът се събра в едно село. Тед го нямаше. Франк го търси навсякъде, между ранените и мъртвите. Намери името му в списъка на изчезналите. Представи се пред командира:
-Моля за разрешение да намеря моя приятел!
-Много е опасно!–отговори командирът.
-Аз вече изгубих твоя приятел. Ще загубя и теб. Навън изчезват!
Все едно, Франк замина. След известно време намери Тед, смъртно ранен. Сложи го на гърба си. Но една осколка го рани.
Довлече се до лагера.
-Струваше ли си да умреш, за да спасиш един мъртвец? – скара му се командирът.
-Да! – промълви Франк; защото преди да умре, Тед ми каза:
-Франк, знаех че ще дойдеш.
И ние ще можем да кажем на Бог в последния момент от живота си:
-Знаех, че би дошъл.
Зависи разбира се от силата, с която сме Го обичали по време на земния си път.
Истинското приятелство винаги е взаимно.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Двамата приятели
По-възрастният се казваше Франк и беше на 20 години. По-малкият беше Тед и беше на 18 години. Бяха винаги заедно, много добри приятели от най-ранна възраст.
Заедно решиха да постъпят на военна служба. Заминавайки, обещаха на себе си и на родителите си, че ще имат грижа един за друг.
Имаха късмет и попаднаха в един и същ батальон. Този батальон беше изпратен на война. Една ужасна война сред пясъците на пустинята. За известно време Франк и Тед останаха в лагера, защитени от авиацията.
Една вечер дойде заповед да настъпят в територията на противника. Войниците атакуваха цялата нощ, под заплахата на адски огън. На сутринта батальонът се събра в едно село. Тед го нямаше. Франк го търси навсякъде, между ранените и мъртвите. Намери името му в списъка на изчезналите. Представи се пред командира:
-Моля за разрешение да намеря моя приятел!
-Много е опасно!–отговори командирът.
-Аз вече изгубих твоя приятел. Ще загубя и теб. Навън изчезват!
Все едно, Франк замина. След известно време намери Тед, смъртно ранен. Сложи го на гърба си. Но една осколка го рани.
Довлече се до лагера.
-Струваше ли си да умреш, за да спасиш един мъртвец? – скара му се командирът.
-Да! – промълви Франк; защото преди да умре, Тед ми каза:
-Франк, знаех че ще дойдеш.
И ние ще можем да кажем на Бог в последния момент от живота си:
-Знаех, че би дошъл.
Зависи разбира се от силата, с която сме Го обичали по време на земния си път.
Истинското приятелство винаги е взаимно.